Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ

Очертанията на войната: Защо се бави украинската контраофанзива

Анализ на Камен Невенкин

от БНТ
10:20, 30.10.2022 (обновена)
Чете се за: 28:27 мин.
Европа
 Камен Невенкин
Снимка: Десислава Кулелиева
Слушай новината

Защо се забавя украинската контраофанзива

Тази седмица на бойните полета в Украйна не се случи нищо забележимо, което на езика на военните означава, че най-вероятно някъде се готви нещо голямо и неочаквано за противника. Къде, кога и до какъв резултат ще доведе то, разбира се, в момента няма как да знаем, но винаги трябва да отчитаме, че невидимите за окото процеси, които се развиват по време на подготвителните периоди са не по-малко важни от тези, които по-късно ще попаднат на челните страници на медиите.

Въпреки отсъствието на значими събития от чисто оперативно-стратегическо естество, журналистите занимаващи се с отразяването на събитията в Украйна не останаха без работа. Основна причина за това, както често се случва напоследък, бе руската пропаганда. Първо, бе разиграна поредната псевдо ядрена карта, този път за някаква "мръсна" бомба, която хората на Зеленски щели да пуснат някъде в близост до фронтовата линия. Поради известно-неизвестни причини, "предупредителната“ информация разпространена от Министерството на отбраната на Русия този път бе илюстрирана с микс от снимки показващи дейността на мексикански митничари, агенцията за ядрени отпадъци на Словения, както и ужасена бягаща тълпа по време на терористичните удари срещу кулите-близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.

Според заключенията направени от „анализаторите“ във въпросното министерство, крайната цел на "укронацистите" била провокация, която да бъде приписана на РФ и по този начин НАТО да бъде принудено да се включи в конфликта. С други думи, Киев умишлено и трайно ще замърси собствена територия, ще рискува здравето на населението и армията си, за да може тридесетте страни членки на северноатлантическия алианс да изпратят свой войници в същата тази трайно заразена зона.

Руските твърдения за украинската "мръсна" бомба

Докато мозъкът ми отчаяно се опитваше да вкара гореспомената информация в някаква логическа рамка, от Ню Йорк дойде нов удар, който, макар и за кратко, успя да наруши мисловната ми дейност. Някой си Небензя, който неизвестно защо си изкарва прехраната като постоянен представител на Русия в ООН, напълно сериозно заяви, че страната му разполага с "достоверна" информация, че Украйна, съвместно със САЩ (че с кой друг?), разработва нов вид биологично оръжие – комари – които щели изпозаразят всичко живо, и даже немъртво, с лабораторно култивирани болести. Според Небензя, на първо време летящите твари щели да кръвосмучат предимно в пограничните области, като дейността им щяла да бъде активно подпомагана от други лабораторно модифицирани чудовища – прилепи и прелетни птици. Как точно бойните комари на тандема Байдън-Зеленски ще различават украинци от руснаци и най-вече ще избягват ли да кацат върху кадировци, засега не е ясно.

Изказването на Небензя от трибуната на ООН за украинските бойни комари

Между тези два проблясъка на висш човешки интелект на сцената (в буквалния смисъл) се появи и главният инкубатор на идеи в Кремъл, самият Владимир Владимирович Путин. На годишната сесия международния дискусионен клуб "Валдай" той де факто даде публична легитимация на твърденията за „мръсните“ бомби и бойните комари, а освен това за пореден път отрече правото на Украйна на независимост и национална идентичност.

За мен, обаче, черешката на тортата в нарцистичната изява на самодържеца бе нескопосаният му опит да си прави майтап с ядрените заплахи, както и да разкаже един доста тъп виц, който дори и на самия него май не му стана ясно какво точно означава. Както се казва тъп, тъп, та направо вдлъбнат... Но американското държавно ръководство явно напоследък е лишено от всякакво чувство за хумор, защото решиха да разположат в Европа модернизираните тактически ядрени бомби В61-12 по ускорена процедура. Те ще пристигнат на Стария континент до края на годината, а не през пролетта на 2023 г. както е било първоначално планирано.

САЩ оповестяват за решението си да ускорят разполагането на тактически ядрени оръжия в Европа

Това с постоянно повтарящите се ядрените заплахи явно докарва света до ръба на колективен нервен срив. Може би нямаше да обърна толкова внимание на темата, ако преди два дена в софийска аптека не станах неволен свидетел на неуспешен опит на плаха женица на средна възраст да си закупи йод на таблетки. (Струва ми се, че няма смисъл да обяснявам защо се търси толкова напоследък) Положих доста усилия да я убедя да не се подава на колективната истерия и да се радва на живота, но май не бях достатъчно красноречив. За любезните служители на аптеката това явно е ежедневие, защото ми довериха, че хора с такива питания идват при тях доста често. Бях на път да се отдам на не много приятни размисли защо ние, българите, толкова лесно се поддаваме на паника, докато съвсем скоро след въпросната случка попаднах на напълно официална информация, че в Русия през последните 12 месеца употребата на антидепресанти е нараснала със 70%.

Бум на продажбата на антидепресанти в Украйна

В Украйна, явно, са по-устойчиви психически, защото там този показател е нараснал "само" с около 32%. Както се казва, всяка прилика с други общества и народи е напълно случайна.

Извън "обичайните" апокалиптични перспективи, които доста отдавна съм успял да напъхам някъде в най-отдалечените кътчета на съзнанието ми, тази седмица, бих желал да споделя моето мнение по една доста по-реалистична тема.

Защо загуби темпо украинското контранастъпление?

Ще се опитам да отговоря на въпроса в типично мой стил, като представя няколко взаимнодопълващи се ракурса.

Както предполагам си спомняте, на 29 август въоръжените сили на Украйна (ЗСУ) започнаха масирано контранастъпление в района на Херсон, което на практика маркира не само началото на третия етап във войната, но и трайното преминаване на инициативата в ръцете на Киев. Последваха два „светкавични“ украински успеха – в началото на септември край Изюм и в началото на октомври в района на Лиман – които тотално промениха баланса на силите, най-вече в медийното пространство.

Акцентирам върху медийното пространство, защото до края на август там (не само у нас, но и по света) властваше мнението, че Русия надделява и че, макар и трудно, рано или късно ще победи. На бойното поле, ситуацията в момента наистина е в полза на ЗСУ, но сегашното съотношение на силите, най-вече заради изключително високото ниво на планиране, подготовка, екипиране и снабдяване на силите на Киев не означава автоматично бърза и категорична тяхна победа. Както често акцентирам, предстоят още много месеци, а може би и години, на ожесточено противоборство между двата непримирими противника.

И така, да минем направо на въпроса – има ли наистина забавяне в темповете на украинското настъпление напоследък? Да, определено има. След победата при Лиман вече цял месец украинците почти никъде не постигат видим успех и това в известна степен е напълно нормално. В края на краищата, една война не се състои само от бляскави победи, звучни поражения и драматични битки. Винаги има и продължителни периоди на невидима за окото на страничния наблюдател подготовка за следващия голям ход. Ако направим аналогия с футбола, където се оказва, че най-честият резултат е 1:0 то тогава е напълно нормално да наблюдаваме един постен от към голове „мач“, отколкото висока резултатност. Все пак на терена, пардон, на бойното поле, един срещу друг се изправени два сравнително равностойни противника, които ще продължават да търсят слабите места на другия и ще прекарват доста време в дебнене и промяна на позицията. И подобно на мач разиграван на зеления терен, и тук „голът“ бива предшестван от десет или повече „паса“, по време на които "играчите" непрекъснато сменят позициите си.

Медийната армия

Проблемът с контраофанзивата в немалка степен е и медиен. В момента на изключителна популярност се радват няколко влиятелни украински политически фигури, като евродепутата Гончаренко и съветника на президента Зеленски Арестович. Към тях трябва да добавим почти всички ръководители на военните администрации в фронтовите области, както и някои кметове и пр., които биват интервюирани (или се самоинтервюират) по няколко пъти на ден. Всички те, безспорно, вършат чудесна работа за страната си, включително и като поддържат бойния дух на сънародниците си. Около тях гравитират и немалък брой професионални журналисти, някои под пагон, а други – цивилни, които също, според мен, се справят добре с преките си задължения. Медийната „армия“ на Украйна, обаче, не би била пълна без други две "съединения" – това на военните експерти, и това на руските опозиционери на режима на Путин. В първата група, по правило, попадат пенсионирани бивши военни, които демонстрират високо ниво на компетентност по темите, които коментират. Втората група се състои от популярни руски лица, които на даден етап са били в конфронтация с режима (Ходорковски, Фейгин, Невзоров, Пионтковски, Гудков и др.). При тях, подобно на украинците, има много силен личен момент и това си личи във всяка дума или жест.

