Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ

Очертанията на войната: Нарастващата роля на Иран и неговите балистични ракети

Анализ на Камен Невенкин

от БНТ
10:00, 06.11.2022
Чете се за: 30:20 мин.
Сигурност и правосъдие
Камен Невенкин
Снимка: Десислава Кулелиева
Слушай новината

Последно дискутирах с вас вероятните причини за забавянето на украинското контранастъпление. Не бих желал отново да ги изброявам, но ситуацията на фронта в момента е такава, че най-вероятно днешният ми анализ ще се превърне в своеобразна тема с продължение. Още повече, че в четвъртък полуофициално от най-високо място (президентският съветник Арестович) на практика бе признато, че ЗСУ (украинските въоръжени сили) вече са "изпуснали парата" и в близко бъдеще не бива да очакваме гръмки победи.

Войната става позиционна

Причините, разбира се, са прозаични – отсъствие на достатъчно модерно въоръжение и изразходване на значителни сили за освобождаването на Харковска област и редуцирането на херсонския плацдарм. Това в никакъв случай не означава, че войната в Украйна ще бъде поставена на пауза и броят на жертвите, които тя ежедневно взима, ще намалее. Напротив, жестоката касапница ще продължи, просто засега няма да има гръмки новини как е освободен даден град и как са били взети толкова много пленници и трофеи, че било невъзможно те да бъдат събрани на едно място. Вместо това ще четем за ожесточени боеве с местно значение и за безкомпромисни битки за села, които никога преди това не сме чували. Арестович не пропусна да акцентира, че в момента ЗСУ трупат сили, за да може след някой-друг месец отново да "избухнат" и да засенчат успехите при Изюм и Лиман. Думите на най-популярния съветник на Зеленски още веднъж потвърждават впечатлението ми, че украинското главно командване изповядва консервативен и предпазлив подход, и когато някъде се сблъска с упорита съпротива, предпочита да забави темпото за да избегне по-тежки загуби, вместо да се хвърля през глава в атака.

Междувременно друг съветник от президентското обкръжение - Михаил Подоляк (според мен – един от най-умните хора на официален пост в Киев, чийто изказвания винаги изпъкват на фона на цялата медийна говорилня), в интервю за радио "Свобода" също намекна, че ЗСУ ще намали темпото. Той постави акцент върху нарастването на артилерийската мощ на армията и бе поредният, който публично постави въпроса за увеличаване на военната помощ от страна на Запада. Подоляк също така поясни, че в Киев силно разчитат и на психологическия ефект, който редовните артилерийски бомбардировки ще имат върху неотдавна мобилизираните и слабо обучени руски попълнения. "Те трябва да виждат как другарите им около тях постоянно умират и така ще падне бойният им дух", коментира Подоляк. Както се казва - на война, като на война.

Думите на Подоляк явно ще имат сериозно материално покритие, защото в петък бе обявено, че украинският военно-промишлен комплекс най-после е успял да възобнови производството на муниции за съветските модели гаубици и минохвъргачки, които все още преобладават в ЗСУ. Именно недостигът им е един от основните проблеми на украинската армия до момента и вероятно той ще бъде постепенно регулиран. Освен това едно от неписаните правила на войната гласи, че когато бойните действия станат статични, консумацията на амуниции се увеличава неколкократно.

Както често се случва, когато липсват драми на бойното поле, такива възникват в сферата на голямата политика, където вместо куршуми и снаряди, свистят остри думи и земята се тресе от бомбастични изказвания. Украинският възел е силно заплетен и няма съмнение, че много от неговите нишки водят до дестинации, които са доста далеч от Киев. Последните дни ни предоставиха достатъчно доказателства за такива твърдения, но за това по-късно.

Полуофициалното обявяване от страна на Украйна за намаляване интензивността на тяхната контраофанзива все пак не променя стратегическите цели поставени пред ЗСУ, а освен това остават много въпросителни, които ще се опитам да коментирам.

Атаката срещу Севастопол и зърнената сделка

В ранните часове на миналата събота украинските сили проведоха поредната си брилянтна операция, този път срещу "светая светих" на руския черноморски флот - военноморската база в Севастопол. Мълниеносната акция вече влезе в историята като първата комбинирана атака на надводни и въздушни дронове срещу морски цели. В резултат на миниатюрния Пърл Харбър беше повреден новият флагман на флота, фрегатата "Адмирал Макаров" и миночистачът "Иван Голубец". И двата кораба ще бъдат извън строя за неопределено време. Особено силно ще се почувства липсата на флагмана, за когото се появи информация, че експлозията е причинила сериозни повреди на радиолокационната му станция. Може би в това, което се случи, има пръст и кармата, защото именно "Адмирал Макаров", който стана флагман след потопяването на крайцера "Москва" през април, редовно изстрелваше ракети по граждански обекти в Украйна, а в резултат на експлозията на една от тях във Виница загина четиригодишно момиченце.

След удара в Севастопол е редно да си зададем въпроса доколко черноморският флот на Путин все още е в състояние да изпълнява функциите си. Преди войната, поне на кадрите, разпространявани от московската пропаганда, той изглеждаше страховито, но в момента от доскорошния му параден блясък не е останала и следа. Освен крайцера "Москва", от началото на конфликта с голяма вероятност са загубени един десантен кораб и десетина специални катера, а през август на летището Саки в Крим бе унищожена около половината от флотската бойна авиация. Със сигурност руският черноморски флот вече няма да може да осъществи това, от което до скоро Киев и неговите партньори се опасяваха – голям десант в района на Одеса. А в каква степен ще е в състояние да продължава да участва в ракетните обстрели тепърва ще стане ясно.

Както често се случва през последните месеци, Путин прие атаката срещу корабите като удар срещу личното му достойнство и реакцията му не закъсня. Тя бе типична повече за човек със силно уязвено самолюбие, отколкото на разсъдлив държавник. В понеделник бе нанесен поредният ракетно-дронов удар срещу украинската енергосистема, беше използван целият вербален арсенал на дипломатите на Москва да изкарат Украйна държава-терорист, а за капак на всичко Руската федерация заяви, че излиза от сключената с толкова мъки зърнена сделка. И както винаги Русия се изложи на всички фронтове – повечето от изстреляните ракети бяха свалени, твърденията на руския представител в ООН, че един от дроновете е бил пуснат от кораб предназначен за превоз на зърно, бяха отхвърлени като абсурдни, тъй като в нощта на атаката не е имало такива кораби в района. (Повече по темата тук).

Великобритания категорично отрече нейни специалисти да са участвали в планирането и осъществяването на атаката, а скоро след това Путин заяви, че се е върнал обратно в сделката. С последното си действие, освен че за пореден път се показа като абсолютно непоследователен държавен лидер, той успя да вбеси и част от най-военнолюбивите си привърженици у дома, които го заподозряха в отстъпчивост.

Излишно е да казвам колко важна е официализираната на 22 юли договореност за безпрепятствено транспортиране на зърно от украинските пристанища най-вече за гладуващите от "третия свят". За последните три месеца от там са отплували над 9.5 млн. тона зърнени храни (царевица, пшеница, слънчоглед, ечемик, рапица, соя и др.) и това ще позволи на голям брой гладуващи, най-вече в Африка, да доживеят до следващата година. Неслучайно Мартин Кимани, кенийският представител в ООН, заяви на заседание на Съвета за сигурност по повод излизането на Русия от сделката, че светът е гладен и неблагоприятното развитие на ситуацията ще направи още по-труден живота на мнозина, които не са страна във войната в Украйна.

Интересна бе и реакцията на Украйна и Турция, която на практика е и основният гарант по споразумението. Те просто продължиха да действат така, сякаш нищо не се случило. В крайна сметка какво можеше да направи Путин? Да спре някой кораб и да го присвои заедно с товара му? Или да го потопи, защото е представлявал реална военна заплаха? И кой щеше да му повярва?

Ракетните обстрели

На 31 октомври, понеделник, научихме за поредния масиран руски ракетен удар срещу обекти на критическата инфраструктура на Украйна. Въпреки че беше далеч от ефективността (и най-вече от психологическото въздействие) на първата голяма атака двайсетина дена по-рано, това заби още един пирон в ковчега на украинската енергетика. Счита се, че това е официалният отговор на Путин за атаката срещу Севастопол, макар че е напълно възможно тази поредна проява на руски държавен тероризъм да е подготвяна по-рано, а ударите срещу неговите кораби да са само повод.

По данни на украинския генерален щаб са били изстреляни 55 крилати ракети Х-101, една управляема крилата ракета, 22 модифицирани зенитни ракети С-300 и 4 от прословутите ирански дронове. Улучени са били 18 обекта (най-вече от енергийната инфраструктура), като украинското ПВО е успяло да свали 44 от крилатите ракети Х-101. Какво все пак показва един по-обстоен анализ на наличните данни?

