Как Украйна произвежда дронове и ги изстрелва от Русия

Задоволство по време на война

Разбирам, че да се събират в едно изречение думи като война, задоволство и блаженство си е кощунствена работа, но няма как да скрия факта, че се чувствам доста одухотворен, че някои от предвижданията ми за развоя на конфликта от последните седмици и месеци станаха. Твърде далеч съм от идеята да се правя на пророк или месия, но предречените ходове ми вдъхват надежда, че краят на безумната касапница е мъничко по-близо, отколкото си мислех доскоро.

Ще карам отзад напред. Ако следите тези анализи, вероятно си спомняте че покрай смъртта на Пригожин и антуража му споменах, че най-ясната индикация за това дали Путин е замесен или не ще бъде доколко руските власти ще съблюдават задължителните за случая международни правила за разследване на самолетни катастрофи. Е, не трябваше да чакаме дълго за отговора. Във вторник, 29 август, всички водещи световни информационни агенции разпространиха новината, че Москва е отказала достъп до местопроизшествието на представители на страната на фирмата-производител (Embraer, Бразилия). Какво ли щяха да забележат по останките на самолета бразилските експерти веднага? Може би много дупки и дупчици направени от шрапнели на зенитна ракета? Следи от взривно вещество? И ако Путин наистина няма пръст в гибелта на баш-вагнеровеца, не беше ли по-изгодно за него да допусне чуждоземски екип до отломките на джета и така поне мъничко да избели, меко казано, позацапания си имидж пред света?

Това че кремълският диктатор го тресе голям страх в момента се забелязва и по начина, по който бе изпратен в последния си път загиналият олигарх. Погребалната церемония в Санкт Петербург бе закрита за външни посетители, а гробищата бяха отцепени от кордон на силите на реда така, сякаш мъртвият се е споминал от чума. Официалната версия бе, че всичко това било направено по изричното желание на семейство на покойника, което не искало да се придава излишна публичност на скръбта им. Авторитетни международни източници като Института за изучаване на войната (ISW), обаче, споделят мнение, че истинската причина за трансформирането на събитието в камерно е опасението на Путин, че привърженици на по-твърдата линия във войната с Украйна, крайни Z-патриоти и обикновени почитатели на вожда на вагнеровците ще използват случаяq за да спретнат нещо като митинг. А той би бил достатъчен да разпали доста по-голям протест в родното място на самодържеца, пък и не само там.

Ако някога бъде издаден джобен наръчник на диктатора, то още на първата му страница трябва да пише нещо от рода на "Никога не убивай най-големия си съперник, защото това ще го превърне автоматично в легенда". Това е известно златно правило в света на авторитарното управление и по-умните самодръжци се опитват да го спазват. Лукашенко, например, прокуди в странство най-сериозния си опонент – Светлана Тихановская – но реално никога не ѝ посегна физически. Сега тя прилича повече на блуждаещ електрон и понеже заради войната в Украйна фокусът на международното внимание се свлече на юг от Беларус, в момента почти никой не си спомня за нея. А не беше толкова отдавна времето, когато водещите информационни канали започваха емисиите си с нея.

Путин, обаче, не е като дружката си Лукашенко. Мустакатият беларуски властелин може да е тарикат, но никой не може да го упрекне в липсата на перспективно мислене и дългосрочна стратегия, особено за собственото му оцеляване. За разлика от него, всичките ходове на кремълския самодържец са от днес за утре, а дългосрочните му планове май не се простират отвъд вдругиден. Като че ли единственото нещо при Путин, от което прозира някаква перспектива, е крайната му омраза и маниакалната му отмъстителност. Е, и неистовото му желание да остане в историята като новия Петър I. Таман хората бяха почнали да забравят за Пригожин и "някой" взе, че му свали самолета. И то при условие, че иначе устатият гологлав милиардер се съгласи да замлъкне, а и като че ли прекарваше повече време в Африка, отколкото в Русия. Ако тази ситуация с обета за мълчание се бе запазила, след година щяхме да се питаме кой беше този Пригожин, както сега се мъчим да си припомним коя е Тихановская. Но както казах по-горе, Путин не е Лукашенко. В резултат на това, руската колективна памет се сдоби с поредната легенда, а ватниците и турбопатриотите - със светъл образ и икона. Нещо като Джон Ленън за престарелите хипари и Майкъл Джексън за феновете на класическата попмузика. С тази разлика, че последните, ако им се предостави такава възможност, никога няма да тръгнат да щурмуват Кремъл, докато Z-патриотите още отсега помпат юмруците си със злоба.

Дронове летят, и на север, и на юг

В началото на годината, когато бяха извършени първите украински атаки с дронове дълбоко в руския тил, предположих, че това е само началото и че няма да е далеч моментът, в който подобни акции ще бъдат ежедневие или по-точно еженощие. Както вече всички знаем, това е факт и неразделна част от новинарския поток, но мен ме учудват мащабите и най-вече високата успеваемост на ЗСУ (украинските въоръжени сили) при поразяване на стратегически важни обекти. Да не говорим за постоянно увеличаващата се интензивност на подобни атаки. С други думи – все повече дронове за едно денонощие удрят все по-голям брой обекти, кой от кой по-ключов за руската военна машина и чувствителен за московската пропаганда.

Защо се случва това? Защо украинците успяват, а руснаците все по-трудно ги спират? Преди всичко, защото руската противовъздушна отбрана (ПВО) не е проектирана и приспособена за борба с такъв род заплахи. Това, с което в момента Москва разполага като концепция, е наследено от съветската епоха, когато всички усилия бяха съсредоточени за борба с високолетящи скоростни самолети. При това, след разпада на СССР проектантските бюра на руския военно-промишлен комплекс успяха даже да усъвършенстват и подобрят някои от съществуващите системи, в резултат на което в момента генералите на Путин разполагат с някои наистина доста добри средства за противодействие на вражески изтребители и бомбардировачи. Какво се случва, обаче, когато противникът не е този, който си очаквал, а летящите машини нахлуващи във въздушното ти пространство нямат нищо общо с тези, за които си се подготвял да се бориш? Получава се проблем, и то много голям.

Дроновете не развиват висока скорост, но пък летят ниско и трудно се засичат от радарите. Няма причина срещу нещо толкова малко и евтино да се изстрелва ракета на стойност стотици хиляди и даже милиони долари, такъв летателен апарат може да бъде свален от земята с картечница и даже с автомат. Но тук възниква нов проблем, при това от чисто географско естество – Русия като най-голямата по площ държава в света измерва границите си с десетки хиляди километри. Практически е невъзможно такава огромна територия да бъде предпазена срещу масирано въздушно нахлуване. А като добавим към това и сериозния недостиг на ПВО системи в армията на РФ, не бива да се учудваме, че декларираното като непристъпно руско небесно пространство има толкова много "дупки". Напълно логично, украинците се опитват максимално да се възползват от тях.

Другата причина за успеха на дроновото настъпление на ЗСУ е подходът на самите украинци. Той е планомерен и последователен. Миналата седмица писах как чрез прилагането на т.нар. асиметрична стратегия Киев успя да постигне паритет в битката за Черно море, където руснаците, поне на теория, би трябвало да имат абсолютно превъзходство. Нещо подобно се случва и в небето над Русия. Украинците, чиято бойна авиация е твърде немощна като бройка и материално-техническо състояние, умело заложиха на най-силния си аргумент (дроновете), за да ударят руснаците в най-слабото им място ("дупките" в противовъздушната им отбрана) и определено успяха. Те внимателно анализират всяко проведено нападение, изучават собствените си грешки и ответната реакция на противника, и при всяка следваща офанзива се стремят да бъдат все по-непредсказуеми и изобретателни. Това се отнася както за избора на маршрут, по който ще летят смъртоносните безпилотни апарати, така и за селекцията на целите. За последното, както вече се похвалиха от украинското разузнаване, им помага тяхната агентурна мрежа в Русия, за която се предполага, че е изключително добре развита. Оказва се, че желаещи да помагат на Киев не липсват, а подбудите са най-различни – кръвна връзка (украински произход), искрено желание да се служи на някаква кауза, омраза към режима на Путин, материално затруднение и най-обикновена корупция.

