Финалът на турнира е познат и до днес като „Чудото в Берн“. Германия и Унгария, които стигат до финала, се срещат още в груповата фаза на състезанието. За втори пореден път мачът за титлата на световното първенство хвърля в смут всички, които следят трупащата все по-голяма популярност игра.
Децата се влюбват във футбола много често заради любимците си. Харесват си даден играч, който не спира да вкарва голове, изглежда екстравагантно, скандалджия е, печели трофеи или просто се опитва да се хареса на публиката. В невинното съзнание на малчуганите все още няма понятия като традиции, тактическа дисциплина или отколешна вражда. За тях е важно първото впечатление. Което по-късно донякъде е валидно и за хората, които не следят чак в подобни детайли играта, а искат да й се насладят, когато дойде време за най-голямото шоу: Световното първенство!
Та ако през десетилетията се беше правила класация за най-симпатични отбори на Мондиали – тимове със стил, с елегантен маниер в играта, с настроение на терена, със знакови фигури в съставите си, които запленяват и те карат просто да ги гледаш без да разсъждаваш много-много, то парадоксално или не – може би ще бъдат посочени три отбора, които всъщност не стават световни шампиони в съответните издания на турнира. А после кажете, че се помнили само победителите!
Говорим за Унгария на Ференц Пушкаш от 1954, Нидерландия на Йохан Кройф от 1974 и вълшебният отбор на Бразилия от 1982.
Разказът ще ни отведе по естествен път до неволите на „лалетата“ и Селесао, но това е доста напред във времето.
Намираме се в средата на 50-те години. Швейцария е готова да приеме петото световно първенство, след като домакинството й е определено още през 1946 година. Уругвай все още е първенец и се класира по право, точно както и швейцарците. Останалите 14 квоти са разпределени доста неравномерно, но и доста типично за онези години – 11 места отиват за европейските отбори, и по 1 за Южна Америка, Северна Америка и Азия.
Цели три тима дебютират на Мондиал през онова лято – Шотландия (която се класира и за турнира 4 години по-рано, но впоследствие се оттегля), Турция и Южна Корея. Интересното е, че за двете държави срещата с най-добрите в света остава единствена за доста дълго време – азиатците ще успеят да стигнат до финалите отново чак през 1986, докато южните ни съседи гледат по телевизията футболното зрелище до 2002 година, когато обаче поднасят същинската сензация и стигат до бронзовите медали. Австрия, Чехословакия и Унгария отново са в играта, след като са пропуснали Мондиала в Бразилия през 1950. Унгария, да. Горката Унгария. Западна Германия е допусната до участие и в страната виждат идеален повод да покажат на света, че Бундестимът е реформиран, а държавата – променена.
Финалът на турнира е познат и до днес като „Чудото в Берн“. Напълно коректно и безкрайно подходящо, защото Германия и Унгария, които стигат до финала, се срещат още в груповата фаза на състезанието. Дори по общоприетите стандарти тогава, двубоят им е прекалено резултатен. Световното първенство през 1954 поставя рекорд, който е валиден и към днешна дата с космическите си 5.38 гола средно на мач. За да придобиете представа за доминацията на Пушкаш и компания, унгарците надделяват над Германия при първия им дуел в турнира с 8:3. След тази среща, която е втора и за двата тима в надпреварата, малцина се съмняват в способностите на Унгария и всички вярват, че това ще бъде новият световен шампион.
Сеп Хербергер е талантлив нападател, чиято кариера на игрището се развива благополучно, но не фантастично. Офанзивният футболист носи фланелката на родината си Германия само 3 пъти. Участва на фронта и в двете световни войни, макар че по-късно в мемоарите си пише, че никога не е бил въвлечен в преки военни действия. По подобие на други свои колеги Хербергер първо е помощник, а сетне става и старши треньор на националния отбор. Начело е на отбора още през 1938 преди войната. След което води Германия в продължение на 14 години от 1950 нататък. В родината си е считан за една от най-значимите фигури в историята на играта. И с право. Известен с добрите си тактически умения, както и с хитрите си психологически прийоми – четял на играчите какво пишели вестниците за тях, за да може да ги ядоса и да ги накара да оборят журналистите; залагал много на дисциплината, но всички знаели, че дълбоко в себе си е и доста емоционален, така че играчите го възприемали като баща. Все още най-влиятелните футболисти били вътрешните халфове – позиция, на която Хербергер обръщал особено внимание. Карл Май имал специалната задача да пази персонално Сандор Кочиш във финала, което не е някакъв огромен сюрприз, имайки предвид че Кочиш бележи общо 11 гола в турнира и става голмайстор без особена конкуренция. На финала обаче така и не успял да блесне. Капитанът Фриц Валтер и Макс Морлок също имали изключително и само дефанзивни функции. Идеята на треньора била предимно да се попречи на Унгария да покаже какво може с топка в крака. Изключението бил Хелмут Ран, който сновял по дясното крило неудържимо във финала. Дали обаче германският триумф бил плод единствено само на тактика? Със сигурност не.
Споменах, че в групите Унгария и Германия се срещат с катастрофални последици за Бундестима. Сеп Хербергер вече е спечелил първия си двубой на Световното първенство срещу Турция и за втория мач … прави седем промени в титулярния си състав. Разгромната загуба и подходът на селекционера толкова много ядосват привържениците и журналистите в Германия, че те искат Хербергер незабавно да се оттегли от поста, макар турнирът да продължавал с пълна сила. Което като цяло не било чак толкова невиждана и алогична идея, защото треньорът на Шотландия Анди Бийти подава оставка точно след първата среща на Световното първенство, която отборът му губи от Австрия с 0:1. О, времена! О, нрави!
Твърди се, че хитрият германски наставник осъзнавал, че няма особен шанс срещу Унгария и затова решил да даде почивка на повечето си важни състезатели. Отделно има и теория, че дори в онези години германците са си правили тънки сметки да завършат втори в групата, за да отидат в по-лесния поток, който би ги отвел до финала. След триумфа във въпросния финал дори се коментира, че Хербергер нарочно е искал да заблуди унгарците, карайки ги да си мислят, че с лекота ще преодолеят германската съпротива. Играчите, разбира се, също свършили своята работа отлично. Дори повече от отлично, защото никой не очаквал от тях да станат световни шампиони. Капитанът Фриц Валтер, чийто брат Отмар играел на върха на атаката, имал любопитна история. През 1952 той предложил да се откаже от националния отбор след една загуба от Франция, но самият Хербергер се застъпил за него, твърдейки, че той е най-важният човек в състава. И това се отплатило две години по-късно. В началото на Мондиала Валтер отново отнесъл доста критики, но в хода на световното първенство набрал скорост – бил с основен принос за успеха с 2:0 над Югославия на ¼-финала, вкарал и две дузпи при разгрома с 6:1 над Австрия на ½-финала.
Донякъде тази метаморфоза в представянето му имала и медицинско обяснение – във военните години заболял от малария и за него било почти невъзможно да играе при горещи климатични условия. По-голямата част от Мондиала в Швейцария протекла при доста високи температури, но към заключителната фаза на турнира градусите поспаднали. И така – човекът, който искал да се откаже от германския национален отбор, получил почетно гражданство на федералната провинция Райнланд-Фалц след Мондиала. Бил първият човек с това отличие.
Първите световни първенства действително крият в себе си мистични случки, направо легенди. Мачове, забулени в енигматична мъгла. Тук някъде започва и обяснението за първата световната титла на Бундестима – част от него гениално, част от него – доста конспиративно и уронващо престижа на страната. Германия винаги играела по-силно през вторите полувремена на турнира. Смятало се, че имало доста практична причина. Зад хода, на който останалите отбори нямали отговор, стоял Адолф. Не, не се залъгвайте. Адолф Даслер – създателят на познатия ни днес мегаконцерн за спортни стоки Адидас – успял да измайстори бутони за футболните обувки на играчите, които можели да бъдат регулирани като дължина в зависимост от атмосферните условия. Иновация, която позволявала на германците да се приспособят по-умело към терена, след като са видели каква е тревата през първото полувреме. Да не говорим, че в деня на самия финал времето се променяло често най-вече заради дъжда, което (може и да е) оказало влияние върху крайния изход. Монетата си има и друга страна обаче. Тъмна страна. След финала се появили информации, че в съблекалнята на германците са открити спринцовки. От щаба на Бундестима обяснили, че са снабдили футболистите с витамин Ц, което звучало доста неправдоподобно, защото за целта те спокойно могли да дадат на играчите по един портокал. Няколко души от отбора по-късно заболяват от жълтеница. Разследването по случая за евентуалната употреба на стимулант (разбирай – допинг) продължило над половин век. През 2013 Ню Йорк Таймс излиза с подробен материал за случая, в който се споменава дори метамфетамин, съдържал се в инжекциите.
През 1950 цяла Бразилия е убедена, че ще стане световен шампион. Но греши и Уругвай отмъква титлата. През 1954 целият свят е на мнение, че Унгария ще спечели. Но греши и Германия взима трофея със себе си. Финалът е фантастичен! До 20 минута двата отбора си разменят по 2 попадения. Унгарците повеждат с 2:0 и на пръв поглед просто няма какво да се обърка в прогнозите. Ференц Пушкаш, който получава травма в първия мач с Бундестима в групите и не е възстановен напълно, все пак открива резултата. Резултатът бързо е удвоен, но – чували сте клишето – 2:0 е много коварна преднина. Морлок и Ран бележат по веднъж, за да върнат гордите германци в мача. При второто попадение има съмнения за фаул срещу унгарския вратар Грошич, но в онези години подобни действия рядко се санкционират, така че не е изненада, че съдията не отсъжда нарушение. Унгария определено е по-добрият отбор. Ако модерната статическа ставка xG се използваше през 1954, то Пушкаш и съотборниците му определено са заслужавали да спечелят срещата – удрят 2 греди, няколко пъти топката е изчистена от гол-линията на Германия, а вратарят на Бундестима се отчита с редица добри спасявания.
В 84-ата минута Чудото в Берн е факт. Ран отново е неудържим по фланга и бележи за 3:2 за германците. Време за реакция почти няма и трофеят се изплъзва от ръцете на най-добрия отбор в света. В края гол на Пушкаш е отменен заради дискусионна засада. Едно същинско, мистериозно, футболно чудо. Това е единствената загуба за Унгария в 49 срещи в онези години. По пътя към финала те побеждават финалистите от предишния Мондиал Бразилия и Унгария с по 4:2, като играят и без Пушкаш в осезаем етап на турнира. За втори пореден път финалът на световното първенство хвърля в смут всички, които следят трупащата все по-голяма популярност игра.
Последната сцена на филма „Бракът на Мария Браун“ на режисьора Райнер Фасбиндер от 1979 се разиграва на стадиона в Берн. Коментаторът крещи: „Deutschland ist wieder was!” (бел. ред. – „Германия отново е нещо!“.) Лентата се използва и като пример за повдигането на германския дух след Втората световна война. Започваше ерата на Германия. Маншафтът печели първата си световна титла, а по-късно щеше да се превърне в най-успешния европейски отбор на Световни първенства. Унгария никога повече не преминава ¼-финалите, а последното участие на тима на Мондиал е през 1986.
През 1958 щеше да започне и ерата на Краля на футбола. Пеле.
Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на:
Бюджетна процедура на пауза: Работодатели и синдикати искат да участват в Съвета за съвместно управление
Проф. Ива Христова: Нивата на грип и остри респираторни заболявания са под нивата на миналата година
Чуй новините
Подкаст
