Ковид кризата принуди голяма част от работодателите да освободят хората си. Най-силно това се усеща в сектор "Услуги", откъдето са 43% от безработните по данни на Агенцията по заетостта за района на Южна България. Основен проблем са неквалифицираните работници, които представляват 55 на сто от регистрираните в бюрата по труда в областта.
Весела Кундурлийска работи от години в шивашката индустрия. Живее в село Дуванлии, но всяка сутрин пътува до Пловдив.
Заради пандемията голяма част от шивашките предприятия неколкократно спираха производство, но от бранша твърдят, че има поръчки и се нуждаят от още работници.
"Отказваме много поръчки, защото не можем да намерим толкова голямо количество квалифициран персонал. Тези, които пребивават в бюрото по труда, за съжаление не искат да се интегрират на пазара на труда. Това е феномен, който не знам как бихме могли да преборим", заяви Васка Бакларова, управител на шивашка фабрика.
От Агенцията по заетостта в Пловдив признават, че квалифицираните кадри бързо намират реализация. Проблемът е с трайно безработните, които нямат придобити умения.
"В малките населени места образователният ценз е по-нисък на част от клиентите, част от тях са продължително безработни, загубили са трудови навици", допълни Николай Димитров от Регионална агенция по заетостта в Пловдив.
По-трудно става и приобщаването на младежите към работния процес.
"Защото е по-трудоемък труд и на младите хора много, много не им се работи", добави Веселка Кундурлийска, шивачка.
"Опитваме се посредством дуални обучения, контакти с професионалните гимназии, да намираме младото поколение", коментира Васка Бакларова, управител на шивашка фабрика.
Въпреки сложната ситуация безработицата в общините Пловдив, Раковски, Марица и Брезово е само 3%.
"Може би от гледна точка на това, че икономическата зона, индустриалната зона е в този район, което също е определящо", каза още Николай Димитров от Регионална агенция по заетостта-Пловдив.
20% по-малко са и регистрираните безработни в бюрата по труда в пловдивския регион за миналата година в сравнение с 2020 г.
Автор: Галена Паскова