  • Първо. За разлика от средата на октомври, когато бяха ударени редица топлоелектроцентрали, този път руските атаки бяха съсредоточени най-вече срещу хидроелектроцентрали. Улучени бяха четири на река Днепър (при Киев, Канев, Кременчуг и Днипро) и една на Днестър. Това обаче крие сериозни опасности от катстрофа в епични размери, защото много от ударените обекти се намират буквално на няколко стотин метра от съответните язовирни стени. В случай че някоя от руските ракети се окаже не толкова прецизно насочена, има опасност язовирна стена да се спука и огромен поток вода да се устреми надолу по Днепър. Това от своя страна може да предизвика верижна реакция и други язовирни стени също да започнат да се рушат съгласно добре известния ефект на доминото. По един или друг начин ще бъде застрашен животът на милиони и трайно ще бъде увредена екосистемата в половината държава.

  • Второ. Въпреки че на пръв поглед целта на удара е да затрудни живота на всички граждани на Украйна, това вероятно е умишлено търсен страничен ефект от страна на руското главно командване. Основната цел на разрушаването на хидроелектроцентралите несъмнено е да се затрудни максимално логистиката на ЗСУ. Малко известен факт е, че около 85% от снабдяването и прехвърлянето на украински войски в триъгълника Киев – Харков – Николаев се осъществява чрез железопътен транспорт, който от своя страна, е изцяло зависим от електропреносната мрежа. Разрушенията, причинени от ракетните експлозии, едва ли ще имат дългосрочен ефект върху действията на украинската армия, защото в такива случай държавното ръководство в Киев просто ще е принудено да взима недостигащата електроенергия от своите граждани. Това, обаче, обяснява защо ТЕЦ-овете и ВЕЦ-овете ще бъдат приоритетни цели за руснаците и в бъдеще.

  • Трето. Публикуваните данни показват, че украинската противовъздушна отбрана се справя доста добре с вражеските крилати ракети, като е свалила повечето от тях. Особено добре в това отношение се е проявил новопристигналият немски противоракетен комплекс IRIS-T, който е имал почти 100% успеваемост. ЗСУ обаче засега не успяват да се справят с руските зенитни ракети С-300, които летят с десетократно по-висока скорост от крилатите и явно са много трудни за прихващане. Също така, на приливи и отливи продължава битката с иранските дронове, които въпреки ниската си скорост и височина на полета, явно са доста трудни за откриване.

  • Четвърто. За пореден път партньорите на Киев от демократичния свят проявиха солидарност с украинците и ще предоставят помощ за възстановяването на щетите от атаката. Десет европейски държави, Израел и Южна Корея са обещали да дадат общо 954 единици енергийно оборудване. В допълнение към това, еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон гарантира, че ако се наложи, ЕС ще помогне Украйна директно с доставки на ток.

Към момента, ако се вярва на изказвания на официални лица на Киев, в резултат на ракетно-дроновите атаки около 40% от енергетиката на страната е извън строя. Последствията не закъсняха – режим на тока, поредната бежанска вълна към Европа (най-вече майки с деца, бягащи от студа и невъзможността да водят нормален живот у дома), блокиране на обществения живот в много от големите градове и т.н. И въпреки всички трудности, украинското общество остава единно и дълбоко убедено в крайната победа на агресора.

Ракети на привършване?

След "ракетния понеделник" за пореден път се заговори, че руските ракети са на привършване и даже, че при някои модели вече са посегнали на неприкосновените запаси. По оценки на украинското разузнаване, от първоначалните количества, с които Москва е разполагала, от крилатите ракети са останали около 35-45%, което би трябвало да им стигне за десет залпа като този, извършен на 31 октомври. А това дори не е и най-добра новина за украинците. С голяма вероятност може да се твърди, че от най-опасния модел – високоточните балистични ракети "Искандер" са останали не повече от 13%.

Може ли Русия бързо да възстанови арсенала си до предвоенните нива? По-скоро не. Преди началото на конфликта двата завода произвеждащи крилатите ракети "Калибър" са могли да доставят общо до 180 броя годишно. От високоточните балистични "Искандер" за цялото предходно десетилетие са произведени само около 50. Сега дори и тези количества са извън възможностите на руския военно-промишлен комплекс. Първо, защото много от частите, които използват са вносни и вече са под забрана, и второ не достига квалифицирана работна ръка. Освен това, типично по руски, продукцията като цяло се оказа в известен смисъл прехвалена – отклоненията от целта, които някои от моделите ракети дават, се оказаха по-големи от официално обявените (няколко десетки метра вместо няколко метра), други не експлодират, а има и няколко случая, когато даже се връщат обратно. Засега най-сериозна заплаха май ще останат зенитните С-300, които са пренастроени за използване срещу земни цели.

