В Европа в момента пребивават малко над пет милиона украински бежанци, избягали от войната. Повечето от тях вече от няколко години са със статут на временна закрила. Ръководството на ЕС призовава държавите членки да улеснят преминаването към други, по-дългосрочни разрешения за пребиваване, които по-добре отговарят на положението на бежанците и им осигуряват по-стабилен правен статус. Няколко държави, сред които и Чехия, вече въведоха нови механизми за преминаване към такъв тип пребиваване, но общоевропейска алтернатива на временната закрила все още е далечна перспектива, пише Якуб Андрле, анализатор в Програмата за миграция на организацията „Човек в беда“.
Според последните данни на Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) в Европа в момента се намират около 5,2 милиона украински бежанци. Огромното мнозинство от тях в държавите членки на ЕС – около 4,4 милиона души по данни на Евростат – са със статут на временна закрила.
Почти пет години в несигурност
Временната закрила беше задействана в ЕС през март 2022 г. – по-малко от две седмици след пълномащабното руско нахлуване в Украйна и в самото начало на масовото пристигане на бежанци. В разгара на бежанската криза този механизъм имаше безспорни предимства. На първо място, той осигури бърза колективна закрила, без да е необходимо всеки човек поотделно да доказва, че е бил подложен на преследване в рамките на стандартна процедура за предоставяне на убежище. Освен разрешение за пребиваване хората с временна закрила получиха почти незабавен достъп до пазара на труда и основни социални права.
Почти пет години по-късно обаче недостатъците на временната закрила стават все по-очевидни. Най-същественият от тях произтича от самия ѝ временен характер. Тя винаги е била замислена като извънредна мярка с ограничен срок на действие и поради това Съветът на ЕС трябва да я удължава всяка година. Последното удължаване беше през юли тази година, като закрилата вече е в сила до март 2028 г. Хората с такъв статут живеят в постоянна несигурност дали той ще бъде подновен, което затруднява планирането на бъдещето им.
Сред останалите недостатъци е и фактът, че формите на подкрепа, предоставяна на хората с временна закрила, се различават в отделните държави от ЕС. Друг проблем е, че статутът и произтичащите от него права са обвързани с една конкретна приемаща държава. Макар хората с временна закрила да могат да пътуват свободно в Европа, те нямат същата свобода да се установяват и да работят в други държави.
Европейската комисия е наясно с тези и други ограничения. През юни тази година тя препоръча на държавите членки да „ускорят подготовката за координиран преход от временната закрила“. Още миналата година Комисията призова за създаване на механизми за такъв преход, като отбеляза, че много украински бежанци с временна закрила вече са се интегрирали в приемащите ги общества и трябва да имат възможност да „преминат към национални или европейски правни статути, които по-добре отразяват новото им положение“.
Въпреки многократните призиви на Европейската комисия възможностите за преминаване от временна закрила към други видове разрешения за пребиваване остават силно ограничени. В редица държави, включително Германия, която приема най-голям брой украински бежанци в ЕС – 1,3 милиона, съществува възможност за получаване на стандартно разрешение за пребиваване с цел работа, предприемачество или обучение. Критериите за това обаче често са доста строги, особено по отношение на доходите.
Само Чехия и Полша предлагат специален статут за украинците
Изцяло нов вид разрешение за пребиваване, предназначено специално за украинци с временна закрила, в момента съществува само в две от 27-те държави членки на ЕС – Чехия и Полша. Условията за получаването му обаче се различават съществено в двете страни.
От март 2025 г. украинските бежанци в Чехия имат възможност да получат т.нар. специално дългосрочно разрешение за пребиваване (ZDP). От юридическа гледна точка това е стандартен статут на пребиваване съгласно Закона за пребиваването на чужденци. Разрешението е валидно пет години. За разлика от времето, прекарано под временна закрила, целият период на това пребиваване се зачита при изчисляването на необходимия срок за евентуално кандидатстване за постоянно пребиваване. Времето с временна закрила се зачита само наполовина.
Списъкът с условията, които кандидатите трябва да изпълнят, е сравнително дълъг. Сред тях са най-малко две години с временна закрила, чисто съдебно минало, липса на неплатени задължения за здравно осигуряване, осигурено жилище и, не на последно място, финансова независимост. Минималният годишен доход трябва да бъде 440 000 чешки крони (около 18 000 евро), плюс още 110 000 крони (около 4500 евро) за всеки следващ член на домакинството.
Според Консорциума на неправителствените организации, работещи с мигранти, някои от тези условия, особено изискването за минимален доход, са изключително строги. Това на практика прави специалното дългосрочно разрешение трудно достъпно за голяма част от украинските бежанци.
Това се потвърждава и от официалната правителствена статистика. При първия кръг на кандидатстване интерес към разрешението са проявили около 82 000 души, но само 16 000 от тях са изпълнили законовите изисквания. При втория кръг, проведен през април 2026 г. при непроменени условия, са кандидатствали малко под 57 000 души, от които 22 000 са отговаряли на критериите. Така делът на одобрените кандидати се е увеличил, но броят на желаещите значително е намалял. В крайна сметка новото разрешение за пребиваване е станало достъпно за едва около 10% от всички хора с временна закрила.
Строгият подход на чешките власти към преминаването на бежанците към алтернативни статути личи и от факта, че за разлика от повечето други европейски държави украинците в Чехия засега нямат възможност да преминат към друга форма на дългосрочно пребиваване. Това може да се промени догодина. Според подготвяна промяна в правителствена наредба те ще получат възможност да кандидатстват за карта за пребиваване с цел работа.
От юни 2026 г. и Полша предлага нов специален статут за украинските бежанци. Става дума за т.нар. карта за пребиваване CUKR, която в някои отношения наподобява чешкото специално дългосрочно разрешение, но има и съществени различия. Картата CUKR е валидна три години, след което притежателите ѝ могат да кандидатстват за стандартно дългосрочно разрешение за пребиваване.
Разлики има например по отношение на достъпа до социални услуги, но най-съществената е свързана с условията за кандидатстване. За разлика от сравнително дългия списък с изисквания в Чехия, в Полша те са само две: кандидатите трябва да имат статут на временна закрила към момента на подаване на заявлението и преди това да са били с такъв статут най-малко една непрекъсната година.
Интересното е, че въпреки сравнително лесния достъп до статута CUKR на теория, досега интересът към него е сравнително слаб. Според данни на разследващия журналистически сайт OKO.press, публикувани в края на октомври, едва около 77 000 души са проявили интерес към картата, като над 24 000 вече са я получили. За разлика от Чехия делът на отхвърлените заявления е пренебрежимо малък – досега са регистрирани само 75 отказа. Въпреки това, на фона на правителствените оценки, според които потенциалните кандидати могат да бъдат над 800 000 души, тези числа са ниски. Според експертите, с които журналистите са разговаряли, основната причина за слабия интерес е недостатъчната информираност от страна на властите. Защо правителството не проявява по-голяма активност в популяризирането на тази възможност, остава неясно.
Преход към дългосрочно пребиваване по австрийски и ирландски модел
Другите две държави, които са открили специална възможност за украинските бежанци да преминат към по-дългосрочно пребиваване, са Австрия и Ирландия. В Австрия украинците с временна закрила могат да кандидатстват за т.нар. карта „Червено-бяло-червено плюс“ (Rot-Weiß-Rot Plus – RWR+), а в Ирландия – за разрешение за пребиваване, известно като Stamp 4.
По-важното в случая не са техническите подробности около двата механизма, а фактът, че за разлика от чешкото разрешение ZDP и полската карта CUKR тези документи са достъпни за по-широк кръг чуждестранни граждани, а не само за украинци. Вместо да създават изцяло нови статути, Австрия и Ирландия са използвали вече съществуващи възможности за пребиваване, като изрично са включили и хората с временна закрила от Украйна сред правоимащите.
Според наличните данни обаче реалният интерес към преминаването към тези разрешения не е значително по-голям, отколкото в Чехия и Полша. Общият брой на украинските граждани, не само на бежанците, които притежават карта RWR+ в Австрия, се е увеличил от около 3000 през 2024 г. до малко под 14 000 в момента. Междувременно в страната пребивават над 90 000 украински бежанци от войната. Според информация на вестник The Irish Examiner до момента само около 2400 души са кандидатствали по механизма за преминаване към друг статут в Ирландия. Макар че заявленията започнаха да се приемат едва през септември, времето за кандидатстване вече е ограничено – крайният срок е март 2027 г.
Слабият интерес към преминаването към нов статут и в двете държави несъмнено е свързан със строгите условия за кандидатстване. В Австрия желаещите трябва да докажат, наред с другото, че най-малко една година са упражнявали трудова дейност, за която са били осигурявани, че разполагат със средства за самостоятелна издръжка и че имат основни познания по немски език. В Ирландия сериозна пречка е изискването кандидатите да живеят в жилище, което не е осигурено или финансирано от държавата. В такива условия живее само около една трета от приблизително 120 000 украински бежанци в страната.
В заключение, когато става дума за възможностите за пребиваване след изтичането на временната закрила, Европа прилича по-скоро на съвкупност от отделни острови, отколкото на координирана система, каквато Европейската комисия се стреми да изгради със своите препоръки.
Броят на държавите, които откриват пред украинците възможности за дългосрочно установяване и по-голяма сигурност, постепенно нараства и тази тенденция ще продължи. Например Нидерландия и Латвия подготвят нови видове разрешения за пребиваване или механизми за преминаване към друг статут. Въпреки това реална алтернатива за милионите бежанци, която съчетава широк достъп с достатъчна сигурност за бъдещето, все още не се очертава.
В по-широк план въпросът с разрешенията за пребиваване след временната закрила е показателен за един от дългогодишните проблеми на европейската миграционна политика: общите препоръки се изработват много по-лесно, отколкото се постига общ подход на практика.
Профил: Якуб Андрле
Якуб Андрле е магистър и доктор по философия. Завършил е специалност „Международни териториални изследвания“ във Факултета по социални науки на Карловия университет. В момента работи като анализатор в Програмата за миграция на организацията „Човек в беда“ (People in Need).
Статия, написана от Jakub Andrle, mas (CT), първоначално публикувана на 19 ноември 2026 г.
Европа в готовност за криза: Как в различните страни се готвят за извънредни ситуации
Коалицията на желаещите в подкрепа на Украйна: Форматът "Ялта" няма да донесе мир на Европа, заяви Фридрих Мерц
След срещата в Шънджън: Путин не е наш приятел, нито някога ще бъде, заяви Доналд Туск
Коалицията на желаещите в подкрепа на Украйна: Форматът "Ялта" няма да донесе мир на Европа, заяви Фридрих Мерц
Европа в готовност за криза: Как в различните страни се готвят за извънредни ситуации
БНТ затвърждава лидерството си по обективност при отразяването на изборите