Опитът на Франция и възможностите пред Бългрия в процеса на европейския енергиен преход

Светът може да стане много по-добро място за живеене, ако хората решат енергийните си проблеми на местно ниво. Това ще намали конфликтите и ще насочи вниманието на човечеството към огромните възможности на възобновяемите енергийни източници. Пътят към тази мечта е възможен и много европейски райони вече са тръгнали по него, но процесът е дълъг, казва Микаел Дамиати. Той е кмет на град Крон и председател на общинска асоциация в района на Ил-до-Франс, която включва 300 000 жители.

Милен Атанасов разговаря с него за опита на Франция и възможностите пред България в процеса на европейския енергиен преход.

- Имате ли вече впечатления от някои райони на България - за добрите и не толкова добрите примери за енергиен преход в тези райони?

- Вече имам първоначални впечатления за енергийния потенциал на различни райони в България и това впечатление е добро. Нещата в България се развиват. Има още какво да се направи, но като цяло се усеща желанието за икономическо развитие и за устойчиво развитие на страната, за подобряване на околната среда в съответствие с европейските правила. Впрочем България разполага с невероятни природни богатства, които вероятно не се използват пълноценно. Визирам специално източниците на геотермална енергия, които съществуват на много места в страната ви и които имат много по-голям потенциал от този, който използвате в момента.

- Наясно сте, предполагам, че затварянето на въглищните топлоцентрали в България е голям проблем за определени общини. Можете ли да споделите какъв е опитът на Франция в това отношение и решенията на предизвикателствата от този вид?

- Франция, разбира се, имаше много въглищни топлоцентрали и мини за добив на въглища, които бяха затворени преди години. И този процес не беше лесен. По мое мнение това е и доста силен политически избор. Защото става въпрос за закриване на работни места. И решенията от този тип са трудни. Трудни са не само от политическа гледна точка, но и от гледната точка на хората, които трябва да разберат и да приемат факта, че ще загубят работните си места. Това е очевидно, но същевременно е необходимото зло, което трябва да се преживее. Във Франция, след бурните реакции, съпътстващи затварянето на въглищните централи, днес настроенията в страната по тази тема са много по-позитивни. И според мен България може да последва този пример. Според мен истината е в енергийния микс. Трябва да има ядрена енергия, трябва да има енергия от възобновяеми източници и вероятно да се добавят и въглища, в контекста на един план за преход от 10, 15 или 20 години, за да могат накрая тези централи и въглищни мини да бъдат затворени.

- Смятате ли, че войната в Украйна парадоксално се оказа стимул за процеса на енергиен преход в Европа?

- Убеден съм в това. Но за съжаление в природата на човека е да еволюира тогава, когато е притиснат до стената. Истина е, че ситуацията с войната в Украйна, която не приключва, ни накара да погледнем на нещата по различен начин. Специално за Франция мога да кажа, че и тя понесе сериозен удар като последствия от войната в Украйна. Цените на електричеството и на природния газ скочиха двойно и дори тройно. В моя град имаме годишен бюджет от 400 000 евро за електричество, а разходите достигнаха един милион евро за същия период, за един град с население от 10 000 души. Същото усетиха и потребителите в много европейски страни. И тази сложна геополитическа ситуация, свързана с Украйна, накара правителствата да започнат за разсъждават по различен начин и да търсят нови решения. Ние, естествено, съчувстваме на Украйна за онова, което страната преживява. Но същевременно случващото се там наистина стимулира енергийния преход към по-устойчив и по-добър за околната среда модел.

- Какви са наблюденията ви за хода на енергийния преход във френските общини, за района на Ил-дьо-Франс и предполагам за града, който най-добре познавате, Крон?

- В град Крон и в района на Ил-дьо-Франс като цяло енергийният преход е съвкупност от елементи. На ниво енергия, разбира се, говорим за използване на геотермалните източници, за добре познатите възобновяеми източници като фотоволтаичните панели и инсталирането им на подходящи места. Но енергийният преход или зеленият преход като цяло са свързани и с транспорта. С местни планове за придвижване и изграждане на инфраструктура, подходяща за придвижване с велосипеди, например. Всичко това е свързано с енергийния преход. Процесът отнема време, но в наши дни машината е задвижена и връщане назад няма. И мисля, че това е и за доброто на бъдещите поколения.

- Кой според вас е най-добрият модел за енергиен преход, когато говорим за европейски общини?

- Страните от Северна Европа са много добре развити в това отношение. Ще ви дам един пример, който много ми се иска да бъде последван и от Франция. Става дума за използването на отпадъците. В Швеция, а и в други северни страни, където отпадъците се използват така, че да се създава отново енергия от тях. Всички произвеждаме отпадъци. Но в случая не става въпрос за изгарянето им, а за вкарването им в процеси, при които се получава 100% зелена енергия. Северните страни използват процеси, при които от отпадъци се получава метан или други продукти.

- Как гледате на възможността за енергийна независимост на общините? Може би това е мечта, а може би вече съществува потенциал тази мечта да стане реалност?

- Аз мечтая за това. Не знам дали ще го видя осъществено някога, но ако ние наистина можехме да сме независими, ако всеки град можеше да бъде енергийно независим, в рамките на цялата страна това може да даде друг тласък на развитието на икономиката и работните места, ще запази планетата и ще позволи държавите да не бъдат зависими от различни ситуации. Геополитическото напрежение също ще спадне, а конфликтите в Европа и по света също ще намалеят, като имаме предвид колко много от тях са продиктувани от енергийните ресурси - петрол, газ или дори уран, както е в Африка. Ако можехме да сме енергийно независими на местно ниво, това ще има благоприятно въздействие върху отношенията на ниво човечество.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News