Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ
НОВИНИ
Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ

Русия с рекордно висок военен бюджет. Как това ще промени хода на войната?

Анализ на Камен Невенкин

bnt avatar logo
от БНТ
10:53, 02.12.2023
Чете се за: 24:07 мин.
Русия
Камен Невенкин
Слушай новината

Тема с продължение

Зимната вихрушка, която вилня миналият уикенд в черноморския регион изненада и шокира мнозина, но сякаш дойде точно навреме, за да ни напомни колко нищожни сме ние хората пред силите на природата. Че дори войната се видя принудена плахо да отстъпи на заден план. Стихията, обаче, остана вярна на максимата, че всяко чудо трае само три дена, и след като бяха намалили темпото горе-долу за толкова, украинци и руснаци отново се хвърлиха в люти схватки.

Признавам си – много ми се иска по-някакъв начин да свържа началото на днешния си анализ с края на предходния, където коментирах конспиративните теории разпространявани упорито от популярни западни медии и в частност „Билд“. В случай че сте забравили, миналият петък най-високотиражният немски ежедневник излезе с материал, според който американският президент Байдън и германският канцлер Шолц се били договорили да доставят на Украйна само минималното необходимо количество оръжие, колкото тя да не може да бъде победена на бойното поле, но същевременно да не бъде в състояние сама да нанесе поражение на Русия. Така иначе упоритият и инатлив Зеленски сам щял да узрее за идеята за преговори с Путин и по собствена воля да пристъпи към тях.

Излишно е да казвам, че сензацията произведена от водещия немски таблоид моментално разпали редица пишман-конспиратолози във всички краища на света. Лавината от коментари, която последва бе толкова мощна, че вероятно можеше да отвее и ненадейно сполетялата ни снежна буря. Ефектът „Билд“ бе допълнително усилен в неделя, когато иначе доста по-авторитетният американски „Нюзуик“ спретна статийка със заглавие „САЩ наистина ли искат Украйна да победи Русия?“.

Бацилът на недоверието и подозрителността започна да се разпространява с такава скорост, че се наложи ръководствата на двете световни сили да излязат с официални становища по въпроса. Отвъд океана категоричното мнение на Белия Дом по въпроса бе оповестено от помощник държавният секретар на САЩ по въпросите на Европа и Евразия Джеймс О'Брайън. "Бележката в Bild беше интригуваща. Но не. Няма американска политика... ", отсече О'Брайън. "Винаги сме казвали, че Украйна ще трябва да реши това. Ние не решаваме нищо за Украйна без Украйна."

Помощник държавният секретар също така не пропусна да отбележи, че към момента по нищо не личи, че Москва наистина „желае да обмисли смислени, истински мирни преговори“.

В подобен дух бе и официалната позиция на немското правителство. Отново в понеделник, негов високопоставен служител отговори на запитване на „Дойче веле“ така: „От самото начало на руската агресивна война, Съединените щати и Германия се ангажираха да прекратят руската агресия и да постигнат справедлив мир в Украйна. И това не може да бъде мир, който е наложен с принуда“.

Видимо доволен, на следващия ден украинският външен министър Кулеба също декларира, че „не чувства никакъв натиск“ за започване на мирни преговори.

И така, финита ла комедия. Или просто буря в чаша вода. До следващия път, когато някоя друга могъща световна медия, алчна за кликове и ламтяща за влияние (и най-вече за пари, много пари), ще разпространи поредната сензационна новина позовавайки се на „неназован правителствен източник“.

Нека да бъдем обективни със себе си. Нима има нормален човек, който би желал тази лудост да продължава? Няма, разбира се. Но има ли някакви признаци, че който и да е от противниците показва поне мъничко склонност да обмисли друга развръзка освен военната? Също няма. Напротив, и Русия, и Украйна затягат редиците си (и коланите си) и се надъхват за следващия рунд, който се очертава да бъде още по-брутален и кървав. В Киев много детайлно разсъждават и обмислят върху мобилизационната си политика, така че в дългосрочен план да имат достатъчно боеспособни войски способни да се противопоставят на агресора. В Москва, от своя страна, оповестиха рекорден военен бюджет за следващата година. Тези пък които доволно потриват ръце, че американските „оръжейни“ пари за ЗСУ (украинските въоръжени сили) са пред привършване би трябвало да се чувстват попарени от заявлението на председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън. Третият по власт човек в Америка каза в понеделник, че е „уверен и оптимистично настроен“, че Конгресът ще може да одобри помощ за Израел и Украйна до Коледа.

