Очертанията на войната: Защо не пада Бахмут

Защо не пада Бахмут?

Информацията, идваща от бойните полета на Украйна, е толкова противоречива, разпокъсана и объркваща, че отдавна приех като свой обществен дълг да разяснявам на близки, познати и дори абсолютно непознати различните аспекти на войната. И когато в началото седмицата, когато мой приятел с известна наивност ме попита "Я кажи какво точно се случва с този Бахмут?" го призовах за малко търпение до уикенда, ако иска да научи нещо повече по въпроса. Защото още тогава бях уверен, че именно битката за Бахмут ще бъде бъде във фокуса на седмичния ми анализ. От известно време насам тя категорично доминира в медийното пространство и с такава упоритост изтиква настрани всички други "украински" новини, че няма как да бъде игнорирана или заобиколена.

Не че седмицата беше лишена и от други ангажиращи вниманието събития, даже напротив. "Играчът" Путин, който традиционно, когато види зор у дома, се опитва да създава проблеми навън, този път загуби два мача едновременно. Първият беше в Молдова, където въпреки усилията на "подтиснатата" местна руска диаспора бунтът на рускоезичните нещо май не се получи и отклоняването на страната от проевропейския ѝ курс очевидно няма да се състои.

Каквото и да са мислили в Москва вече явно са се усетили, че са твърде закъснели с разбунтуването на някогашната Бесарабска губерния. Трябваше да го направят в началото на миналата година, когато светът беше уплашен и объркан, а Украйна беше затаила дъх в очакване на най-лошото. Сега обаче е твърде късно за геополитически преориентации, а така нареченото Приднестровие е здраво заклещено между отправилата поглед на запад Молдова и въоръжената до зъби Украйна.

Доста по-шумно и напечено протече "мачът" в Грузия, където солидна "агитка" на домакините се беше събрала пред местния парламент. Там депутатите от управляващото мнозинство, което демонстрира удивително покорство и съобразяване с интересите на Кремъл в региона, беше напът да приеме местна версия на печално известния Закон за чуждестранните агенти. Което не е нищо друго освен тояга за медиите. Тук му е мястото да припомня, че през есента една определена политическа сила, чието споменаване моментално предизвиква полярни емоционални реакции, се опита да го прокара и у нас. Е, и тук не се получи.

След бурни протести на близо 40-хилядно множество управляващите се отказаха от законопроекта. Голямото поражение за Путин в случая обаче не беше неприемането на скандалния закон, а това че като цяло пасивният доскоро електорат, който бе издигнал на власт управляващата в момента коалиция, се обърна срещу нея и застана твърдо на проевропейски позиции.

Какво е общото между двете събития? Начело и на Грузия, и на Молдова, стоят жени, дами, високообразовани, културни и проевропейски ориентирани. Не размахват юмруци, не обиждат, не се заканват и не плашат никого. Запазват завидно хладнокръвие в напрегнати ситуации. Знаят кой е печелившият курс за страната им в дългосрочен план и го следват неуморно. Опитват се да си вършат работата с такт и интелект. И явно успяват. Измъкването от здравата хватка на руско-съветския империализъм, особено за две малки причерноморски държави, не е лесна работа и изисква време. Но както всеки траен процес ще бъде необратим. По всичко личи, че след трите прибалтийски държави и Украйна Грузия и Молдова ще бъдат следващите отломки от някога страховития СССР, които ще поемат по свой собствен път. Ще ги последват и други. Путин вече си има твърде много проблеми на главата, за да може освен всичко друго да се опитва да държи в захват цялото постсъветско пространство.

(Отново) дъжд от ракети

Извън гореспоменатите райони, където традиционно от много десетилетия прехвърчат искри, своето продължение получи още една драма от миналата седмица. Или поне така твърдят от руския Генерален щаб. В ранните часове на четвъртък Москва нанесе вероятно най-масирания до момента ракетен удар по Украйна от началото на войната. Според официално разпространеното съобщение на Москва бомбардировката била в отговор на "терористичната акция, организирана от Киевския режим в Брянска област на 2 март", т.е. за "простреляното от натовски куршум" момче Федя и за уплашените бабички. Били обстрелвани "само военни обекти", всички цели били поразени, с други думи – познатата до болка пропагандна риторика на Кремъл.

