Публикуваният за обществено обсъждане проект за Национална карта на висшето образование ще се актуализира всяка година. Той ще отразява промените в приема и реализацията на студентите. Това стана ясно днес от публичното обсъждане на проекта, организирано от Министерството на образованието и науката.
В обсъждането участваха ръководството на Съвета на ректорите на висшите училища в България, представители на работодателските и синдикалните организации, Националното сдружение на общините, Националното представителство на студентските съвети и други заинтересовани институции.
Числата в Картата са обективни и са взети от съответните регистри и бази данни в държавата. От данните се вижда, че въпреки напълно свободния прием до 2015 г. висшите училища са прилагали свои вътрешни механизми за отсяване на добрите студенти. Средно над 40% от кандидатите, приемани в бакалавърски специалности от 2012 г. насам, не са успели да стигнат до диплома.
В 22 професионални направления през повечето от годините получилите бакалавърска степен са 50 или под 50% от постъпилите в първи курс. В осем от тях тази тенденция е трайна през последните пет години. Това са „Биотехнологии“, „Филология“, „Растениевъдство“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Машинно инженерство“, „Спорт“, „Животновъдство“ и „Горско стопанство“.
Една от възможните причини за отпадане на студенти е трудното следване. Друга е липсата на достатъчно добра перспектива за професионална реализация в съответното направление.
Общо за страната 27-29% от приетите в бакалавърски програми отпадат между първи и четвърти курс, като около 19-20% отпадат между първи и втори курс. Част от достигналите 4 курс или отпадат в рамките на годината, или не се дипломират.
Отпадналите студенти са по-малко сред приетите в магистърски програми след средно образование като например в „Медицина“ и „Фармация“. Над 60% от тях се дипломират. Още по-висок е делът на завършващите магистратура след вече придобито висше образование – между 74% и 78%.
Преди шест години за последен път кабинетът удовлетвори изцяло заявките на университетите. С промяна в Закона за висшето образование от 2016 г. държавата започна да регулира бройките за прием според потребностите на пазара на труда.
В рамките на дискусията министърът на образованието и науката проф. Николай Денков отбеляза и други важни аспекти на Картата на висшето образование.
"Има висши училища, чиято дейност не може да бъде отразена изцяло чрез числата в документа. Такова е Висшето военноморско училище във Варна. Поради спецификата на професията на моряка много от неговите възпитаници работят на кораби, регистрирани в чужбина. В същото време те участват в икономическото развитие на страната, тъй като изпращат средства на своите семейства в България. Този принос обаче в момента не се отчита по съответния начин в официалните регистри, които използваме за Картата“, каза министърът на образованието проф. Николай Денков.
Според него такива специални случаи трябва да бъдат изрично отбелязани и обяснени в документа. Най-важното според министъра е как ще бъде използвана Картата на висшето образование и как ще се преодолеят проблемите, откроени в нея.
„Решенията ще бъдат политически, при което неминуемо ще се сблъскат две гледни точки“, смята министър Денков.
Едната е, че е достатъчно да има 7-8 висши училища общо за цялата страна и че това ще осигури високо качество на висшето образование. Другата гледна точка е, че висшите училища са двигатели на икономическото развитие на регионите и затова във всеки по-голям регион трябва да има силно развито висше образование.
„Задача на следващите политици ще бъде да съчетаят тези две гледни точки и да ги адаптират към условията в България, за да осигурят равен достъп до качествено висше образование в цялата страна“, подчерта проф. Николай Денков.
Снимки: БГНЕС
Чуй новините
Подкаст
