Англия постигна една от най-значителните си победи, като се наложи с 3:2 над Мексико на "Ацтека"
Ако отчетем всички обстоятелства, то победата на Англия с 3:2 над Мексико преди няколко часа е сред най-значимите за „Трите лъва“ от триумфа през 1966. Дори ако искате и заради навиците на англичаните на световни първенства в последните 60 години – побеждават по-слабите отбори и веднага, щом везните се наклонят в полза на другия отбор, веднага губят.
В Мексико Сити беше горещо. Буквално и преносно. Надморска височина от 2240 метра; мексикански тим, който беше с 4 победи дотук в надпреварата и без допуснат гол във вратата си; критики към Томас Тухел заради слабото представяне в последните мачове от турнира; екзалтирана до краен предел публика, която освиркваше от загрявката до последната минута англичаните. Мексико не просто имаше предимства, на които да се облегне. Мексико беше фаворит в срещата. Но Англия изигра двубоя разумно и отново – за трети пореден път е сред четвъртфиналистите на Мондиал. Преди това в историята си „Трите лъва“ бяха правили това само веднъж на първенствата между 1962 и 1970.
Как игра Тухел? Елиът Андерсън беше позициониран много близо до защитната линия, докато Деклан Райс беше в непосредствена помощ на Джуд Белингам. Именно Райс беше в основата на първия гол след прекрасния си рейд с топка в крака през повече от половината игрище. Англия не се хвърли стремглаво напред от началото на срещата, което ограничи шансовете на домакините за контраатаки. Пространства просто липсваха. Съответно влиянието на Хулиян Киньонес на фланга беше силно лимитирано. Да, офанзивният играч на Мексико вкара четвъртия си гол, с който намали дефицита на тима си в края на първата част, но той не беше като останалите му попадения – благодарение на атаки по крилото, а след отбита след свободен удар топка, която попадна право на волето му. По крилата Англия разчиташе на импулсивни и бързи действия предимно от Гордън, европейците използваха колкото се може повече време при преките си свободни удари, дори тъчовете, за да може дишането на футболистите да бъде регулирано заради по-разредения въздух.
Колкото до играта в отбрана – особено през първата част англичаните далеч не изглеждаха безупречно. Две еднотипни центрирания на Алварадо отдясно намираха Раул Хименес и единствено намесите на Джордан Пикфорд спасяваха англичаните. Всъщност именно вратарят и Белингам бяха фигурите, които се отличиха през първата част. През второто полувреме имаше доста кандидати – Антъни Гордън заради спечелената дузпа и играта в защита, където помагаше дейно и на О‘Райли и после нА Спенс; Езри Конса, който сполучливо се преквалифицира от централен защитник в десен бек след изгонването на Джарел Куанса; влезлите стабилно от пейката Джон Стоунс и Дан Бърн; разбира се – неизбежният Хари Кейн, който хладнокръвно вкара за 3:1, с което увеличи актива си на 14 попадения на световни първенства. Както казах и по време на коментара си – припомням, че съвсем до скоро рекордът по този показател на Мирослав Клозе беше 16.
Системата от 5-3-1 в края на мача при 10 души на терена със сигурност не беше комфортна за англичаните. Но беше полезна. Безконечните центрирания на мексиканците не успяха да доведат до нито едно положение. Натиск имаше, но не и кризисни ситуации.
Може би ако все пак може да бъде отправена критика към Тухел, то тя би била свързана с това, че не извади по-рано видимо уморения Хари Кейн, но можем да приемем, че присъствието на игрището на централния нападател е важно от морална гледна точка за съотборниците му.
В края на една продължила изключително дълго вечер Англия оцеля. И взе частичен реванш за последната си поява на „Ацтека“ преди 40 години. Победа, която отваря широко една врата, пътят към която не може да бъде открит вече 60 лета.
Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на:
Легeндата Роналдо критикува Анчелоти и атакува Винисиус след отпадането на Бразилия
Осем различни голмайстори: ПСЖ пише история на световното първенство с нов рекорд
Сигнали за бомби в съдебните палати и в обществени сгради в много градове в страната
Чуй новините
Подкаст