Мирът, който всички така силно желаем, се отлага за неопределен срок. В такъв случай как би изглеждала войната догодина?

Война 2024

Ако се съди по заканите, които си отправят от сега двата противника, по всичко личи че ще станем свидетели на още по-ожесточени сражения и на все по-голяма изобретателност проявена както на бойното поле, така и извън него. Може да се случи какво ли не с изключение на едно – бърз пробив и колапс на фронта както беше през есента на 2022 г. Просто и руснаци, и украинци са се окопали толкова на дълбоко, че дори и да им се наложи да отстъпят назад на някое направление, зад гърба си винаги ще имат поредната линия окопи, в които да заемат позиции. Сумо схватката, на която станахме свидетели през цялата настояща година очевидно ще продължи и през следващата, а всяко овладяно село и всеки няколко стотин метра отвоювана територия ще се празнуват като изключителен успех.

От очертаващата се позиционна война, колкото и странно да звучи, най-голяма полза би имал Путин. И не толкова заради загубите, които несъмнено ще понесе ЗСУ, а заради очакваното нарастване на апатията, тревожността и умората от войната като цяло сред широките обществени слоеве в държавите, които най-активно поддържат Украйна в момента. В Кремъл всячески ще продължават да оказват подкрепа на всички политически сили, които по един или друг начин ще могат да се окажат полезни на Москва. Такива са и прословутият Орбан, и словакът Фицо, и вероятният бъдещ премиер на Нидерландия Вилдерс, и част от парламентарната опозиция у нас. Все по често ще чуваме пискливите гласчета на „миролюбците“, които ще ни убеждават че не трябва да се дават оръжия на Украйна, защото така конфликтът само щял да ескалира още повече. Всъщност ситуацията е точно обратната – като редуцира военните възможности на руската армия на бойното поле, ЗСУ пречи интензивността на бойните действия да се увеличи още повече и даже да разшири географските си рамки в посока на други държави.

Най-голямата надежда на Путин, обаче си остава възможната победа на Тръм на насрочените за след 11 месеца президентски избори в САЩ и последваща преоценка на помощта, която Белият дом оказва на Украйна. Аз съм писал за това неведнъж, за това говорят непрекъснато редица авторитетни анализатори, а във вторник в подобен дух се е произнесъл пред Ройтерс и неназован високопоставен чиновник от Държавния департамент във Вашингтон. Запитан дали това е негова лична позиция или официално становище на правителството на САЩ, чиновникът отговорил, че „това е широко разпространено мнение.“

Освен победа на Тръм зад океана, Путин силно се надява, че ще постигне такава и на бойното поле. За това какви са целите на самодържеца в южната част на Украйна, например, се похвали Владимир Салдо , губернаторът на т.нар. Херсонска област. Според него „върховният главнокомандващ“ не само бил решително настроен за ново завладяване на Херсон, но също така имал намерение да окупира всички главни градове по черноморския бряг – Николаев, Одеса и Измаил. С други думи – да достигне до Молдова и румънската граница. С оглед ситуацията на фронта, това към дадения момент си изглежда направо научнофантастично, но винаги трябва да си го припомняме когато чуем поредните призиви на „миротворците“ да не се праща оръжие на Украйна защото щяло да има „ескалация“. Не знам за вас, но аз се чувствам доста по-спокоен когато югозападната руска държавна граница минава покрай Ростов на Дон, а не покрай делтата на Дунав.

За да може войната да продължи със същото темпо поне до президентските избори в САЩ, ще са нужни пари и то много. В това отношение подновените амбиции на кремълския диктатор за решителна победа в Украйна кореспондират с оповестения през седмицата бюджет на РФ за 2024 г. В него са предвидени рекордните за която и да е държава 39% разходи за отбрана и силови структури. Вероятно ще бъдат увеличени заплатите на полицаи, жандармеристи и други „блюстители на реда“, и най-вече на воюващите в Украйна, които вече ще си продават живота малко по-скъпо отколкото досега.