Дотук добре, ще кажете вие, но къде всъщност е проблемът? Ами проблемът е в невероятната какафония, която "медийната" армия създава. Лицата на тези хора се появяват на екраните по няколко пъти на ден, и като цяло вече са по-популярни от повечето телевизионни говорители, синоптици, актьори, атлети и прочее знаменитости. След всеки успех на ЗСУ те повдигат градусите на оптимизма до такива нива, че човек остава с убеждението, че войната ще приключи до следващия петък. Непрекъснато се правят прогнози, обикновено краткосрочни, как еди-коя си област ще бъде изцяло освободена в обозримо бъдеще и даже се споменава кога точно ще се случи това.

Въпросите, на които трябва да отговарят, особено руските опозиционери, в общи линии се свеждат до това кога ще умре Путин, кой ще му спретне преврат, ще се разпадне ли тази пролет Русия и каква част от Сибир ще бъде анексирана от Китай. В един момент цялата привидна експертност се изпарява и всичко се свежда до някакъв абсурден политически футуризъм, като аз съм почти сигурен, че от толкова много говорене някои от руските опозиционери едва ли си спомнят какво са говорили преди месец.

В една такава атмосфера на медийна свръхактивност и оптимистична свръхвъзбуденост хората отговорни за публичния имидж на ЗСУ заслужават само адмирации. Генерал Залужни (украинският главнокомандващ) и неговите подчинени изключително рядко застават пред камерите, а с обществеността комуникират посредством официални говорители и ежедневни сводки. Подходът избран от тях по отношение на отразяването на обстановката на фронта е изключително консервативен.

Например те много често налагат "информационно затъмнение" върху дадено сражение и в продължение на дни не оповестяват данни за хода му. По този начин не само спестяват на войските сражаващи се на бойното поле излишния товар на високите обществени очаквания, но вероятно успяват и да прикрият някои свои ходове от противника. Прави впечатление, че никога не се бърза с официалното обявяване на дадено населено място за "освободено".

То става такова не когато над него се развее украински флаг, а когато местните власти са абсолютно сигурни, че никъде наоколо няма изостанали руски войски, че е прочистено от мини и други опасности и че администрацията функционира отново. Затова в повечето случаи дадено село или град попадат в сводките на Генералния Щаб в Киев няколко дена след като вие вероятно сте чули, че са превзети от ЗСУ.

Консервативният (или реалистично-предпазливият) подход практикуван от ЗСУ може би е новост за някои от вас, но именно той ме кара да мисля, че по-скоро има не снижаване на темповете на украинската офанзива, а несъответствие с очакванията създадени от някои твърде нетърпеливи "експерти".

Другите проблеми

И все пак, има ли обективни причини, поради които сега не обсъждаме поредната бляскава украинска победа? Да, има и ще се опитам да ги обобщя по-долу.

Предпазливостта на ЗСУ. Първата (и най-важна) отново се крие в консервативния подход на Залужни. Аз споделям мнението на тези западни анализатори, които определят стратегията на украинския главнокомандващ като люлееща се люлка (или, според мен, като „танцуващ“ по ринга боксьор) – той непрекъснато премества акцента на своите действия от едно място на друго и така отклонява вниманието на руснаците от следващия си ход.

В момента, в който Залужни усети, че на даден участък вражеската съпротива се засилва, той моментално прекратява атаките там и търси слабо място някъде другаде. (Спомнете си, например, колко пъти започва и спира офанзивата срещу херсонския плацдарм.) Това показва твърдото му намерение да пести хората си и да избягва ненужни загуби. Също така е демонстрация, че притежава доста добри качества като военачалник и умее да маневрира. Това, разбира се, притъпява остротата на операциите и неизбежно снижава темпото им, но съхранява много човешки животи. Както вече съм споменавал преди, една от основните цели на украинците в дългосрочен план е създаването на боеспособна армия, а това няма как да бъде постигнато без достатъчно на брой опитни бойци.

