Instant Lunch (б.пр. Моментен Обяд), Space Book (б.пр.Космическа Книга), That Thing (б.пр. Това Нещо), Bunny Killer (б.пр. Убиец на зайче). Малко тромаво за четене начало на статия, звучащо доста нелогично на пръв поглед, особено с оглед позиционирането й в спортната секция на сайта ни. Всичко обаче придобива смисъл, когато внесем ключовото уточнение, че говорим за конен спорт. Макар не толкова широко разпространен у нас, по света той има своята аудитория и гарантирам ви за всички тях, гореизброеното далеч не звучи толкова странно, колкото навярно за вас. Толкова с оправданията около нестандартния подход за начало. Нека бъде светлина, или иначе казано – да внесем такава около редакторския избор за увод и да вникнем в детайли около историята на „Моментен обяд“ и „Това нещо“.
Конният спорт е изключително специфичен и уникален сам по себе си. Единственият, в който човекът е недостатъчен. Съвършена симбиоза между ездач и кон. Звучи красиво, но защо тогава се явяват леко странно звучащи и несвързани думи като „Космическа книга“ или „Убиец на зайче“?
Да избереш името на състезателен кон е едновременно отговорност и привилегия. От една страна наименованието му следва да е натоварено с послания и символика, които да респектират съперниците, да звучи достатъчно достолепно и разбира се да бъде запомнящо се. В последните години състезателите се вглеждат предимно в последното изискване и така се появява „Това нещо“ и „Моментен обяд“, които разбира се на английски са доста по-благозвучни. Изключително важно изискване при подбора на име е то да бъде уникално или отдавна да не бъде използвано. Това превръща задачата на своеобразните кръстници в никак нелека. Тук е моментът да внесем и уточнението, че ако притежавате състезателен кон, който планирате да кръстите Seabiscuit (б.пр. „Морска бисквитка“), това няма да е възможно. Името е толкова популярно в конния спорт, че има забрана за използването му за вечни времена. И така, ако за едни спазването на определени рамки действа като ограничение, за други това се оказва чудесен начин да развихрят въображението си, за да доближат желанието си до позволеното. Кой и защо обаче налага подобни регулации и по-важното – какво точно включват те?
На първо място имената не трябва да бъдат по-дълги от 18 букви. С други думи, ако планирате в чест на всички ваши баби и дядовци по бащина и майчина линия да кръстите кон, няма как да се случи. Всяко едно име е защитено и забранено за използване в рамките на 20 години. В някои случай, този срок нараства до 35, при изключителни постижения.
Така следната коментаторска теза: „Просто няма друг като Instant Lunch (б.пр.„Моментен Обяд“)“, се явява напълно коректна. Тук строгите ограничения обаче оставят минимална вратичка. Тези правила могат да бъдат пренебрегнати, ако конете са регистрирани и се състезават за различни държави. Ако пък решите да именувате коня си на известна личност или дори футболен отбор, то следва да получите официално разрешение лично от носителя му. Оказва се, че не всеки е съгласен да подели името си с кон. Такъв е и случаят на Маргарет Тачър. Бившият британски премиер получава запитване от Клемент Фройд, внук на Зигмунд Фройд, с молба да кръсти коня си на нея. Тачър отказва. Така Клемент дава благозвучното име Weareagrandmother (б.пр. „Ние сме баба“) на своя кон.
В основата на всички тези правила стои The Jockeу Club, базиран в Съединените американски щати. Организацията притежава най-големия регистър в световен мащаб и оперира от далечната 1894 г. За повече от век работа, The Jockey Club създава множество наръчници в помощ на всички, натоварени с отговорността да дадат име на кон и пази неприкосновеността на онези, блеснали с въображение.
Чуй новините
Подкаст