В Киев обаче знаят, че е рано да се радват. Усилено се говори, че най-скоро време в арсенала на Русия могат да постъпят два модела ирански балистични ракети, а срещу тях в момента ЗСУ няма адекватен отговор. Преди да продължа по-нататък обаче мисля, че е редно да направя малко отклонение. Вече няколко пъти споменавам "балистични" и "крилати" ракети, каква е разликата?

Крилатата ракета e получила българското (като и руското, и украинското) си название заради характерните за нея малки крилца в основното ѝ тяло, иначе на английски е известна като cruise missile. Задвижва се от реактивен двигател и се направлява към целта от радиолокоационно устройство вградено в главата й. В състояние е да преодолее стотици и даже хиляди километри, летейки ниско над земната повърхност (понякога дори на 30 метра над земята). Така тя често избягва обхвата на радарите, като освен това може да променя траекторията си по време на полет. Сред недостатъците на крилатите ракети са сравнително ниската им скорост (сравнима или по-ниска с тази на повечето модерни реактивни самолети), което позволява прихващането им с повечето модерни средства за противовъздушна отбрана.

И докато крилатите ракети често с право биват наричани самолети-снаряди, то балистичните им "роднини" са ракети в пълния смисъл на думата. Те са задвижвани от ракетни двигатели, които, за разлика от реактивните, не се нуждаят от кислорода във въздуха, а си го "носят" със себе си. Освен това развиват страховита скорост (около 7000 км/ч) и като цяло имат по-мощни бойни глави. Начинът им на действие също е коренно различен – балистичните ракети биват изстрелвани нагоре, като изминават десетки километри, отивайки директно в близкия Космос. След това внезапно, като ястреб върху плячката си, се спускат върху целта почти отвесно, удряйки я със страшна сила. Ако все пак имат недостатък, то това е сравнително неголемият им радиус на действие – няколко стотин километра.

Иранската връзка

И тук стигаме до иранската връзка. Появи се сериозна информация, че Иран са на път да доставят на Русия нова партида от 1000 въздушни оръжия, като този път освен обичайните дронове, тя ще включва и необявен брой балистични ракети "Фатех-110" и "Зулфикар", със радиус на действие съответно 300 и 700 км. Достигат скорост докъм 4000 км/ч, точността им е удивителна (отклонение до 5 м), а и цените им са повече от приемливи. "Фатех-110", например, струва около 100 000 долара. Засега няма нищо черно на бяло, но нищо чудно в скоро време да се окаже, че Путин е намерил алтернатива на привършващите "Искандери", които неговата прехвалена военна промишленост даже не може и да произведе.

Иран призна за доставки на дронове за Русия

Излишно е да казвам, че украинците са сериозно обезпокоени от перспективата редовно да бъдат поразявани от напълно неизвестните доскоро ирански ракети. Те вече признаха, че в сегашното им състояние, тяхното ПВО няма да е в състояние да противостои на новите балистични оръжия и отсега умуват какви мерки да предприемат. Най-логично е, както често се случва напоследък, да помолят за пореден път западните си партньори за помощ. В света в момента едва няколко държави произвеждат системи за борба с високоскоростни балистични ракети, а още по-малко са тези, които вероятно биха се съгласили да помогнат на Украйна. Сред тях, разбира се, са САЩ, както Италия и Франция (като колективен разработчик). Най-логично е пръв избор да е Израел, чиято противовъздушна отбрана изцяло е моделирана в съответствие с оръжията, с които разполага Иран, но за момента израелтяните помагат само с информация и отказват да изпратят необходимата техника в Украйна. Причините за това са вътрешнополитически и в много отношения наподобяват българските дилеми по време на управлението на "квадратната" коалиция тази пролет. Вероятно ще ви прозвучи познато, но миналия месец израелският посланик в Киев заяви, че страната му не желае да прекрачва "някои червени линии в отношенията си с Русия".

Засега като че ли има някаква светлина в края на тунела за украинците, защото в петък външният министър на страната Кулеба обяви, че до края на годината страната му ще получи нови системи за противоракетна отбрана. Какви точно ще са те и ще могат ли да се справят с потенциалната иранска заплаха засега не е ясно.

Явно в главната квартира на ЗСУ вече дискутират как да противодействат на новите балистични "играчки" на Путин, защото тези дни популярни украински военни експерти огласиха няколко възможни начина. Един от тях е ракетите да се прихващат още докато набират височина, т.е. в районите откъдето те ще бъдат изстрелвани, най-вероятно в пограничните руски и белоруски области. Другият е превантивно да бъдат унищожавани установките, които ще ги изстрелват направо на позициите им, т.е. в същите тези погранични области. Това със сигурност ще ескалира конфликта и несъмнено руската официална пропаганда ще нададе вой до небесата. Но пък ще бъде възприето като легитимно ответно действие от страна на всички демократични държави по света.

Алиансът на диктатурите

И накрая, не може да не кажа няколко думи за Иран и за вероятните причини, поради които нараства ролята му в конфликта. Ще си призная честно, че доскоро нямах представа за реалните възможности на иранската оръжейна промишленост, просто защото не се е налагало да се интересувам от нея. Оказа се, обаче, че нейният капацитет е доста сериозен и в земите на персите произвеждат (или поне се опитват да произвеждат) всякакви тежки оръжия, включително танкове, бронирани автомобили и даже реактивни самолети. Със сигурност по своите характеристики тамошната продукция е далеч от най-добрите западни образци, освен това винаги трябва да отчитаме елемента на пропагандата, т.е. това, че дадено нещо е обявено че го има, не означава автоматично, че то съществува или че го има в достатъчни количества. И все пак за държава, която вече пето десетилетие съществува в условия на сурови международни санкции, Иран се справя доста добре с ролята си на производител на военна техника.

Кое тласка Иран към все близко сътрудничество с режима на Путин? Една от причините безспорно е общата им в момента съдба на отлъчени от "големия" свят, както и тясното коопериране във военната сфера вече трето десетилетие. Освен това Иран е изключително близък съюзник на Сирия, основният руски "партньор" в Близкия изток. Към това трябва да добавим и желанието на Техеран да се сдобие с модерни ядрени технологии, а тях в момента може да ги получи само от Русия. Не на последно място е и взаимноизгодната търговия – вече втора година Иран е сполетян от безпрецедентна суша, а Москва няма нищо против да му продава зърнените си излишъци.

За момента Иран е доставил на Русия само два вида дронове, които доста прилично се представят на бойните полета в Украйна. Миналият месец изтече информация, че от Москва са поискали доставка и на каски, и на бронежилетки за изтормозената от всякакви недоимъци руска армия. Балистичните ракети обаче са нещо много по-сериозно и тепърва ще стане ясно дали ще станат част от арсенала на Путин, както и за колко дълго. Все пак не бива да забравяме, че на режима в Техеран също са наложени санкции и не е известно в какви количества ще могат да бъдат произвеждани тези страховити оръжия. А напълно е възможно в един момент да научим, че е била сключена задкулисна дипломатическа сделка в полза на Киев.

Иранската помощ за Русия накара някои анализатори сериозно да заговорят, че се намираме в някаква фаза на необявена Трета световна война, в която от едната страна на барикадата се намират демократичните държави, а от друга – тези, управлявани от тоталитарни режими. Основание за такива твърдения им дава списъкът на държави, които по един или друг начин помагат на Путин в агресията му срещу Украйна. В него освен Иран, можем да включим Беларус, Сирия, а вероятно и Северна Корея, за която американците изнесоха тези дни информация, че снабдява руската армия с амуниции. Този алианс на диктатурите едва ли ще може да помогне на Путин да реши войната в своя полза, но със сигурност ще допринесе за нейното удължаване.

Възможно е в близко време Иран да достави на Русия балистични ракети, които да бъдат използвани срещу цели в Украйна.

Разликите между крилата и балистична ракета.

Украинският външен министър Кулеба анонсира получаването на нови системи за ПВО и ПРО.

Украйна започва собствено производство на артилерийски муниции.

Унищожаване на руски крилати ракети в небето над Киев.

Украинското ръководство изрази изключително задоволство от ефикасността на немската система за ПВО IRIS-T.

12 държави пряко ще помогнат за възстановяването на украинската енергетика.

На 3 ноември официално бе възобновено движението на корабите, превозващи украинско зърно по Черно море.

ОЩЕ АНАЛИЗИ НА КАМЕН НЕВЕНКИН ЗА ВОЙНАТА В УКРАЙНА ЧЕТЕТЕ ТУК

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Гарсия оформи 1/2-финалистките в Тексас след драматичен обрат над Касаткина
Гарсия оформи 1/2-финалистките в Тексас след драматичен обрат над Касаткина
Специално пред БНТ: Дан Шомън - човекът, без когото Обама нямаше да стане президент
Специално пред БНТ: Дан Шомън - човекът, без когото Обама нямаше да стане президент