Генерал Залужни, "мозъкът" на успехите на ЗСУ

Недостиг на въоръжение. Друга причина е разминаванията в очакванията каква бойна техника трябва да дойде от западните партньори на Украйна. В Киев винаги се надяват да получат повече и по-бързо въоръжение, от което имат нужда, а това в повечето случаи не е възможно. Трябва да сме наясно, че колкото и да желаят успеха на Украйна във войната, никой на Запад няма да преустрои икономиката си заради това. В неотдавнашно интервю украинският министър на отбраната Алексей Резников заяви, че членовете на НАТО са му дали ясно да разбере, че ще му дават оръжия само когато те са сигурни, че ще могат сравнително бързо да ги заместят с други.

Освен това в западния свят винаги на почит са били дългосрочните проекти, а това значи мениджърски подход към всичко с което се занимават, а не запушване на "дупки" там, където ситуацията повелява. След като са взели под крилото си украинската армия, "западняците" искат да се сигурни, че нейната боеспособност ще върви по възходяща линия напред във времето и не се вълнуват чак толкова от изхода на определено сражение. Освен това на Запад всичко се измерва в пари и конкретна икономическа ефективност. Затова не бива да се учудваме от информацията оповестена от един украински експерт за това какъв отговор са получили в Киев, когато са поискали допълнително ракети за Хаймарсовете: "Ами, пестете ги. Това са високоточни муниции. Използвайте ги само по предназначение и само когато целта си заслужава. Знаете ли колко струва една ракета?"

Словашки 155-мм самоходни гаубици изпълнени по натовски стандарт са част от арсенала на ЗСУ

Есента и мобилизацията. Този месец есента за пореден път встъпи в правата си и в Украйна това доведе неизбежните проливни дъждове. Последвалото размекване на почвата затруднява изключително много офанзивните действия на ударните отряди на ЗСУ и особено движението на тежка техника извън основните пътища. Също така, ниската облачност води до значително снижаване на въздушната активност. От друга страна, това няма да е първата война, която се води през есента, въпреки, че отговорни украински фактори вече се опитаха да се оправдаят с капризния сезон. За мен не по-важно влияние оказва и започналата преди месец мобилизация в Русия.

Според официална информация оповестена от Москва в петък, приблизително 82000 "частично мобилизирани" вече са изпратени в района на бойните действия, а това не може да не даде отражение на темповете на украинското настъпление. В крайна сметка, колкото и абсурдно да звучи, се случи точно това, което руският военен министър Шойгу миналият месец заяви че ще стане – запълване на дупки във фронтовата линия с жива плът. Счита се, че набързо мобилизираните руски бойци след 2-3 седмици подготовка ще бъдат способни на твърде малко неща в реални бойни условия – например, да изкопаят някой окоп и да стрелят по посока на противника – но за момента и това е предостатъчно за притисната армия на Путин.

Недостигът на муниции. Всеизвестен факт е, че ЗСУ използва предимно съветски тип въоръжение, а същевременно страната няма собствено производство на амуниции. Това принуждава Киев отчаяно да търси такъв тип снаряди и патрони от всички държави в света, с които има взаимоотношения, но това по никакъв начин не удовлетворява нуждите му. От тази пролет на въоръжение в Украйна започнаха да пристига и артилерия по натовски стандарти, но се оказа, че никой от западните партньори на Зеленски не е предвиждал продължителна конвенционална война в такива мащаби и напълно естествено в момента са налице трудности с доставките на достатъчно 155-мм снаряди. (Във Великобритания, например, неотдавна е било проведено командно-щабно учение, което е симулирало конфликт подобен на украинския. Получените теоретически резултати показали, че при бойни действия с подобна интензивност наличните запаси от артилерийски муниции на острова щели да бъдат изчерпани на осмия ден.) Повишената консумация на снаряди се дължи определено и на статичния, като цяло, характер на сраженията.