Истината се оказа доста по-различна и най-вече болезнено прозаична. Целите си бяха обичайните – електроцентралите и енергопреносната мрежа. Отново големи градове и райони останаха за кратко или за дълго без ток. Отново имаше улучени жилищни постройки и загинали невинни хора. Най-страшното беше спирането за няколко часа на работата на Запорожката АЕЦ. Създаде се реална опасност от ядрена авария.

За разлика от предишни атаки този път украинската ПВО не беше така ефективна. Основната причина за това вероятно е изключително големият брой ракети изстреляни от руснаците (95 плюс 8 дрона). Преди време писах, че при сегашното си ниво на въоръжение и екипировка противовъздушната отбрана на Украйна може да "поеме" едновременна атака на не повече от 80 ракети. Над това число тя просто започва да се задъхва. Явно данните са ми били верни, защото в четвъртък бяха свалени само 34 руски ракети (а не обичайните 75 - 80%), а осем други не достигнаха целта си. Унищожени бяха и половината от дроновете.

Другата причина според топ експертите е голямото разнообразие от ракети, изстреляни от агресора при въпросната атака – цели осем модела. Украинците продължават като цяло да се справят с нисколетящите (със скоростта на реактивен самолет) крилати ракети, но за момента нямат отговор на много по-високоскоростните балистични ракети (като зенитните С-300), да не говорим за свръхзвуковите "Кинжал".

Затова с нетърпение се очаква пристигането на обещаните от западните партньори на Киев модерни комплекси "Пейтриът" и САМП/Т, за да се види дали наистина те ще могат да се справят с тази опасност. Не е ясно обаче кога точно те ще влязат в действие – засега е известно само, че украинските екипажи, избрани да ги управляват, водят усилена подготовка на съответните военни бази в чужбина. Възможен е и по-радикален отговор от страна на Киев – по един или друг начин да бъдат атакувани летищата, на които се базират самолетите изстрелващи свръхзвуковите ракети, както това в Беларус.

Ако има някои добри новини за украинците по отношение на ракетните удари (освен пристигането на модерните западни ПВО системи), то това безспорно е невъзможността на руснаците да произведат значителен брой "Кинжали". При всяка въздушна офанзива те обикновено изстрелват от две до шест, а общите им наличности са около 40 бройки, с тенденция тази бройка да не може да се надхвърли.

Друг обнадеждаващ факт е увеличаването на интервала между атаките – предишната беше на 16 февруари, тоест преди около три седмици. И най-важното – като че ли самите украинци, включително цивилните, претръпнаха и не се стряскат толкова при воя на сирените. Освен това имат ясно разработена система за действие в случаи на аварии и разрушения от съответните служби.

Бахмут

От доста време насам всички новини, идващи от фронта, са фиксирани върху един малък град в Донбас – Бахмут. Той категорично вече е загубил чисто географското си значение и в момента се е превърнал в символ на съпротивата на един народ срещу агресора. Сред украинците мястото е популярно най-вече като Фортеця Бахмут (крепостта Бахмут) и даже има написана песен за нея. За руснаците пък той си е просто Артьомовск.

За тези от вас, които следят по-изкъсо хода на войната, вероятно е направило впечатление, че такова дублиране на имената не е типично за конфликта до момента. Дори след обособяването на сепаратистките републики ДНР и ЛНР техните т. нар. столици Донецк и Луганск не си върнаха названията от времето на комунизма, съответно Сталино и Ворошиловград. С Бахмут обаче ситуацията е малко по-различна. В контролираните от Москва медии той масово се обозначава със съветското си наименование Артьомовск с аргумента, че сегашното му официално название е било въведено от "вражеска" Украйна, което било "анти-руски акт".

Това от своя страна за пореден път показва безмерното слабоумие, което цари в момента в подвластния на Москва медиен свят, защото именно Бахмут е изконно руското име на града още от времената на Иван Грозни, а е бил преименуван на Артьомовск заради някакъв си комунист с псевдоним Артьом, загинал през 1921 г.

Боевете за Бахмут започнаха реално май миналата година, като тяхната интензивност се увеличи значително от август насам. Елементарни изчисления показват, че от началото на конфликта до момента напредъкът на войските на Путин в района на града е около 30 км по права линия. За този "успех" агресорите засега са платили твърде висока цена. Говори се за поне 30 000 загуби (убити и ранени), което прави около хиляда човека за всеки спечелен километър. Украинските са по-малко – споменават се съотношения от 4:1 до 7:1, тоест някъде между 4000 и 8000 души. Въпросът, който все по-остро стои и пред двете противоборстващи страни е дали всичките тези жертви си струват запазването/превземането на един вече несъществуващ, мъртъв град?

При руснаците ситуацията е ясна – Путин е казал така и точка. Реално превземането на крепостта и официалното ѝ превръщане отново в Артьомовск няма да им донесе никакви други дивиденти освен вътрешнополитически. Към момента Z-патриотите имат твърде малко поводи да празнуват някакви успехи (освен когато за пореден път някоя ракета порази украинска електроцентрала) и успешният завършек на една такава наистина епохална битка би им вдъхнала някакво самочувствие за определен период.

А след като изтрезнеят от наздравиците и от телевизора няма да има с какво друго да се похвалят? На запад от града има хълмове, на които украинците отдавна са си построили поредните солидни позиции и агонията ще продължи на ново място. Ако напредъкът на агресорите продължава със същото темпо, то тази година е твърде възможно да си останат само с "освобождаването" на Солeдар и Бахмут. А това ще означава бавно засилващо се недоволство, клокочещо и бълбукащо сред най-различни слоеве на руското общество срещу Путин заради неспособността му да се справи с "укронацистите".

Нагорещяване по темата "за" и "против" удържането на Бахмут има и сред украинците. В понеделник немският таблоид "Билд" даже съобщи, че от няколко източника са научили за разногласия между Зеленски и генерал Залужни.

Украинският президент е настоявал за продължаване на уличните боеве, докато главнокомандващият на ЗСУ (въоръжените сили на Украйна) е бил на противоположната позиция. Изданието също така твърди, че мнението на генерала се е споделяло от почти всички редови защитници на "крепостта". Както често се случва в такива случаи още същият ден Киев опроверга тази информация и даже на свой ред контраатакува, като разпространи официално съобщение за състояло се съвещание на Главното командване, на което единодушно било решено отбраната на града да продължи.

Съмненията за разногласия на високо ниво обаче остават. На мен лично силно впечатление ми направи, че по време на пряк ефир Подоляк - съветникът на Зеленски, се изказа доста остро по адрес на един от съветниците на Залужни, че "правил неуместни изказвания по политически въпроси". И това се случи около ден след въпросното "единодушно" заседание.

В такива случаи неизбежно възниква и въпросът чия гледна точка е правилната? Когато става дума за живота и смъртта на хиляди, няма как да има еднозначен отговор. Вероятно, ако приемем че наистина е имало такова заседание, то Залужни е прав. На него му трябват опитни и смели бойци, а не трупове. А именно трупове, и то доста, обещава кървавият сблъсък за несъществуващия вече град. Освен това има сериозна опасност интензивното сражение постепенно да "изяде" част от подготвяните с толкова трудности резерви и така да пропадне отдавна подготвяното контранастъпление на ЗСУ. Някои от украинските военни топ експерти даже предлагат незабавно оттегляне на добре укрепените позиции на хълмовете западно от града, където сражението да продължи с нова сила.

Доста правота има и в думите на тези, които решително настояват, че градът трябва да се отбранява, докато има и най-малката възможност за това. В момента защитниците му ежедневно нанасят чувствителни загуби на основните руски ударни единици – ЧВК "Вагнер" и въздушно-десантните части. Има голяма вероятност, ако все пак руснаците успеят да превземат града, това за тях да е пирова победа, защото войските им ще се нуждаят от пълно възстановяване и попълване едва ли не от нулата.

Другата причина е чисто практическа – големият град с неговите промишлени и административни сгради предлага значително по-големи възможности за укрития и маскирани позиции. В световната история има безброй примери за епични обсади, но едва ли ще можете да назовете някоя определена полева позиция, която да е била удържана в продължение на месеци.

Ако има консенсус сред водещите военни експерти в различни страни по някой въпрос, то той безспорно е, че в момента ставаме свидетели на това как ЗСУ си "купуват" време за подготовка на мощни резерви за бъдеща контраофанзива, плащайки за това прескъпо с кръвта на защитниците на Бахмут. По най-груби сметки за това ще са им нужни още около два месеца. Истинско чудо ще бъде ако градът призрак в полуобкръжение остане в украински ръце дотогава.

