Преминава ли руската армия към отбрана и какви са нейните козове?

Малките събития на голямата война

Има много дефиниции какво точно означава думата история. Тя е и настоящето в непрекъснатото му развитие, и наука за миналото, и родовата памет, и неуловимия процес на промяната на нещо, което ние, улисани в забързаното ежедневие, обикновено пропускаме да отбележим. Когато става въпрос за миналото, пък, първото нещо, което се сещаме за дадено събитие, е кога то е започнало или кога се случило. Сравнително рядко се вълнуваме обаче какво се е случило след него или до какво е довело то. Пък и трудно можем да затворим някакъв процес в точно определени времеви рамки. С едно изключение – войните. При тях винаги е "от - до". От точно определена дата до друга такава. Или поне година. Времевите етикети даже са постоянно прикачени към някои от най-кървавите конфликти. Например, Стогодишната война (която е траела 116 години), Трийсетгодишната война (която действително е продължила толкова), Седемгодишната война. Или пък Шестдневната война в Близкия изток през 1967 г. Също така Октомврийската война от 1973 г., в която отново един срещу друг се изправят Израел и съседите му. За Втората световна война знаем, че официално е продължила точно шест години и два дни. А за основната ѝ "съставка", т.нар. Велика отечествена война, дори и малките деца в Русия знаят, че е завършила едва на 1418-ия ден.

Не прави изключение и най-кървавият конфликт на нашето съвремие, руско-украинският сблъсък на север от Черно море. Едва ли е нужно да ви напомням, че съвсем наскоро навлязохме в петнадесетия му месец, събитието е все още толкова "прясно", че и вие някак си може да си направите калкулацията. По-прецизните хроникьори биха отбелязали, че настоящата статия е излязла в събота, на 430-ия ден на войната. Аз обаче пиша моите анализи всяка седмица и затова измервам времевите отрязъци във "военни" седмици.

Ако трябва с една дума до обобщя изтеклата вече 61-ва седмица от началото на руската агресия в Украйна, то бих я характеризирал по-скоро като "типична" отколкото като "драматична". Малкото външна политика, т.е. едночасовият телефонен разговор между Зеленски и Си Дзинпин, например, ни вдъхва все пак някаква надежда, че има, макар и микроскопичен, шанс за мирно урегулиране на конфликта. "Малкото" бойни действия пък доведоха до наистина малки руски териториални придобивки в почти приключилия съществуването си като град Бахмут и практически никакви в другите горещи точки (Авдеевка, Маринка и Вухледар). Малкият украински плацдарм на левия бряг на Днепър, южно от Херсон, засега е кротък, но нищо не гарантира, че ще си остане такъв още дълго време. Напротив, твърде вероятно е съвсем скоро да го видим как се разраства и причинява големи главоболия на агресорите.

Имаше и "мъничък" руски ракетен обстрел (първи за повече от месец), който през нощта на 27 срещу 28 април причини смъртта на около 20 души в Уман и рани поне още толкова. И отново "приоритетната" цел бе жилищен блок, а жертвите – цивилни украински граждани, включително майки с деца. Но това вече е толкова "типично", че май свикнахме да се отнасяме към такива новини с апатия и безразличие.

Ще завърша с малко новини от сферата на руското законодателство. В четвъртък Путин подписа указ, който санкционира депортацията на украинците, живеещи в окупираните области, които откажат да получат руски паспорти. Големият въпрос в случая е как да разбираме думата "депортация" – дали като експулсиране в съседна страна или като еднопосочна "екскурзия" в сталински стил до места, откъдето няма връщане. И понеже това явно не бе достатъчно за да превърне Руската федерация в класическа държава от тоталитарен тип, в петък кремълският самодържец постави подписа си под още няколко документа. Сред тях особено бие на очи законът за пожизнено лишаване от свобода в случай на държавна измяна. Правят впечатление и някои интересни поправки в наказателния кодекс, като например, увеличеният срок за "държавен тероризъм" (от 10 на 12 години). А какво да кажем за предвидените пет години затвор за "помощ при изпълнение на незаконни решения на международни организации"? Какво обичаха да казват руснаците като наближи 9 май - "можем повторить"? Коя година, обаче, смятат да повтарят? 1937?

Преминава ли руската армия към отбрана?

След като подробно разгледахме в предишния анализ перспективите на Украйна да постигне успех в предстоящото контранастъпление, сега е важно да прегледаме какви са шансовете на руската армия да спре или поне да ограничи надигащата се като буря украинска офанзива.

Вероятно си спомняте как цяла зима, пък и съвсем доскоро, непрекъснато се тръбеше, че е в ход голямо руско настъпление, че ожесточените атаки на агресора край Соледар, Бахмут, Авдеевка и Вухледар са предвестник на нещо голямо, на страховита и мощна офанзива, която ще помете украинските позиции и бързо-бързо отново ще достигне Киев. Е, не се случи. Войските на Путин завзеха Соледар, поставиха под свой контрол няколко села и... това беше. Големите заплахи на официалната московска пропаганда за пореден път се оказаха чек без покритие и въпреки, че руската армия продължава да атакува на няколко участъка (и най-вече в Бахмут), тя го прави някак си по инерция. Като изтощен боксьор в последния рунд, който машинално размахва юмруци, но е почти сигурен, че съдиите няма да отсъдят в негова полза.

Дали генерал Залужни, главнокомандващият ЗСУ, и неговият щаб за пореден път успяха да надхитрят нашествениците? Вероятно да, ако съдим по резултатите на бойното поле. От края на януари, когато Бахмут се превърна в епицентър и даже символ на конфликта, текат спорове на всички нива (както в самата Украйна, така и извън нея, най-вече на експертно ниво), дали задържането на града си струва високата цена в човешки животи. По всичко личи, че отговорът трябва да е положителен, защото руските загуби достигнаха такива невиждани нива, че се заговори че дори прословутата ЧВК "Вагнер" е напът да прекрати съществуването си като ефективна бойна единица. При това в месомелачката Бахмут и в другите по-малки такива (Авдеевка, Маринка, Вухледар), руснаците губеха не само хора, но и безценна бойна техника, а и се оказаха принудени да изразходват много повече снаряди отколкото могат да си позволят. И не на последно място е и обикновено пренебрегваният морално-психологически фактор – когато една армия не може в продължителен период да постигне целите си, то бойният ѝ дух неизбежно пада, а отчаянието и депресията постепенно се пренасят и в дълбокия тил у дома. И обратното, когато войските успяват да устоят на бойното поле дори и на най-жестокия натиск, това дава допълнителен импулс за съпротива и засилва волята за победа в цялото общество (в случая - украинското).

В предишни свои материали аз често съм дискутирал (и най-вече полемизирал със самия себе си) целесъобразността на задържането на Бахмут от ЗСУ. Засега съм склонен да приема гледната точка на украинското главно командване, че оставането в града ще изтощи неимоверно нашествениците и даже, че ще бъде един от преломните моменти на войната. Разбира се, има и алтернативни мнения по въпроса. Преди дни, например, украински офицер заяви в интервю, че според него целта на поприключващото вече руско "зимно" настъпление е било не пълното овладяване поне на Донбас, а заемането на по-удобни позиции, на които да се посрещне дългоочакваната контраофанзива на ЗСУ. Аз обаче не мога да се съглася с него. Путин от самото начало непрекъснато демонстрира мегаломанията си и в никакъв случай не би се задоволил само с някакви си подобрени позиции на сегашната фронтова линия.

Вечните проблеми

За мен лично най-голямо откровение (и най-вече шок) бе постоянно демонстрираната от руснаците неспособност да развият някой малък, тактически успех в по-голям, оперативен. От незапомнени времена атакуващата страна се е натъквала на някаква организирана съпротива на бойното поле. След преодоляването ѝ, атакуващите винаги са се стремели незабавно да развият постигнатия успех, като максимално бързо се устремят напред към голямата си цел, например някой град или област. В по-далечни времена средствата за бързо развитие на успеха са били кавалерията и колесниците, а след Първата световна война – танковете и механизираната пехота. Спомнете си как през средновековието всяващата ужас монголска конница се е придвижвала бързо от място на място. Или пък как танковите колони на Вермахта са преодолявали стотици километри за броени дни, всявайки ужас и страх в цяла Европа. Дори и колапсът на Третия райх бе белязан с неудържимото настъпление към Елба на съветските и съюзническите бронетанкови армади. Подобни примери можем да намерим и в недалечното минало – да речем, бързото овладяване на Южен Виетнам от комунистите или светкавичната победа на анти-иракската коалиция по време на войната в Персийския залив.

