Специално: Лицето на войната в град Черкаси в Украйна

Всеки ден точно в 12 часа в много градове в Украйна има акции в подкрепа на военнопленниците и изчезналите по време на войната. Такъв е и град Черкаси на 200 км южно от столицата Киев.

Майка на военнопленник и освободен вече от Русия украински войник се срещат пред камерата на журналиста от Белгия Бруно Бекман.

Бруно Бекман - журналист от Белгия: "Тук в град Черкаси на 200 километра от Киев майки, съпруги и роднини на украински военнопленници се събират да напомнят на останалата част от страната, че все още бушува война. В много други градове, които не са на фронтовата линия, хората са склонни да забравят понякога за войната".

Лена, защо сте се събрали тук?

Лена Гангала - майка на военнопленник: Напомняме на всички, че имаме близки, някои в плен, други в неизвестност. Да помнят, че има и такива като нас, да помнят като цяло, че се води война в Украйна.

Бруно Бекман: Причината тези автомобили да надуват клаксоните е, че така се надяват този шум ще бъде чут от военнопленниците - синовете и съпрузите на тази майки зад мен, и да разберат, че тяхното страдание не и няма никога да бъде забравено.

Вашият син Денис също е в плен?

Лена Гангала: Да, синът ми вече четвърта година е в плен. Той е защитник на Азовстал в Мариупол. Борим се, чакаме, чакаме размяна. Денис е осъден на доживотен затвор и това прави нещата още по-сложни.

Бруно Бекман: Много от тези майки, много от тези жени не са чували синовете и съпрузите си вече 2, 3 и 4 години - най-лошото, което може да се случи на една майка. Но все още таят надежда. Да не забравяме, че и в Русия има много майки на войници, които са пленени от украинската армия. Разликата е, че в Украйна на хората им е позволено да изразяват чувствата си, на хората им е позволено да се събират. В Русия, руските майки на войници нямат право да се събират и да изразяват емоциите си.

Колко време прекарахте в плен?

Иван - бивш военнопленник в Русия: 200 дни, не е нещо кой знае какво. Има войници, които прекарват по половин година, момчета се връщат след три години, т.е. в плен са от самото начало на войната. Мен ме плениха на Курското направление.

Как се държаха с вас?

Иван: Къде?

В лагера?

Иван: Прекарах по-голямата част от времето в болница, а там си зависи от човека. Има такива, които се държат човешки, има и такива, които не. В болницата стоиш под охраната на руската военна полиция, те по правило нямат право да използват физическа сила. Но в лагерите е много по-тежко, там охраната е гражданска и условията са сурови.

Бруно Бекман: Не прекъсвам разговора между Лена и Иван, но Иван ѝ дава надежда. Току-що го чух да казва - Лена не се тревожи, ще видиш отново сина си Денис. Надеждата е единственото, което е останало на тези майки и съпруги както в Украйна, така и в Русия.