Установените случаи на заболяването у нас са 14 и са от Южна България
Няма повод за притеснение у нас по повод случаите на заразени с Лайшманиоза у нас. Това коментира в „Денят започва “ директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Ива Христова. Тя обясни и какво представлява заболяването. Установените случаи у нас са 14 и са от Южна България.
От думите й стана ясно, че Лайшманиозата е добре познато заболяване за специалистите.
"Заболяването у нас е ендемично", заяви директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Ива Христова.
Тя обясни, че става дума за Висцеларна лайшманиоза. През годините са се оформили няколко ендемични района – Пловдив, Стара Загора и Благоевград. Тази година случаите 6 са в Пловдив, 4 в Стара загора, и единични в Хасково, Кърджали и Пазарджик.
"Заболяването протича с дълъг инкубационен период – може да е две седмици до няколко месеца, като средно е 2-4 месеца. Това е време, в което този микропаразит, от който сме заразени от папатаците, да се размножи в организма ни и нашата имунна система да го допусне, защото в повечето случаи заразяванията завършва с напълно оздравяване, безсимптомно", обясни проф. Христова.
В повечето случаи организмът се справя сам с паразита,но има и единични случаи, при които това не е така.
„При единични случаи, при деца, при недохранване, при възрастни с намален имунитет. Когато имунната система все пак допусне размножаването на този микроорганизъм, иска продължително време, докато той завземе всъщност нашите кръвни елементи и тогава се изразява заболяването с повишаване на температурата, която не е постоянна, а има спадове и повишаване, а с обща отпадналост и започва да губи тегло пациента“, обясни проф. Христова.
"Към симптомите трябва да се добави това, което се открива на елементарно лабораторно изследване и то е много силно понижаване на броя на левкоцити, тромбоцити, ритроцити“.
Тя обясни, че при Висцералната лайшманиоза по принцип няма отражение по кожата.
"Кожна лайшманиоза не се среща в нашата страна, няма нито един случай описан в нашата страна, всички са вносни случаи от чужбина", каза тя.
По думите й няма повод за притеснение по отношение броя на заразените със заболяването у нас.
"Да, повече са случите, но преди 10 години, отново имахме 14 случая, после през годините по 2 до 4, просто всички инфекциозни заболявания имат пикове и спадове“, обясни проф. Христова.
Тя отчете, че зима ръст на случаите на нахапванията от кърлежи, носещи Лаймска болест, Марсилска треска и други.
„Определено са повече, още от началото на сезона се движат някъде около 2 пъти повече заболелите от Лаймска болест, спрямо в същия период на миналата година", посочи тя.
Обясни и какво трябва да се направи за да бъде по-ефективна борбата с кърлежите.
„Трябва много редовно косене и след косенето пръскане. Ако се направи обратно, ефектът няма да е достатъчен. Просто много добра координация“, каза проф. Христов.
Отрече кърлежите у нас да са мутирали, каквито опасения има в социалните мрежи.
Вижте целия разговор с проф. Ива Христова във видеото.
43 случая на морбили в страната към края на март – здравните власти призовават за имунизации
Митове за ваксината срещу морбили - псевдофакти и манипулации заливат социалните мрежи
Огнища на морбили в три области, Инфекциозното в Бяла Слатина е на предела си
На 4 април изтича срокът за подаване на заявления за гласуване на друго място
Генерират хеш кода на машините за изборите на 19 април
Министърът на отбраната на САЩ поиска оставката на началника на сухопътните сили