Нова надпревара: Кой първи ще изгради ядрени реактори на Луната?

Съединените щати и руско-китайският алианс се надпреварват да изградят първите ядрени реактори на Луната, като НАСА цели изстрелване до декември 2030 г., а Русия - до 2036 г., съобщи The New York Times.

НАСА ускори графика си заради опасенията, че руско-китайски реактор може да създаде фактическа зона на влияние на Луната.

Американският проект, наречен Lunar Reactor 1, се очаква да произвежда 20 киловата електроенергия и да работи пет години без необходимост от поддръжка, докато руският реактор „Селена“, разработван в партньорство с Китай, ще генерира до 10 киловата и ще може да работи автономно до десетилетие.

Русия разполага със значителен опит в областта на космическата ядрена енергетика, натрупан в продължение на десетилетия, и е сред големите доставчици на ядрено гориво.

В същото време Съединените щати са изправени пред недостиг на високопробен нискообогатен уран, необходим за подобни системи, след като през 2024 г. забраниха вноса на руски уран.

Водещи учени предупреждават за сериозни рискове, свързани с надпреварата, включително опасност от разпространение на радиоактивен материал при неуспешно изстрелване или авария, подобно на инцидента в Канада през 1978 г., когато съветският спътник Cosmos 954 разпръсна радиоактивни отломки на обширна територия.

Реакторите на Луната вероятно ще разполагат с по-ограничена защита в сравнение със земните съоръжения заради технически и финансови ограничения, което би могло да доведе до сериозни последици при евентуална авария.

Както НАСА, така и руските агенции планират да оставят реакторите и радиоактивните материали на лунната повърхност след края на експлоатационния им живот, вместо да ги извеждат от експлоатация по обичайния за Земята начин.

Въпросът с избора на гориво също създава усложнения. Докато НАСА предпочита високопробен нискообогатен уран, недостигът му в Съединените щати може да принуди кандидатстващите компании да обмислят използването на високообогатен уран, който носи риск от ядрено разпространение. Паралелно с държавните космически агенции частни компании разработват и по-малки микрореактори за потенциално бъдещо приложение на Луната, макар че фундаментални технически въпроси, свързани с безопасността им, остават нерешени.