В случай че се питате какво е конкретното измерение на тази чудовищна купчина пари в цифри, то тя изглежда така: бюджет 36.66 трилиона рубли, общо за силови структури 14.1 трилиона, от тях за отбрана 10.775 трилиона и 3.338 трилиона за полиция, Росгвардия и др. Иначе казано, над 29% от гореспоменатият бюджет ще бъдат изразходвани само за армията. Това е почти два пъти повече отколкото е било през миналата година (6.8 трилиона), 2.3 пъти повече от 2022 г. (4.7 трилиона) и три пъти повече от довоенния бюджет през далечната вече 2021 г. (3.5 трилиона).

Добрите новини за Путин и путинофилите, обаче май свършват тук. В чисто финансов план така скроеният бюджет ще предизвика сериозни дългосрочни сътресения в Русия, защото на практика няма да има пари за нищо друго. Малко известен факт е че освен разходите на държавно ниво, за воюващите на фронта средства отделят и регионалните бюджети, както и частният бизнес, т.е. реално ще бъдат надхвърлени въпросните 29 процента. Няма да има пари за болници, пътища, училища и пенсии. Няма да бъдат даже индексирани заплатите на такива критически важни за стабилността на всяка власт длъжности като съдии, прокурори и следователи, да не говорим за редовите държавни служители в други области. На моменти това даже изглежда така сякаш е направено нарочно: „Искаш пари? Ела и умри край Авдеевка.“ Звучи си направо като реклама.

Основният проблем, обаче ще дойде не от неизпълнените социални ангажименти от страна на руската държава, а от неспособността на руската армия да постигне така желаният обрат на бойното поле. От месец май насам руснаците не са превзели не само никакъв град, но даже и едно село. И макар последният факт може скоро да се промени заради ожесточените улични боеве за две села в Донецка област – Хромове и Степове – общо усещане за безпомощност на бойното поле си остава. Руската армия и флот тотално изостават по всички показатели на съвременния бой, като най-силно това изоставане си личи в липсата на достатъчно добре подготвени младши командири. Подготовката на войските е меко казано неадекватна, а движението им по бойното поле си е направо брауново. Противовъздушната им отбрана, пък, все едно че си е взела почивка – оказа се че серия от добре координирани ракетни атаки на ЗСУ е напълно достатъчна да парализира руския флот, както и да прокуди ударните хеликоптерни формации на агресора на летища далеч от фронта.

Всичко това намира своето цифрово отражение в главоломно нарастващите загуби в жива сила и техника на агресорите. Към четвъртък, 30 ноември те само в хора са 330040 (според данни на украинския генерален щаб). При това се наблюдава устойчива тенденция за увеличаване на средностатистическите дневни загуби, който в момента са твърдо над хиляда, явно най-вече заради неспирните „касапски атаки“ в района на Авдеевка. Дори и руските военни кореспонденти и даже обикновени бойци вече не ги крият ами редовно разпространяват клипове из мрежата на разкаляни бойни полета покрити с трупове и черни зимни пътища осеяни с разнебитени танкове, камиони и бронетранспортьори. Особено внимание бих обърнал на цифрата 1280, която, по данни на ЗСУ, представлява броят на загиналите нашественици на 30 ноември. Компетентни анализатори вече обърнаха внимание, че тя надминава средностатистическите дневни руски загуби през Първата Световна Война, които са 1222 загинали само в бой. (В отделна графа попадат починалите от раните си в болници, умрелите от болести и други причини). Изводите, както се казва, оставям на вас.

И като заговорихме за цифри и история бих желал да обърна вашето внимание на още някои факти. Загубите на американската армия по време на Втората Световна Война, когато тя в продължение четири години воюва на два фронта едновременно срещу Германия и Япония, са „само“ 416 хиляди. Тези, пък, на Великобритания за шест години са даже по-ниски – около 383 хиляди. При това всички знаем за какви крайни резултати е била платена тази цена в човешки животни и как в крайна сметка те тотално са променили света в който живеем. Ако продължава да изпраща със същото темпо хора на сигурна смърт, в рамките на следващата бюджетна година Путин само ще надмине американските и британските показатели от преди почти един век, но отново няма най-вероятно да е постигнал нещо съществено. Нищо чудно ако войната продължи по познатия от последните седмици сценарии, догодина по това време да дискутираме как руските загуби са достигнали нов умопомрачителен таван, например 600 хиляди или даже повече. И въобще не е толкова важно доколко абсолютно прецизни са заявените от Киев загуби на руския агресор. По-ужасяващото е че руската военна машина няма хората за нищо и хвърля отново и отново без никаква идея поредната порция нещастници в месомелачката (или както един анализатор сполучливо я нарече - русомелачката).

