Войната в Украйна започна на 24 февруари. В 3.30 ч. сутринта първите удари по позициите на украинската армия източно от Мариупол са факт. Градът се събужда под звуците на ракетни попадения върху летището.
В 3.30 ч. местно време започнаха експлозии, взривове край града. През последния един час се чуват откъслечни експлозии.
Екипът ни е сред малкото европейски телевизии в Мариупол. Това са кадри на поразения при първата атака на войната "Азовстал", над който се издига дим.
Два часа след атаките осветлението на града е изгасено. Сирените се включват три часа по-късно.
Съмва се. Пред банкоматите и бензиностанциите се извиват опашки.
"Планирам да остана вкъщи и да чакам новини от нашите власти", сподели Юрий, жител на Мариупол.
Мариупол ще преживее два и половина месеца обсада и ще бъде 80% разрушен, но все още хората тук не предполагат каква трагедия ще се разиграе и не са в паника.
Украински военни съединения се насочват към пристанището, отбранявано от 36-а бригада на морската пехота, а завода "Азовстал" - от полк "Азов". Експлозиите продължават. И ние ги усещаме физически.
Какво се случва тук?
- Война!
Ще напуснете ли Мариупол?
- Засега не. Мисля, че нашата армия ще ни защити, коментира Денис, жител на Мариупол.
В първите часове на войната руснаците нанасят ракетни удари от Азовско и Черно море, по въздух и суша. На осмия час от войната напускаме Мариупол, минути преди да бъде затворен от армията. Хиляди излизат с нас. Вдясно от града виждаме разрушеното летище.
Поразена е радиолокационната станция на летището, както и пистата.
Сега трябва да прекратим прякото излъчване, защото военните ни казват, че трябва да бъдем проверени.
След като военните ни разпитват половин час, напускаме Мариупол. През Бердянск до Одеса се разминаваме с украински военни колони, насочили се към фронта на изток, подминаваме разрушени летища и стратегически обекти.
Войната в Украйна отне живота на хиляди хора. Разби милиони съдби. Някои хора живеят така осем години. В малкото градче Маринка хората живеят в импровизирани бункери.
В Краснохоривка хората се топлят в местното училище.
"Тревожната чанта", както я наричаме ние, с най-необходимите дрехи и документи стои до вратата. Готови сме да побегнем при първа необходимост", разказа Лариса, жител на Краснохоривка.
В Мариупол остана нашият преводач Анастасия. Блокирана седмици наред. Както още десетки хиляди други украинци.
"Скрихме се в апартамента, покрихме всички прозорци, сложихме мебели в коридора, където спяхме и се криехме. Просто се надявахме, че няма да бомбардират нашата къща", каза Анастасия Хречкина, преводач от Мариупол.
Други - като ветеранът от войната през 2014 г. Никола Тюркеджи - отново отиват на фронта.
До лятото градовете в Украйна вече са неузнаваеми.
Милиони напуснаха Украйна. Включително и нашата преводачка, която е в Грузия с хиляди други украински бежанци.
Болезнено занимание е да търси своя блок и училище в гугъл мапс и да сравнява снимки на тези скъпи места преди и след войната.
Войната, която първоначално се смяташе, че ще трае две седмици, все още продължава. Конфликт, който сякаш няма край.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube