Непознатата Молдова

Да сме откровени – ако ви кажат да си изберете една дестинация в Европа, която да посетите, за да разгледате, едва ли ще посочите Молдова. Дори и от петия опит. Една от бившите 15 съветски републики някак остава встрани от обществения поглед и за нея се знае не чак толкова много. Поне у нас. Нищо, че столицата Кишинев се намира на един час разстояние, ако използвате самолет.

Споменавайки града, където и България игра снощи, трябва да отбележим, че центърът изглеждаше доста уютно. С отлично окосена трева, която да придава много комфортен и симпатичен вид на площада, където се намират Светите врати, Камбанарията и Съборът, за които ви разказахме вчера в студийната ни програма преди мача Молдова – България. Пешеходни зони почти няма, а трафикът е прекалено натоварен за град с население около половин милион души по официални данни.

Срещу кишиневската Триумфална арка се издига една от основните административни сгради на държавата, от която гордо са пуснат както националният флаг, така и знамето на Европейски съюз, към който Молдова се е устремила. Или поне към който иска да се устреми. Може би не знаете, но в страната вече действа план за телекомуникационни услуги, който е досущ като този в ЕС.

С други думи – дали кацате в Рим или в Кишинев, няма значение, защото роуминг услугите ви съвпадат с условията на националния ни тарифен план. Все едно си в Съюза, ама не точно. Блоковете из града ни връщат назад във времето – очевидно тук санирането все още не е дошло, защото кооперациите и сградите са във видимо по-лошо състояние от това в София. Валутата – молдовска лея, ни кара да пресмятаме какво всъщност плащаме, когато купуваме нещо. Най-общо казано, едно евро се равнява на 20 леи. Чейнджовете са през два ъгъла. Пътищата – друга болна наша тема – също не са в цветущо състояние. След като кацнахме, взехме такси до хотела ни и по пътя неколкократно констатирахме, че има и други места по света, където пътищата далеч не са в оптимално състояние. Най-меко казано.

Във футболно отношение едва ли ще изненадам някого, ако кажа, че комплексът, където се проведе приятелската среща, изглеждаше по начин, по който спокойно можем да желаем да изглеждат и базите на по-скромните отбори у нас. Стадион с козирка, на два етажа, с капацитет около 10 хиляди души. Около него – няколко помощни игрища, няколко игрища за минифутбол, хотелска част, още една постройка, където има и баскетболна зала, използвана от домакините в случая за пресконференциите преди срещата.

Нищо лъскаво, нищо невиждано, нищо впечатляващо. Но уютно. И създадено отдавана, имайки предвид, че ЦСКА отпадна на този стадион от Зимбру преди повече от 10 години.

Националите ни отново не победиха. И казвам отново, защото при срещи срещу европейски опоненти успехите ни са все по-редки. След мача и Марин Петков, и Иван Турицов признаха, че краят на сезона не може да бъде оправдание или извинение. Александър Димитров посочи индивидуалните и нелепи грешки като причина.

Лошото за нас е, че независимо дали играем срещу непознатата Молдова или далеч по-познати съперници, напоследък винаги нещата не се получават. А напоследък е доста разтегливо понятие.