А сега е редно да се запитаме какво няма да може да промени силно завишеният нов руски военен бюджет. Преди всичко – няма да е успял да повдигне общото интелектуално ниво на руската армия. Тази, която в момента воюва в Украйна ще продължи да се състои предимно от примитивни хорица от Глубинката дошли в далечната чужда земя най-вече, за да подобрят отчайващото си материално положение.

Също така няма да видим нова, модерно въоръжена руска армия, обута, облечена и екипирана по съвременните разбирания и стандарти. Напротив, ще има пак от същия миш-маш от нова и престаряла техника, в повечето случаи проектирана по времето когато Русия беше СССР. Плюс малко ирански дронове, севернокорейски и белоруски боеприпаси, и някой-друг китайски джип.

Според мен най-голямо развитие ще видим при дроновете, като там и двете страни ще продължават да хвърлят все повече и повече усилия.

Войната в Украйна също така ще прилича все повече и повече на шпионски трилър, при това игран на живо. В него и двете противоборстващи страни ще стават все по-изобретателни. Тази седмица, например, бе съобщено че е бил направен опит за отравяне на съпругата на шефа на украинското разузнаване Кирил Буданов, както и на някои други лица от неговото обкръжение. ] В случай че сте забравили, отровите са неотменна част от арсенала на подла човешка единица като Путин и носят определено негово послание.

снимки: БТА

Украинските тайни служби също следват собственият си сценарий и работят целенасочено и по план. В началото на седмицата имаше взрив в авиационния завод в Смоленск, последва огромен пожар в предприятието за производство и ремонт на танкове в Челябинск, а черешката на тортата бяха двете последователни акции в намиращата се от наша гледна точка буквално на края на света Бурятия. Първо бе подпалена дълга влакова композиции с гориво точно когато е навлизала в Северноамурският тунел на Байкало-Амурската магистрала. Изгорели са значителен брой цистерни и най-вече за неопределен период е блокирана основната жп връзка с Китай. За да бъде руското нещастие пълно, скоро след това бе изваден от строя още един влак с гориво, при това когато е минавал по обиколния маршрут по т.нар. Дяволски мост. Посланието на украинците също е ясно: „Не сте в безопасност в нито една точка в Русия“.

И накрая бих желал да обърна вашето внимание върху два процеса в развитие, които никакъв военен бюджет, колкото и голям да е той, не би могъл да контролира.

Първият от тях е растящата международна изолация на Русия във всяко едно отношение. И не става дума само за демонстративното игнориране на руския външен министър Лавров в Скопие по време на 30-ото заседание на Съвета на министрите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Отвсякъде долитат сигнали, че Русия не е желана като партньор и участник в международния живот докато касапницата в Украйна продължава. Финландия, например, тази седмица затвори и последния си КПП на границата с грамадния си източен съсед. Скоро се очаква това да стори и Естония. В София на своя конгрес Европейската федерация по гимнастика гласува против връщането на състезатели от Русия и Беларус на международни състезания от следващата година. Истеричната говорителка на руското външно министерство Мария Захарова винаги щампова всичките тези действия с една и съща дума – „Русофобия“ – но всички ние знаем, че става дума за нещо съвсем друго. За морал. Като че ли позицията на всички нормални, трезвомислещи и свободолюбиви хора по света бе най-добре обобщена от македонския външен министър Димитър Ковачевски, който на пресконференция в Скопие заяви, че посещението на Лавров е добра възможност "Русия да чуе защо е осъдена и изолирана и след това да каже на господаря на Кремъл, че Европейският съюз и ОССЕ остават единни в осъждането на агресивното и незаконно поведение на Русия".

Вторият процес е все още много кротък за да бие явно на очи, но дори и Путин не може да направи нищо, за да го озапти. Става въпрос за ускоряващото се спонтанно движение на жените и майките на воюващите в Украйна. Засега те искат едно единствено нещо – властелинът-президент да върне любимите им хора у дома. Ще се окажат ли руските майки и съпруги катализаторът на необратим процес в едно общество което сякаш е осъдено на вечен феодализъм?

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Състоянието на патриарх Неофит се подобрява, съобщиха от Светия Синод
Състоянието на патриарх Неофит се подобрява, съобщиха от Светия Синод
Киара Андонов в предаването "Аз съм"
Киара Андонов в предаването "Аз съм"