Транспортът се превърна в основна тема по време на 24-ите Зимни олимпийски игри в Пекин, но, за съжаление, на домакините с негативен оттенък.
Почти всички журналисти и гости в Пекин се оплакват от трудното придвижване и невъзможността да се стигне до някои от състезанията, а причините са огромните разстояния между олимпийската столица, Джъндзякоу и Янцин, недообмисленият график на автобусите, странният маршрут на отделните линии и езиковата бариера, която често пречи на домакините да ви обяснят как да стигнете до желаната дестинация.
Какво всъщност обаче представлява олимпийският транспорт?
Безспорно най-удобният метод за придвижване е високоскоростният влак между Джъндзякоу и Пекин, който изминава 250-километровото разстояние в рамките на 50 минути.
Големият проблем обаче е, че влакът потегля през около час и половина, а вечер трудно можеш да тръгнеш от Пекин наобратно, тъй като няма предвидени влакове.
Друг особен момент е, че трябва да се използва автобус, който да закара и откара от гарата, защото свободното придвижване пеша е забранено.
Общо 15 автобуса обгрижват пресцентровете, състезанията и комплексите, където са настанени журналистите, но маршрутите им са неясни. Например автобус №2 може да те закара едновременно до пистата за ски бягане, шанцата за ски скок или трасето за биатлон. Друг основен проблем е, че шофьорите не говорят английски, а в самите автобуси често парното не е пуснато.
Най-красивата част от олимпийския транспорт несъмнено е гондолата. Лифтът, който отвежда журналистите до алпийските дисциплини разкрива чудесни гледки над скалистите планини, а силният вятър може да накара всеки да изживее екстремни моменти, без да има повод за притеснения.
Бърз или неточен? Студен или красив? Олимпийският транспорт със сигурност ще остане тема на разговор до края на Игрите.
Автор: Стефан Георгиев, специален пратеник на БНТ в Пекин