Преди 78 г. България спасява близо 50 000 евреи: Разказ на една от спасените

Преди 78 години на днешния ден България спасява близо 50 000 евреи от сигурна смърт - една от спасените разказва детските си спомени за Холокоста.

"В нашата махала имаше българчета, еврейчета, циганчета. Никой не се питаше "Кой какъв е", казва Виктория Атанасова.

Децата не подозирали, че в Германия се прави списък. И те влизат в него. За всички евреи се казва завоалирано, че е намерено "окончателно решение". В превод:

"Унищожение", казва Виктория Атанасова.

"Унищожение на 11 милиона евреи в Европа по това време", допълва доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви".

"Там има една значка - вижте я", каза Виктория Атанасова.

Значката в онова време означавала хиляди ограничения и никакви права.

"За евреите имаше вечерен час. Едно момче, имаше бранник. И казваше Хайде, чифутчетата, дома. Беше издадена заповед по кои улици можем да минаваме. Забранено беше през централните улици, централния площад. Забранено беше да се посещават кино и театър", спомня си Виктория Атанасова.

Счупени прозорци и уволнени от работа родители. Бащи, изпратени в лагер. Деца, гонени от час.

"Еврейчетата крачка напред и като излезем крачка напред ни отстраняваше от заниманието", казва Виктория Атанасова.

И майки, които подготвят децата си за път.

"Майка ми седна на шевната машина и ни уши торби. Слухът беше, че отиваме в Полша. За какво отиваме - на работа. Някои деца се радваха, че ще пътуват. Те никога не са излизали от града си. Но майка ми и баща ми вече знаеха, къде отиваме", каза Виктория Атанасова.

Тук идва най-щастливото за Виктория. "Но". Багажът е готов, но духовници, политици и интелектуалци извоюват спасението на евреите. Докато Германия нервно чака влака от България.

"Цар Борис, от когото в последна сметка зависи последното решение, просто се скрива и не дава съгласието си за депортацията на евреите", каза доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви".

Влакът от България никога не тръгва - най-щастливо непристигналият влак.

"Не само не искам, то не трябва да се забравя", казва Виктория Атанасова.

По повод 10 март председателят на парламента Цвета Караянчева написа във Фейсбук, че днес свеждаме глави и заявяваме, че остро осъждаме всяка проява на ксенофобия, антисемитизъм, религиозна и етническа нетърпимост навсякъде по света.

"Дължим го на невинните жертви на Холокоста, чиято памет почитаме, дължим го и на нашите деца, за да помнят историята и да живеят в един по-спокоен, по-добър и мирен свят", пише Караянчева.

А в своя позиция президентът Румен Радев посочва, че от векове толерантността и уважението към различните етноси и вероизповедания са сред най-ярките добродетели на българския народ.

Напомня, че тези качества на българите проличаха най-ярко в мрачните години на Втората световна война, когато страната ни успя да спаси от гибел своята еврейска общност и да подпомогне бягството на много други от окупираната от нацисткия режим Европа.