Каква точно е ситуацията в района на "крепостта" в момента? Градът е разделен на две от неособено голяма река - Бахмутка, на която е и кръстен някога. Също така по северния му периметър тече разклонение на същата тази река. След оттеглянето на украинците от източната част по-рано през седмицата в момента имаме нещо като аналог на средновековна крепост, в чиито "стени" руснаците са буквално са се "опрели" от три страни (север, изток и юг), като на север и изток на пътя им има водни прегради.

За украинците оставят отворени два пътя на запад, които са под постоянен вражески обстрел, при това те могат да бъдат наречени "пътища" само с известни уговорки. Общата широчина на "гърловината", през която влизат и излизат колите на ЗСУ, е около 3 км, тоест в момента тя подлежи на въздействие дори от леки пехотни оръжия, като картечници например. Неслучайно през последните дни нараснаха загубите именно на украински превозни средства, най-вече поради минохвъргачен огън.

Главното командване на ЗСУ още през януари далновидно предвиди, че може да се стигне до сегашната ситуация и постепенно започна да намалява числеността на защитниците на крепостта. Твърди се, че първоначално Бахмут и прилежащият му район е бил отбраняван от около 20 000 души. Постепенно тази бройка е съкратена наполовина, после още наполовина, а по последни информации в града в момента има не повече от 3000 - 4000 бойци на ЗСУ. При това бяха взети всички мерки да се намали болезнеността от загубата на града, като беше евакуиран дори и целият общински архив.

Доста по-големи главоболия причиняват на Киев неколцината обитатели на Бахмут, които все още отказват да го напуснат. (По неофициални данни – около 3000 до 4000 души.) Първоначално те бяха обслужвани от цивилни доброволци, включително и чужденци, но се стигна до неизбежните в такива случаи жертви, беше наложена забрана и всички хуманитарни дейности бяха поети от ЗСУ.

Това не реши кардинално въпроса как да се помогне на криещите се в мазетата граждани, още повече, че украинското законодателство забранява всяка форма на насилствена евакуация. Това принуди президента Зеленски да вземе едно направо соломоновско решение – той разпореди всички деца, останали в района на бойните действия, да бъдат изтеглени заедно с поне по един придружаващ ги родител или социален работник.

Интересни промени имаше и в тактическата постройка на украинците. През последните дни те извършиха ротация, като изтеглиха по-голямата част от моторизираната пехота, която до момента отбраняваше Бахмут и я замениха с т.нар. специални части, т.е. много добре подготвени войници, някои от които са тренирали в продължение на 5 - 7 години, със специални умения, помагащи им да воюват в градски условия. В момента в града освен командосите има широко поле за изява за снайперистите, както и за операторите на дронове, чиито всевиждащи очи направляват прецизния огън на украинската артилерия. Явно този ход на Залужни върши работа, защото от сряда насам руснаците почти нямат напредък в чертите на града.

Големият въпрос от тук насетне е на какво все още са способни руснаците. Те едва ли биха имали нещо против да хвърлят в боя своите специални части, но тях вече ги няма – почти всички бяха избити още миналата година в безумни сражения, като това в Мариупол. Затова в момента те се опитват да напредват с неголеми щурмови групи от около десетина пехотинци без достатъчно опит, които сравнително бързо стават жертва на украинците.

При това бивши американски военни с боен опит от Афганистан и Ирак заслужили доверието ми твърдят, че практиката е доказала, че най-неподходящи за атака в тези условия са именно малките групи от десетина човека. Логиката на числата е желязна – ако двама от тях бъдат ранени, това моментално изважда от бройката други двама, които да се грижат за тях, т.е. групата за миг губи половината от състава си. Ако пък убият или ранят още някой, то цялата група на практика става небоеспособна. Такъв род прости логични сметки донякъде обясняват защо руснаците успяват да напреднат само на тези места, където разполагат със значително превъзходство в артилерията.

По силата на логиката ЗСУ би трябвало да бъде големият печеливш от бахмутската касапница, независимо дали градът ще остане в украински ръце или не. Преди дни авторитетното издание The Economist разкри към какво се е устремил в момента Залужни – към създаване на мощна ударна групировка от три корпуса от около 20 000 души подготвени изцяло по натовски стандарти и въоръжени с новото оръжие от Запада. Ако това стане и през лятото тези 60 хил. души бъдат използвани по най-правилния начин – то това би донесло така желания от всеки украинец коренен обрат във войната. Ако нещо пък се обърка – то Киев го очакват действително тежки времена, защото сметки показват, че Путин има ресурси за поне още две години пълномащабна война.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube