НОВИНИ

Какво цели Путин, докато призовава за мир

Анализ на Камен Невенкин

bnt avatar logo
от БНТ
14:23, 25.11.2023
Чете се за: 20:37 мин.
Европа
Камен Невенкин
Снимка: Десислава Кулелиева
Слушай новината

Велик диктатор или обикновен манипулатор?

Умни преподаватели са ме учили, че когато някой прекалено акцентира върху нещо не толкова очевидно, то той най-вероятно не е точно такова каквото изглежда на пръв поглед. С други думи, намирисва на манипулация или даже капан. Започвам по този начин, защото тази седмица чухме поредният призив за мир от човек от когото по принцип най-малко очакваме това – Владимир Путин, най-великият диктатор на нашето време.

Пиша велик без кавички, но с немалка доза ирония, защото неизбежно в съзнанието ми изниква образа Аденоид Хинкел, брилянтно изиграният от Чарлин Чаплин фиктивен тиранин. А също така защото никой друг от властелините управляващи с желязна ръка страните си в наши дни нe ламти толкова нагло и безогледно за чужди територии. И за чуждо внимание. И Ким Чен Ун, и Асад, и Лукашенко, и предводителите на останалите 48 държави по света, за които се счита че са контролирани от тоталитарни режими, по-скоро си гледат техните ежедневни диктаторски работи отколкото непрекъснато да се пъхат в медиите.

Думите на Путин, че е готов да преговаря с Украйна, а също че "войната е трагедия", предизвикаха очакваният широк международен резонанс и оживени коментари. Но не впечатлиха никой от тези към които те бяха директно отправени – ръководителите на най-мощните икономически страни на планетата от групата Г-20. Те много добре си знаят с кого си имат работа и на кого може да се вярва. До такава степен са наясно с принципите на манипулацията и демагогията, че двамата най-влиятелни играчи – Байдън и Си Дзинпин – демонстративно отказаха да присъстват на онлайн излиянията на Путин. На езика на дипломатите, такъв явен бойкот е ясен знак. Няма смисъл да ви обяснявам какъв. От чисто човешка гледна точка поведението на двамата президенти е също напълно оправдано – животът е твърде кратък, за да го пилеем за глупости и безсмислици.

Едва ли московският диктатор се е надявал, че с изказването си ще промени позициите на слушащите го седемнадесет лидери. Путин, при цялата му липса на далновидност, не е чак толкова глупав и наивен. Нито пък е очаквал, че от Киев на часа ще се свържат с него и ще го умоляват за примирие. Целта на достойното за Оскар просълзяващо изпълнение е съвсем друга – за пореден път да всее смут и разединение сред политически будните слоеве на тези общества, където управлява демокрацията. Където политическият курс и дългосрочните решения не зависят от волята и капризите на един човек. Където протестите не са наказуеми и имат тежест, а смяната на властта е възможна по легален път. Ставаме свидетели на поредната грандиозна манипулация на Москва: „Ето, нали виждате, ние сме изцяло за мир, но Киевският режим...“ Подходът е като при всяка целенасочена рекламна кампания – в съзнанието ни се набива многократно нещо докато накрая започваме да го възприемаме първосигнално и безкритично. Акцентът е върху повтаряемостта. Както капките, които като падат дълго време върху едно и също място предизвикват неговата ерозия, така и Путин се надява с упоритост и методичност да разруши отвътре иначе солидният международен съюз в подкрепа на Украйна. И в него, разбира се, вече се появяват първите пукнатини.

Пукнатините във фасадата

Христоматиен пример за такава пукнатина е управлението на Орбан в Унгария. Въпреки наличието на жива опозиция и членството в редица важни и влиятелни международни организации като НАТО и ЕС, в страната се забелязват устойчиви тенденции за преминаване към кланово-олиргахичен модел на управление. Зле прикритата политика за поддържане на действията на Москва отдавна не е тайна за никого, а отявленият стремеж да се саботира Украйна на всички нива и във всичко придобива направо абсурдни размери. Да не говорим че взаимоотношенията между Брюксел и Будапеща заприличаха по-скоро на игра на изнудване отколкото на партньорство. Стигна се дори до там, че тази седмица Еврокомисията демонстрира склонност да деблокира 900 мил. евро авансова финансова помощ за Унгария в отчаян опит да склони Орбан да вдигне ветото си за отпускане на станалите прословути 50 милиарда евро помощ за Киев. Не е трудно да се досетим, че от тук насетне ще ставаме редовно свидетели на подобен политически рекет, като след всеки изигран рунд г-н Орбан доволно ще се поглажда по коремчето си.

По стъпките на Орбан засега уверено крачи неотдавна избраният премиер на съседна Словакия. Във вторник стана ясно, че парламентът в Братислава официално е подкрепил решението на правителството да прекрати програмата за военна подкрепа на Украйна. От друга страна, Фицо засега избягва да се съревновава с унгареца по крайност и си оставя някой вратички. Той, например, заяви, че въпреки че държавата вече няма да помага на ЗСУ (украинските въоръжени сили), няма да пречи на частни фирми да изнасят „специална“ военна продукция в източна посока. Това хитро измъкване си е добре изигран прагматичен ход, защото словашката оръжейната промишленост играе важна роля във формирането на приходната част на бюджета, а и постоянно се разраства откъм производствени мощности. Освен това Словакия ще финансира изработването на две тежки машини за разминиране Bozena-4, които ще бъдат изпратени в Херсонска област, както и ще предостави хуманитарна помощ.

Интересни новини долетяха и от далечна Нидерландия. Там като победител в парламентарните избори се очертава партията на Герт Вилдерс, в чиято политическа програма всичко е „анти“: анти-ЕС, анти-ислямизъм, анти-емиграция, анти-екология, анти-Украйна. И още много „анти“ в този дух. Единственото „про“ при Вилдерс засега като че ли е афишираната му симпатия към Русия на Путин. Затова не е случайно, че поздравленията които получи са от крайнодесните му събратя в Европа, както и от Орбан, разбира се.

Засега е изключително трудно да се прогнозира как победата на Вилдерс ще повлияе на нидерландския принос към коалиционната помощ за Украйна. От една страна, на него ще му изключително трудно да състави правителство заради силно фрагментираният парламент (цели 14 партии си поделят 150 места). От друга страна, в Ниската земя никой не бърза и предишният път на тамошните политици им е отнело 271 дни да съгласуват и изберат приемливо за повечето правителство. Самият Вилдерс, пък, вече показа някои признаци на омекване и склонност към компромис, само и само да не остане в изолация. Защото на всички е ясно, че партийните групи са нарязани на такива тънки филийки, че без коалиция не би било възможно да се управлява. Това засега като цяло е добра новина за Киев, защото означава, че гласуваната преди време 2 милиарда Евро военна помощ към момента не е застрашена и ще се разпределя от служебното правителство.

Американската помощ – може ли без нея?

Като че ли най-големи притеснения за Зеленски и щаба му буди продължаващото протакване на гласуването на новия пакет военна помощ от американския конгрес. Засега не се споменава дума като "прекратяване", а по-скоро иде реч за процедурно отлагане. Просто американците си имат свои вътрешни политически дрязги около приемането на новия бюджет и предпочитат да не го обременяват с излишни външни "тежести".

До момента именно САЩ са най-големият поддръжник на Украйна във войната и срещу свръхагресивният ѝ съсед и това едва ли е особена изненада за някого. От началото на руската инвазия миналия февруари до този месец американците са предоставили на ЗСУ общо 44.2 милиарда долара помощ, от които 37.1 милиарда е стойността на оръжията и амунициите, 6.1 милиарда са отделени за логистика и обучение, а още 1 милиард – за други видове военно оборудване. Отделно от това САЩ са отпуснали 113.4 милиарда долара за спешно финансиране на украинската икономика, както и за други хуманитарни дейности като доставка на храна, осигуряване на подслон и медицински грижи за украински граждани и бежанци.

По всички стандарти това са огромни суми, без които самото съществуване на Украйна при дадените обстоятелства е поставено под сериозна въпросителна. Понеже много нелепости се изписаха и изговориха по въпроса откакто Путин разпали войната, би било редно да си отговорим на три основни въпроса: 1.) доколко прозрачно е вземането на решения за отпускането на тези средства, 2.) как се контролира тяхното изразходване и 3.) достатъчни ли са те?

Първо, въз основа на подписаният от президента Байдън през пролетта на 2022 г. закон за Ленд-Лиза, американският конгрес е утвърдил разходи за оръжие за Украйна в обем на 48 милиарда долара за период от две години. И понеже те в момента са почти изцяло изчерпани, то се налага да се гласува нов пакет военна помощ. Процедурата изглежда така:

1. Президентът иска помощ от Конгреса.

2. Конгресът провежда изслушвания и обсъжда искането.

3. Конгресът приема законопроекта за чуждестранна помощ.

4. Президентът подписва законите за чуждестранна помощ.

5. Държавният департамент, USAID и Министерството на отбраната изпълняват програмите за помощ.

Както виждате, всичко става публично, няма как нещо да се скрие от обществото, да не говорим, за взимането на някакво еднолично решение.

Много важен е и общественият контрол за това как се изразходват отпуснатите средства. По правило той е на много нива и е в ръцете няколко държавни институции. Осъществява се както от екипи на Министерството на отбрана на САЩ на място в Украйна, така от специални инспектори също изпратени на място, от докладите на ЗСУ до Вашингтон, от проверка за сигнали за възможно некоректно използване на американска военна техника, изслушвания на отговорни лица в американския конгрес, обмяна на информация със съюзниците, прецизно маркиране и компютърно проследяване на всяко американско военно изделие изпратено на фронта.

Акцентирам върху всичко това защото през последните почти две години глашатаите на руската пропаганда у нас и по света се скъсаха да обясняват как Украйна едва ли не се е превърнала в черен пазар за всякакви оръжия и че Зеленски на практика лично продавал не малка част от получената помощ в трети страни с цел лично облагодетелстване. Такива слухове със сигурност са достигали и до САЩ и може би за това тази есен, след серия от проверки и инспекции, първо американската сметна палата, а след това и посолството в Киев, оповестиха че не са открити никакви нарушения при разпределянето и използването на оръжейните доставки.

И въпреки непрекъснатите проверки и положителните доклади, недоверието и скептицизмът продължава да владеят умовете на значителна част от американското общество. Популярна анкета проведена през седмицата показва, че 45% процента от гражданите на САЩ смятат, че страната им „харчи твърде много за помощ на Украйна“. Масло в огъня наливат и редица представители на най-консервативното крило на Републиканската партия – сенатори и кандидат президенти, които не се уморяват да повтарят, че „безсмислено наливаме стотици милиарди долари в най-корумпираната страна на света“. Това, че нито става въпрос за стотици милиарди, нито че Украйна е най-корумпираната страна на света малко ги вълнува – важното е демагогията да върви.

И така, стигаме до третия съществен въпрос – достатъчна ли е сегашната американска военна помощ за Украйна? Логиката повелява отрицателен отговор, но какво казват числата? По най-груби сметки чисто военните разходи на Киев в момента са около 3 милиарда долара на месец. От тях около един милиард идват от САЩ, още един милиард добавят другите партньори на Зеленски, а третият милиард украинците си го осигуряват сами. Срещу себе си те имат армията на РФ, която макар и крайно изтощена, всеки месец получава ресурси, чиито парично измерение се равнява на около 15 милиарда долара. Иначе казано, ЗСУ ежедневно се борят с противник, който харчи пет пъти повече от тях. И ако американският милиард се забави или просто един ден даже изчезне, как реално ще изглежда войната на ресурсите?

Ако трябва да бъдем цинично честни, в момента САЩ водят най-евтината възможна война във всяко едно отношение с един от двата си глобални политически и стратегически противника. Без да пролеят капка кръв, те са на път да извадят трайно от голямата игра такъв колос като Русия. При това им излиза много по евтино отколкото, да речем, през Втората Световна Война. Тогава, по-различни оценки, само Великобритания е получавала месечно от Вашингтон еквивалента на 40 милиарда долара днешни пари. Това го осъзнават както Байдън и екипът му, така и болшинството от конгресмените. Осъзнават го вероятно и повечето пълнолетни американци – все пак същата анкета проведена преди месец показва, че броят на скептиците тогава е бил 52%, т.е. делът им за тридесетина дена се е свил с цели седем пункта. Затова най-вероятно още около нова година Конгресът ще гласува още един голям пакет пряка военна помощ в подкрепа на Украйна. Голямата въпросителна дали ще има някакъв радикален завой в това отношение в обозримо бъдеще. Отговорът вероятно ще стане ясен след 5 ноември 2024 г. когато ще се проведат президентските избори в САЩ.

Време за конспирация

Ако има някакъв консенсус сред трезвомислещите хора по света по отношение на войната в Украйна това безспорно е въпросът как трябва да приключи тя. А той е без компромисен мир с Русия. Без признаване на вече анексирани и окупирани територии. С компенсации за разрушенията и признаване на актовете на геноцид. Защото всеки друг вариант би означавал легитимиране на агресията. Признаване, че така е редно. Че може да се нападат чужди страни и безнаказано да се опустошават.

Снимки: БГНЕС

Този род разсъждения напоследък са буквално заглушени от истерично-миролюбивата какафония изпълнявана от определени западни водещи медии. Мине не мине ден и някъде се появява информация за това как политик с неопетнен демократичен профил вече води тайни преговори с Москва зад гърба на Зеленски. При това източникът винаги е авторитетен, но „пожелал да остане анонимен“. Първо, в четвъртък „Блумбърг“ разпространи думите на литовския външен министър Габриелюс Ландсбергис, че недостигът на артилерийски снаряди и ракетни системи, както и безкрайно бавният и силно бюрократизиран механизъм за вземане на решения относно военната помощ за Украйна може да принудят Зеленски да седне на масата на преговорите. В петък, пък, немският „Билд“, който традиционно заема най-долните позиции в класациите по обективна журналистика, се изхвърли с новината, че съществувала тайна уговорка между Байдън и Шолц, според която на Украйна трябвало да се доставят само минималното необходимо количество оръжие, колкото тя да не бъде победена на бойното поле, но същевременно да не бъде в състояние сама да нанесе поражение на Русия. Така Зеленски сам щял да узрее за идеята за преговори и по собствена воля да пристъпи към тях. От много време съм наясно, че големите комерсиални медии живеят в свой собствен измислен свят, но честно казано по-голяма глупост отдавна не бях чел.

И докато големите новинарски корпорации продължават все по-дълбоко да се потапят в блатото на конспирологията, тази седмица станахме свидетели на безпрецедентна по мащабите кампания по деклариране на подкрепа за Украйна от страна водещи западни политици. Някои от тях даже пристигнаха на крака в Киев. И всички бяха категорични, че ще подкрепят украинската кауза точно толкова дълго колкото е необходимо. Честно казано, засега предпочитам да вярвам на тях, а не на „Билд“.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Катастрофа в София, два автомобила се удариха челно
Катастрофа в София, два автомобила се удариха челно
Ебба Андерсон спечели първия интервален старт за сезона в Световната купа по ски бягане
Ебба Андерсон спечели първия интервален старт за сезона в Световната купа по ски бягане