Потенциалът на множеството протести в страната към момента не се насочва към правителството като цяло, а остава към конкретни теми. Вотовете на недоверие имат само ограничена подкрепа. Мнозинството е инстинктивно "за" предложения референдум за въвеждане на еврото, а сред потенциално гласуващите в примерен референдум отново надделява нерешителност пред въвеждането на единната европейска валута през 2026 г. у нас. Българите масово не смятат за себе си, че са наясно с предстоящата либерализация на пазара на тока за битови потребители. Агресивното поведение и действия сред младежи и подрастващи са широко разпространен проблем в очите на пълнолетното българско население. По отношение на катастрофите по пътищата обществото ни реагира по-скоро със самообвинение към съзнателността ни като водачи. Очаква се и цялостно законодателно решение за електрическите тротинетки, но по-скоро се отхвърля възможността за цялостната им забрана.
Изводите са от независим сондаж по текущи теми на социологическа агенция "Мяра". Проучването е проведено в периода 10 - 13 май сред 803 души и представя мненията на пълнолетното население на страната.
"Мяра" зададе въпрос по отношение на множеството различни протести в страната, за да провери дали протестният потенциал към този момент се насочва към властта, или остава по конкретни теми. Отговорите явно показват, че към настоящия момент явно не е привидяна алтернатива на тази власт и към това правителство има известна търпимост. "В този момент по-смислено е да се протестира по конкретни прoблеми" - тази опция избират 62,6% от запитаните, а малцинство от 30,3% избират мнението, че "В този момент по-смислено е да се протестира срещу властта като цяло". Явно затова и мнозинството не подкрепя вотовете на недоверие към сегашното правителство. Разбира се, тук мненията се определят и от сумарните предпочитания за партиите вносители "Възраждане", "Величие", МЕЧ. 33,2% подкрепят вотовете, внесени от тези партии, но 60,6% не ги подкрепят, отбелязват още социолозите.
Идеята за референдум около еврото обаче се подкрепя. Такива идеи у нас традиционно получават попътен вятър и 63,3% са "за" да се проведе такъв референдум, срещу 35,3% "против". Затова и декларативната активност в такъв референдум е висока и само около една десета от запитаните казват, че не биха гласували в подобен референдум или се колебаят.
Закономерно, едва ли такава активност би се възпроизвела на практика. Ако в България се проведе национален референдум с въпроса "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 г., кое от следните бихте направили Вие лично?" 34,4% казват, че ще гласуват със съгласна/съгласен, а 54,9% - че ще гласуват с несъгласна/несъгласен. Останалите няма да гласуват или се колебаят.
Данните повтарят поредица изследвания назад в годините. Явно е нужна много повече информационна работа - особено на фона на иначе много високото одобрение на българите към Европейския съюз като цяло, посочват социолозите. Българите поставят ЕС на първо място по положително отношение сред всевъзможни геополитически фактори. Положителното отношение е 64,4%, а отрицателното - 25,5%.
Липсва готовност и по отношение на либерализацията на пазара на тока. "По-скоро съм наясно с предстоящото въвеждане", казват 25,3%, "По-скоро не съм наясно с предстоящото въвеждане", избират 73,7%. При такива въпроси често има декларативност и престижност в отговорите, но дори и тя не помага за по-висок дял на отговори от типа "смятам, че съм наясно".
21,7%, т.е. всеки пети и даже повече, са ставали свидетели през последната година на случаи на насилие сред младежи и подрастващи. 63,5% или почти двама от всеки трима твърдят, че са ставали свидетели в последните 12 месеца на поведение сред младежи и подрастващи, което могат да определят като непристойно. 28,3%, или почти всеки трети, свидетелстват, че са виждали агресивни младежки банди в последната година. Проблемът за агресията сред подрастващи и младежи явно има сериозен обхват в очите на българите, анализират данните от проучването социолозите.
По отношение на катастрофите по пътищата беше направен социологически експеримент: запитаните бяха помолени да изберат само един отговор измежду опциите "Вината е по-скоро в условията и правилата, които държавата създава" и "Вината е по-скоро на самите водачи и тяхното поведение". В така поставената дилема 26,5% говорят за рамката, а 47% - за самите водачи, но 26,2% не могат да отделят едното от другото.
Заради зачестилите инциденти с електрическите тротинетки, мнозинство от 68,1%, т.е. над две трети, подкрепя варианта "В този момент най-смислено е да се приемат цялостни законодателни решения по темата". 25,4% избират "В този момент най-смислено е общините по места да въвеждат конкретни правила в зависимост от местните специфики - инфраструктура и възможности". 4,5% намират, че няма нужда да се предприемат нови действия, останалите се колебаят.
По отношение на пълната им забрана, експериментален въпрос показва, че обществените настроения са по-скоро с надделяващо отрицателно отношение към подобно рестриктивно действие. 53,8% от българите не подкрепят цялостната забрана за използване на електрически тротинетки срещу 42,9%, които подкрепят подобна забрана. 3,3% не могат да формират мнение по въпроса.
Данните са от независим телефонен сондаж на социологическа агенция "Мяра", проведен между 10 и 13 май 2025 г. сред 803 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.
Чуй новините
Подкаст
