Тази година най-големият реставрационен център у нас – този на Националната библиотека – празнува своя 70-и юбилей. Той е основан през 1956 година с името „Служба за хигиена и реставрация на книги“. От основаването си през него са преминали едни от най-емблематичните документи от културното наследство на България.
Александрина Аенска, консерватор-реставратор в отдел „Реставрационен център“: „Нашата работа е да опазваме, съхраняваме и експонираме обектите от всички отдели на Националната библиотека. Когато документите дойдат при нас, за всеки се преценява индивидуално какво може да се направи, няма точна рецепта.“
Един от интересните етапи при реставрацията на документи е укрепването им с японска хартия и специално лепило.
Александрина Аенска, консерватор-реставратор в отдел „Реставрационен център“: „В случая това са документи от Българския исторически архив. Това е плътна японска хартия, с която се запълват липсващите части на документа. Тя не се реже, а се накъсва, за да могат тези власинки да впият вътре в липсващата част и да не личи.“
При книгите процесът е по-дълъг.
Александрина Аенска, консерватор-реставратор в отдел „Реставрационен център“: „Обектът, ако е книжно тяло, се преценява – може ли да се работи без да се разваля неговата цялост или е необходимо да се разподвърже и да се работи поотделно. Преценява се може ли да има водна обработка. А това зависи от мастилото на хартията.“
Радостина Ангелова, книговезец: „Извършваме водна обработка, деацидификация на книгата, защото се вижда, че е с доста пожълтели страници. Деацидификацията се извършва полистно, за да може водата хубаво да навлезе във всяка една страничка. За един ден може да се направи и след това се слага на преса, за да може когато изсъхне, книжката да се опънат хубаво листенцата. След това книгата трябва да се зашие, да се форматира.“
Ваня Люцканова, книговезец: „Различните книги се шият по различен начин, минават през различни бинтове с различен шев. А когато има стара подвързия, трябва да се възползваме от нея и да върнем книгата при първа възможност в старата подвързия, която носи информация за самата книга.“
Освен за нуждите на библиотеката, лабораторията се ползва и за външни поръчки – реставрират се дипломи, архитектурни скици и чертежи, а дори и банкноти.
Александрина Аенска, консерватор-реставратор в отдел „Реставрационен център“: „В последно време доста колекционери носят банкноти – там е доста сложен и труден процесът, тъй като, когато са прегъвани, хартията и влакната се разтягат и малко по-трудно при самата реставрация.“
Реставрационният център в Националната библиотека е най-големият в страната и помага на други библиотеки и музеи, които нямат собствени лаборатории.
Чуй новините
Подкаст