Нищо подобно не наблюдаваме сега в Украйна. Целият арсенал от тактически похвати на руснаците се свежда до интензивен артилерийски обстрел на украинските позиции, последван от необмислени атаки презглава, които по правило завършват с големи загуби. В самата Русия този тип атаки сполучливо бяха наречени "мясные штурмы", тоест, касапски атаки. Аналогията в случая е пределно ясна – на бойното поле остават толкова много трупове и тежко ранени, сякаш там е вилнял някой побъркан касапин. Дори и руснаците да успеят някъде да преодолеят украинска позиция, то моментално се натъкват на нова такава и колелото на смъртоносната руска рулетка се завърта отначало.

Но защо руснаците продължават тези "мясные штурмы" след като очевидно им костват толкова тежки загуби? Най-вече защото в момента не могат да предложат нищо друго. Нямат достатъчно офицери на базово и средно ниво, които да подготвят резерви, нямат и достатъчно полигони, на които тези резерви да тренират, да не говорим за казарми, в които да бъдат настанени. А какво да кажем за бронирани машини, оръдия и камиони, с които новите части да бъдат въоръжени? И те не са налични, защото просто няма кой да ги произведе.

Западни аналитици вече изчислиха, че към момента руската армия, разположена в Украйна, наброява около 400 хиляди души, т.е. тя е двойно по-голяма от тази, която започна нашествието през февруари миналата година. На всичкото отгоре се оказа, че тези войски представляват около 97% от цялата руска професионална армия. Т.е. ако не дай Боже някъде избухне още един конфликт с подобни мащаби, то единственото, което руснаците биха могли да хвърлят в боя веднага са тийнейджърите - новобранци на срочна служба. Още ли си мислите, че Русия се готви сериозно да воюва с НАТО?

Не по-малко критична е ситуацията и с въоръженията. Складовете и базите се изгребват до дъно и от там се пращат в заводите за освежаване и модернизация оръжейни системи, чието място отдавна би следвало да бъде в някой музей. В Москва, обаче, явно разсъждават по друг начин, т.е. след като дадена машина или оръдие се движи и стреля, то то е пригодно за използване в зоната на "специалната военна операция". Именно това обяснява защо Москва толкова сериозно се е заела да мобилизира разни нещастни хора и да ги праща на война. Защото само като попълва разбитите си войскови чисти със "свежа плът", ще може да продължава агонията, в която тя самата се е въвлякла.

Достатъчни ли ще се окажат пристигащите в момента от различни краища на Руската федерация резерви за спиране на евентуалните бъдещи широкомащабни действия на ЗСУ? Едва ли. Твърде е възможно те да се окажат недостатъчни даже за поддържането на моментното ниво на боеспособност на руската армия.

Една от причините за това са изключително тежките загуби, които агресорите претърпяват всеки ден в битката за Донбас. Според данни на украинския Генерален щаб, те вече са надхвърлили 180 000 и упорито вървят към втората стотица. Един от най-устатите критици на Путин вътре в страната, Игор Стрелков-Гиркин, преди няколко дни, например заяви, че загубите в хора при някои от подразделенията действащи в района на Авдеевка се приближават до абсурдните на пръв поглед 90%. Т.е. участващите в „касапски“ атаки бойни части губят девет от десет бойци за ден или два сражения. В подобно русло бяха и изказванията на собственика на ЧВК "Вагнер" Пригожин по-рано през седмицата. Известният като "готвача на Путин" настоящ любимец на Z-патриотите и други диванни войски каза направо, че според неговите изчисления в момента ЗСУ успяват да нанасят загуби на руснаците в съотношение 1:5, т.е. на всеки пострадал украинец се падат около петима руснаци. При това, според свежа публикация на официалната руска новинарска агенция РИА Новости, твърде много от тези, които биват "само" ранявани в бой, в края на краищата се прибират вкъщи като инвалиди или направо в черни пакети. Една от причините за това е неумението на военнослужещите на армията на Руската федерация да оказват спешна първа помощ на себе си или на някой другар още на бойното поле. Така биха могли да бъдат избегнати до 30% от ампутациите и до 50% от смъртните случаи.

С какви козове разполагат в момента руснаците?

Първото нещо, с което ЗСУ ще се сблъскат в случай на настъпление, са укрепените руски отбранителни линии. В последните месеци руснаците отделиха наистина много време, за да подготвят предния си край за продължителна отбрана и да го направят непристъпен. Бяха изкопани много километри окопи, подстъпите към тях бяха минирани, а на най-ключовите участъци бяха изградени противотанкови препятствия от бетон. Тъй като първите няколкостотин метра (или един-два километра) винаги са решавали изхода на дадено сражение, много е важно украинците да ги преодолеят максимално бързо и след това да се устремят напред. Ако не успеят, то тогава те буквално ще затънат в предната линия на руския отбранителен вал и всичките надежди, които се възлагат на контранастъплението ще рухнат буквално за миг.

Артилерията. Руснаците все още имат превъзходство в броя на дулата и въпреки че техните артилерийски системи като качество отстъпват на западните образци, използвани от украинците, те ще се стремят да компенсират този недостатък с по-големия разход на амуниции, който те могат да си позволят.

Авиация. Както споменах миналия път, в основната си част украинските ВВС използват по-стари самолети от противника. Периодичните западни доставки обаче не могат да променят тази ситуация, защото полските и словашките "подаръци" - неотдавна получените от там МиГ-29 - са също от съветски произход. Руснаците, от своя страна, имат не само количествено, но и качествено превъзходство. Да вземем, например, МиГ-31 или Су-57. Това са все машини без аналог в украинското небе и ще си останат такива до момента, в който западните партньори на Киев се престрашат да предоставят модерни изтребители от най-ново поколение.

Ударни дронове. Дроновете камикадзе "Ланцет" масово използвани от руснаците в Украйна могат да се окажат сериозно препятствие за ЗСУ за постигане на поставените задачи. Засега украинците намериха някакво противодействие срещу тях що се отнася до статични позиции, които те вече те прикриват с мрежи. Но все още не е изобретена сигурна защита на движещи се машини, танкове, например.

Планиращи управляеми бомби. За разлика от класическите авиационни бомби, които губят връзката си със самолета в момента, в който се отделят от него, управляемите бомби имат крила и са насочвани към целта със специален сигнал. Това, което ги прави особено неприятни за ЗСУ е разрушителната им сила - някои от използваните модели са с тегло от тон и половина. Този тип оръжия се появиха сравнително наскоро на бойното поле и за момента украинците имат твърде ниска успеваемост срещу тях.

Частните военни компании. Все по-упорито се говори, че ЧВК "Вагнер" залязва, но явно моделът ѝ се оказа доста привлекателен за руското ръководство, защото този тип структури започнаха да се множат като гъби след дъжд. Вече всяка корпорация и даже регион счита за свой дълг да си отгледа своя собствена ЧВК. Най-новата такава, например, е рожба на "Газпром" и се нарича "Поток". Тъй като ЧВК не са класически бойни части и функционират що-годе добре само при определени условия (например, градски сражения), използването им в Украйна ще продължи да бъде специфично. Очевидно чрез ангажирането им руснаците се опитват да вкарат ЗСУ в капана на близкия бой. Доста примитивен по своята същност, в който модерните високотехнологични оръжия губят своите предимства.

Появи се, обаче, и една доста интересна хипотеза защо изведнъж се появиха толкова много частни военни компании в Русия. Според тази теза, хората с много пари в Руската федерация сериозно се готвят за времето след Путин, когато се очакват не само сериозни размествания в пластовете на властта, но вероятна гражданска война. И подобно на много други такива конфликти от миналото, велможите, които ще делят наследството на самодържеца, ще се нуждаят от някакви силови "инструменти", с които да защитят своя дял и с които да посегнат на дяловете на другарчетата си. Звучи интересно, нали?

ОЧЕРТАНИЯТА НА ВОЙНАТА

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube