Пет години по-късно: Учителката по математика Моника Тодоринска

Ще ви разкажем историята на една млада учителка - Моника Тодоринска, която преди 5 години беше героиня на нашата рубрика "Имам млад учител".

Продължава ли тя да смята, че учителската професия е нейното призвание, как се справи с дистанционното обучение и какво се промени с нея и с училището за тези пет години.

С Моника Тодоринска се срещнахме за първи път преди почти пет години. Търсехме млади хора за рубриката на "По света и у нас" "Имам млад учител". Моника Тодоринска беше само на 24 и преподаваше математика в 18-то училище в София.

Репортажът за Моника беше един от най-гледаните и харесваните от зрителите ни. Тогава тя каза, че никога не би заменила учителската професия с друга, например по- добре платена като тази на програмист. Каза, че много обича професията си, от малка обича математиката и винаги е твърдяла, че иска да стане математичка. В гимназията пък решила, че трябва да стане учител. Харесва й да работи с млади хора и иска да остане учителка.

Моника е от Монтана, завършила е Природо-математическа гимназия, след това "Педагогика на обучението по математика и информатика" в Софийския университет.

Сега, след пет години отново се срещаме с г-жа Тодоринска, отново в 18-то училище. С нея говорим за рубриката на БНТ "Имам млад учител" и за репортажа.

Моника казва, че тогава хора, които от години не е чувала й писали, че са горди, че се радват и че е много хубаво да има млади учители. А дори в кварталните магазинчета продавачките я познавали и казвали, че са я гледали по новините.

Разлики има, разбира се. Преди пет години Моника беше с едва пет години по-голяма от тогавашните си ученици, дванайсетокласници. Две от момчетата Стефан и Кристиян бяха направили клип, за да обяснят на съучениците си сложното поняние "геометрична прогресия". Сега и двамата са студенти и ще се реализират добре, разказва Моника.

Учителите от 18-то училище пък разказваха, че първо като я видели на конкурса за учителското място помислили, че е ученичка. И че тя толкова много искала мястото, била страшно упорита и го получила.

Сега, с новите й ученици, шестокласници, разликата й е вече шестнайсет години. Тя обаче продължава да е млад учител и да преподава математика.

Тук е и другата голяма разлика - днес заради ситуацията с коронавируса урокът, в който влизаме е дистанционнен. Провежда се в нов и оборудван кабинет по математика, но сме сами, децата са вкъщи.

Моника преподава на 6 "д" клас "Множества". Тя пише и чертае на компютъра си, а децата от вкъщи вдигат електронно ръка и отговарят на въпросите й. Моника казва, че били нужни само два дни учителите да се подготвят за електронното обучение и да намерят адекватни платформи за работа. Децата също помагали с идеи и платформи.

Трудности не срещат никакви, но проблемът е, че го няма живия контакт. Според Моника на децата им липсва да могат да се усмихнат един на друг, да си кажат някоя шега, дори да се побутнат, да си поискат химикал, липсва им шума от междучасието. Признава и че на нея й липсва да мине по коридора, да я поздравят учениците, да види всичките си колеги.

Има и още една разлика. През тези пет години Моника е родила сина си Павел и е била в майчинство. От една година е отново на работа. Разказва, че момченцето й също е част от дистанционната ситуация и дори черпи "дивиденти" от нея. Той в момента не е на детска градина и се радва, когато майка му работи в хола на дома им и чува гласовете на учениците й. Дори ги поздравява.

Както и преди, питам учениците на Моника какво мислят за нея. Този път обаче електронно през компютъра на учителката. И докато преди пет години дванайсетокласниците отговориха, че не ги кара да правят излишни, задължителни неща, сега шестокласниците казват, че винаги успява да направи математиката интересна, дава им и забавни игри.

За всички е ясно, че в по-горните класове интересът към математиката спада и в момента спешно се търсят математици, физици, инженери. Затова Моника смята, че учениците трябва да се запалят по този предмет още от малките класове и да видят, че няма нищо страшно в математиката.

Аз пък за пореден път получавам отговора, че учениците предпочитат да имат млад учител, защото ги разбира повече. Този отговор даваха и всички ученици, когато преди пет години снимахме рубриката "Имам млад учител".

Моника разказва още, че през годините вкъщи не е спряла да се развива, чела допълнителна литература по математика и педагогика и нямала търпение да се върне в училище. Върнала се, а трепетът бил все едно е за първи път в час!

Вижда положителни промени - нови класни стаи, нови технологии, по- високи заплати за младите хора в училище. По-голямо желание на учителите да работят. И най- важното - в резултат на всичко вижда и повече млади учители.

Казва, че продължава да иска да е учител. И прави всичко възможно да е адекватен на времето и ситуацията учител.

И понеже днес е Денят на буквите, на писмеността, на учителя, моля Моника Тодоринска да пожелае нещо на всички ученици и учители.

В тази ситуация тя казва, че първо им желае здраве и да се пазят.

На учениците благодари за сериозното отношение по време на дистанционното обучение. На учителите казва да не се отказват, защото е останало малко от дистанционото обучение.

Да съберат нови сили и през септември да започнат една прекрасна учебна година, всеки на работното си място, в училище.

Така завършва втората ни история за учителката по математика Моника Тодоринска и нейните нови ученици. Сега тя е с повече опит и в съвсем различна и нова ситуация, но продължава да обича професията си.

Кой знае може би след още пет години ще се срещнем отново!

Снимки: Десислава Кулелиева