Трябва да се отчита и още една особеност на войната в Украйна – там почти няма авиационна активност, защото двете страни са бедни и се стремят на всяка цена да запазят пилотите и самолетите си. В НАТО, от своя страна, изключително много се залага на въздушната мощ и, съответно, не се залага чак толкова много на артилерията. В доктрините на богатите западни държави немалка част от огневите задачи, които сега се изпълняват от оръдейните разчети на руснаци и украинци, се възлагат на бойните самолети.

Ударите по украинската енергийна инфраструктура. Въпреки отсъствието на конкретни данни, няма съмнение, че ударите, които Русия нанесе на украинските електроцентрали по-рано този месец са дали своето отражение върху темповете на настъплението на ЗСУ. Това със сигурност може да се види по това, в какво направление в момента се насочват усилията на западните партньори на Зеленски – изграждане на цялостна противоракетна отбрана на няколко нива.

Недостиг на достатъчно модерни тежки оръжия. Украински военни експерти непрекъснато тръбят за недостига на модерни танкове, самолети и тактически ракети със среден радиус на действие. Влиятелни фигури от Киев, пък, постоянно уверяват сънародниците си, че правят и невъзможното да изпросят подобни системи. Аз лично, обаче, се съмнявам, че в близко бъдеще ще видим такива оръжия на бойните полета в Украйна, нито смятам, че появата им в малки количества ще изиграе някаква особена роля.

Самолетите, от които се нуждаят ЗСУ – например изтребители F-16 и щурмови A-10 – струват скъпо, произвеждат се бавно, а пилотите, които ще летят на тях се нуждаят от продължително обучение. Паралелно с това, трябва да се подготви и съответния наземен персонал - механици, електротехници, оръжейници и др. - които също трябва да са на едно много високо ниво. Отделно трябва да има и голям брой съпътстващи амуниции и резервни части. А за да има пълен ефект от появата на такива машини в небето на Украйна, от всеки модел трябва да действат десетки машини. Тогава наистина налице ще е въздушно превъзходство.

Ситуацията със западните танкове е подобна, а в някои отношения – и доста по-комплицирана. Те са многократно по-скъпи от съветските си аналози, които виждаме в момента в Украйна, а появата им там в адекватни количества, освен с пари, отново е свързана с продължително производство, подготовка на екипажи и съпътстващ обслужващ персонал. При това налице са и някои доста "тънки" моменти – танковете с произход САЩ, Великобритания, Германия и Франция са около една трета по-тежки от руско-украинските си "събратя".

А това означава като минимум друг тип инженерно оборудване, като например, понтонни мостове, за прекосяване на реки. Освен това танковете, като цяло, са доста крехки "създания", повреждат се почти ежедневно, а това би означавало постоянно да се поддържат големи количества най-разнообразни резервни части. В Украйна, обаче, и двете страни в момента са си решили трайно проблемите от подобен характер, защото бойно поле е и едно огромно танково гробище, където без проблеми се намират практически всякакви чаркове.

Освен изброеното, страховитите на пръв поглед западни машини имат и друг недостатък – те могат да бъдат унищожени от доста голям набор противотанкови оръжия налични в момента в руския арсенал, а това би било хем лоша реклама за фирмите-производители (с оглед намиране на бъдещи купувачи), хем голяма пропагандна победа за Москва. Затова за момента американците са намерили доста интересен начин да поддържат боеспособността на танковите части на ЗСУ – те просто изкупуват където намерят по света съветски/руски танкове и ги пращат в Украйна.

28 модифицирани руски танка Т-55 на път от Словения за Украйна

И накрая за тактическите ракети. Обикновено най-често споменаваният модел са американските ATACMS, които имат радиус на действие до 300 км и бойна глава от почти 230 кг. При това могат да се изстрелват без проблеми от многократно доказалите се установки Хаймарс. Излишно е да казвам, че с такова високоточно оръжие ЗСУ направо ще попилеят руските тилове. Американците, обаче, от доста време отказват да го предоставят на украинците, опасявайки се, че някой в Киев все пак ще се изкуши да го използва срещу руска територия и така да конфликтът да излезе извън досегашните си рамки.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Станимир Стоилов: През зимата ще мислим за 1-2 попълнения максимум
Станимир Стоилов: През зимата ще мислим за 1-2 попълнения максимум
Любослав Пенев: Съдиите са един от основните вредители в българския футбол
Любослав Пенев: Съдиите са един от основните вредители в българския футбол