Когато се говори за безпилотната офанзива на украинците срещу Русия почти никой не изтъква един доста любопитен факт – значителна част от дроновете, използвани от ЗСУ, са домашно производство. Западните партньори на Киев са категорично против доставяните от тях системи да се използват за удари срещу международно призната руска територия и това принуждава командирите на Зеленски и техните щабове да бъдат доста изобретателни. За техен късмет, още по времето на СССР, Украйна бе водеща сила в авиационната и ракетната промишленост. След придобиването на независимостта, това наследство бе доразвито и обогатено и в момента то вече дава своите "смъртоносни" плодове. Първите украински дронове бяха хвърлени в боя относително късно. Прототипи бяха показани през есента на миналата година и изглеждаха доста неугледно. Но оттогава мина доста време и вече никой не се отнася с пренебрежение към тях. След първоначалните спорадични атаки срещу Москва (включително попадението в Кремъл в началото на май) последва истинско цунами срещу руската логистика и военни обекти на юг, в Крим и Таманския полуостров. Придобили достатъчно увереност, през лятото ЗСУ отново отправиха поглед на север, като с всяка изминала седмица ударите им ставаха все по-масирани и по-точни. В пламъци избухват горивни бази, предприятия, свързани с военната промишленост, летища и други важни обекти. Най-видимият ефект от дроновата офанзива май е растящото безпокойство в руското общество. То като че ли достигна точката на "свикване" и сега стресът е вече част от ежедневието му. Това също може да се запише като успех на ЗСУ, защото украинското ръководство неведнъж е заявявало, че прави всичко възможно колкото се може по широки слоеве на населението на страната-агресор лично да усетят вкуса на войната. Похвалното в случая е че, за разлика от Русия, Киев се въздържа от преднамерени удари срещу чисто граждански обекти и жилищни райони, а дори и понякога да има пострадали цивилни, те попадат в графата "косвени жертви".

Най-масово използваният украински дрон в момента е известен като "Бобър", който се различава лесно във въздуха заради специфичния си "обърнат" силует (крилата му са изнесени в задната част на тялото).

При всички положения, той скоро няма да се счита за върхово достижение. Зеленски обяви, че страната му вече разполага с нов вид въздушно оръжие, способно да поразява цели на разстояние до 700 км. Освен това, упорито се говори, че Украйна също така е успяла да модернизира противокорабните си ракети си "Нептун" и те вече ще могат да се ползват и срещу наземни обекти. Така че в близко бъдеще може да станем свидетели как руснаците първо ги спохожда вълна от дронове, последвана от ракети, т.е. ще преживеят горе-долу същите неща и ще преминат през същите емоционално разрушителни настроения, каквито в момента тормозят гражданите на Украйна.

От чисто техническа гледна точка любопитство предизвикват т.нар. картонени дронове. Проектирани, изработени и пуснати в масово производство първоначално в Австралия от местната компания SYPAQ Systems, сега тези безпилотници се ползват с голям успех вече и от ЗСУ. Особеното при тях е, че се изработват от нещо като мукава и така отсъствието на външни метални части ги прави практически незабележими за вражеските радарни станции. Не по-малко интересен е и начинът, по който картонените дронове нанасят щети на противника.

На видео демонстрацията им се вижда как експлозията се случва не при сблъсък с целта, а над нея, като в този момент се разпръскват хиляди мънички волфрамови топчета, които моментално правят на решето всичко живо или слабо бронирано. За разлика от "класически" камикадзе вариант, при който взривът, натъпкан в картонения безпилотник, детонира при сблъсък с обекта към който е насочен.

Британското разузнаване тези дни изчисли, че от началото на годината до момента ЗСУ са извършили 190 успешни атаки с морски и въздушни дронове срещу военни обекти в Русия и Крим. Информацията се базира на т.нар. открити източници, т.е. според това, което е публикувано в медиите, така че засега в повечето случаи точните модели на използваните дронове си остават загадка. Вече не е тайна, обаче, как са били проведени последните най-успешни атаки – тези срещу летищата на страната-агресор. Разкри я лично шефът на украинското разузнаване генерал Буданов и неговите говорители в серия от интервюта и телевизионни изяви. Според тях излиза, че украинското ГРУ е създало изключително сериозна мрежа вътре в Русия не само за събиране на информация, но и за директни саботажни действия. С други думи, дроновете се доставят на части, сглобяват, подготвят и даже пускат в непосредствена близост до избрания обект.

При това, освен ударна група, явно има и отделно звено, занимаващо се с наблюдение и корекции, защото след атаката на летището в Псков, за което ще стане дума по-късно, екипът на Буданов разпространи видео, заснето с дрон със специална камера. Т.е. наблизо е имало някой, който е следял кой безпилотник как се е справил по време на операцията.

Списъкът на успешните действия на украинските дронови атаки срещу обекти дълбоко в руска територия набъбва постоянно и вече е доста внушителен. Само през последните десетина дена на август бяха атакувани минимум четири летища и един завод, плюс няколко казарми и военни бази. Първо на две отделни летища – Солци (край Новгород) и Шайковка (край Брянск) – бяха унищожени два стратегически бомбардировача Ту-22. Твърди се, че и в двата случая са използвани квадрокоптери, неголеми дронове с четири витла за цивилна употреба с прикрепен експлозив, които могат да бъдат пренесени даже в сак.

След това бе атакувано и летището в Курск. За този конкретен случай отговорност поеха анти-путинските националисти от Руския доброволчески корпус. През нощта срещу 27 август техен отряд се е промъкнал в непосредствена близост до авиобазата и е пуснал серия от картонени дронове. По непотвърдени засега данни, на решето са станали четири изтребителя Су-30 и един МиГ-29, както и система за ПВО.

Венецът на усилията на украинското разузнавателно управление безспорно бе акцията срещу базата в Псков, където е настанена руската елитна 76-а гвардейска въздушнодесантна дивизия. Дроновете са атакували поне на три вълни, което означава, че след като са наблюдавали резултатите от първата атака, намиращите се недалече украински оператори са коригирали мерника си и са вдигнали във въздуха още смъртоносни безпилотници. Ударени са били както намиращи с на летището самолети, така и склад за боеприпаси и даже казармите на дивизията. Засега със сигурност е известно за два напълно унищожени Ил-76 и други два тежко повредени, като тези данни бяха официално потвърдени и от руската страна. Вероятно има поне още два с по-леки поражения, а според различни източници общият брой на пострадалите машини може да достигне девет.

Ил-76 не попадат точно в категорията на бойните самолети, те са дефинирани като военно–транспортни. Изборът им като приоритетна цел от украинците, обаче, не е случаен, защото това е огромна машина, способна да пренася на далечни разстояния до 60 тона товари, включително войска. Да речем около 200 души пехота и три единици лека бронирана техника. В момента, както знаете, е в ход голямата контраофанзива на ЗСУ на южния фланг на фронта и за главното командване в Киев не е без значение, колко бързо техният противник ще може да прехвърля значителни обеми амуниции, гориво и даже боеспособни резерви в даден „горещ“ участък. Още повече, че украинците си имат едно на ум от миналата есен, когато именно със серия рейсове на Ил-76 руснаците успяха спешно да транспортират резерви в Луганска област и така да спрат успешно развиващото се дотогава настъпление на ЗСУ източно от Харков. Очевидно е, че генерал Залужни и хората му са си извлекли съответните изводи и правят всичко възможно това да не се случи отново.

Напълно логично шокиращият удар по базата в Псков предизвика истерия в руските пропагандни медии и и информационни канали. И причината бе не само във факта, че годишното производство на Ил-76 е около три бройки, а в момента технически изправни са около петдесет. Самият факт, че бе ударен обект отдалечен на около 700 км от северната украинска граница се възприе като абсолютно унижение за руската военна мощ. Някои руски пропагандатори дори предположиха, че атаката всъщност е предприета от намирашите се наблизо Естония и Латвия и призоваха за нанасянето на „ответен удар“. Поведението на тези истерични кресльовци отдавана е добре известно и едва ли вече учудва някого. По-интересното в случая е как от тук насетне ще реагира руското военно ръководство. Ще усили ли охраната на летището и прикриването им с допълнителни средства за ПВО? Ще построи ли най-после някакви бетонни хангари или надеждни укрития за скъпо струващите машини. Защото до момента, руснаците продължават с някакво идиотско упорство да паркират самолетите си на открито, направо на пистите и цял свят може чрез сателит във всеки един момент да види колко от тях къде се намират.

И когато дадено летище бъде ударено, генералите в Москва просто разпореждат оцелелите машини да бъдат прехвърлени на друго летище, незасегнато дотогава. Но то си остава сигурно и безопасно само докато украинците не се доберат и до него.

В началото казах, че войната се развива според някои от предвижданията ми. Вече коментирах две от тях. Третата е за хода на украинското контранастъпление. Именно то ще реши изхода на войната, а това само по себе си е твърде обширна тема, която изисква отделен коментар. Но за това ще посветя следващия анализ.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube