Футболистът с най-много мачове с националната фланелка на Италия Джанлуиджи Буфон застана пред камерата на БНТ, за да разкаже за най-паметните мигове от своята кариера.
Световният шампион със "Скуадра Адзура" сподели за успеха през 2006 г., гордостта да носиш националната фланелка и страстта, с която пее националния химн. Десеткратният шампион на Италия с Ювентус каза и кои свои титли определя като най-ценни, както и разкри спомените си от мачовете в Шампионска лига, където губи три финала. Вратарят разказа и интересни истории с бившите си съотборници Христо Стоичков и Валери Божинов.
За мен е изключителна чест и удоволствие да разговарям с легенда като вас. Започвате кариерата си в Парма, където играете с големия Христо Стоичков, който дойде от Барселона. Тогава вие все още сте много млад. Помните ли някакъв съвет от Стоичков или случка с него в Парма?
Христо пристигна в Парма като носител на Златната топка. По това време целта на отбора беше да стане шампион в серия А. Имахме много силен тим. Спомням си, че бързо се вписа в съблекалнята. С начина, по който умееше да мотивира, със своята изключителна човечност. Ние оценихме тези негови качества. Той ме взе под крилото си , помагаше ми много. Тогава все още бях неизвестен младок, но Стоичков усети, че мога да се развия във футбола и винаги беше до мен. Спомням, че преди първия ми мач като титуляр за Парма, в който съперник ни беше Милан, Христо дойде при мен и ми каза: „Момче, спокойно! Достатъчно е да правиш това, което умееш и ние ще се чувстваме сигурни с теб под рамката на вратата. Този негов съвет ми даде сила.
Във вашата великолепна кариера се отличава блестящия ви период в Ювентус. 10 пъти сте шампион на Италия с този отбор. Коя от тези титли е най-важна, най-ценна за вас?
Бих отличил две от тези 10 титли като най-важни. Първият път, в който станахме шампион първенството беше оспорвано и нещата се развиха неочаквано. Това беше първата ми шампионска титла, затова я приемам като специална. Също бих откроил първата титла в ерата на Антонио Конте – през 2012 година. Предишните два сезона преди той да поеме тима бяхме завършили на седмо място. Беше много труден период. Когато Конте дойде, той ни накара да повярваме, че можем да поднесем изненадата и да спечелим шампионата в едно първенство, в което Милан беше със сигурност по-добър отбор от нас.
Три пъти стигнахте до финал в Шампионската лига с Ювентус. Не успяхте обаче нито веднъж да вдигнете тази Купа. Това как ви кара да се чувствате?
Чувствам се добре. От друга страна все пак успяхме да спечелим три полуфинала. Емоциите след това бяха страхотни. Харесва ми да се връщам към тези хубави спомени. Наистина играхме три финала – в последните два се изправихме съответно срещу Барселона и Реал Мадрид. Toва бяха два отбора, които заслужено ни победиха, определено бяха по-силни от нас. Първият финал, в който срещнахме Милан сблъсъкът се реши след изпълнение на дузпи. Очевидно съдбата беше решила така да завърши мачът, защото двубоят беше много равностоен. Ние пропуснахме три дузпи, аз отразих две, но въпреки това загубихме. След два месеца отново се изправихме срещу Милан този път във финала за Суперкупата. Пак се стигна до дузпи. Отразих само един удар от 11-те метра и това беше напълно достатъчно за да спечелим. Кажете това не е ли съдба?
Всички фенове на Ювентус казват, че Буфон е голяма личност, не само заради изявите си на терена, но и заради факта, че остана в тима, когато отборът беше изпратен в Серия Б.
За мен това със сигурност беше един нормален избор. Беше избор, който никой не очакваше. Както винаги съм казвал за да играеш добре, първо трябва да имаш уважение към самия себе си като личност, като човек. В този момент избрах да остана в Ювентус, защото съвестта ми подсказа, че така ще се чувствам добре. Ако си бях тръгнал, щях да съм като всички останали – един опортюнист. Не съм такъв. Бях убеден, че вътрешния ми глас, моята натура няма да ми позволят да напусна. Винаги съм знаел, че верният избор е да остана в Ювентус и го направих доброволно.
В този период Валери Божинов беше част от Ювентус.
Имам прекрасни спомени с Валери като човек. Едно много жизнено момче, носещо толкова силна енергия в съблекалнята. Едно момче, с което всички искахме да контактуваме. Като футболист беше изключителен. Технически Валери беше много добър, което му помагаше да вкарва красиви голове.
Световен шампион сте с Италия през 2006-та година. Това ли беше най-добрият отбор в историята на страната?
Не, не мисля така. Иначе е вярно, че разполагахме с много силен отбор. Най-важното е, че бяхме невероятен колектив с изключителен селекционер, но като таланти мисля, че Италия е разполагала с тимове на нашето ниво през годините, дори и по-добри. Давам пример със състава на европейското първенство през 2008-а. Тогава отборът беше на същото високо ниво от световното първенство две години по-рано. Съставът през 2002-а на Мондиала в Република Корея и Япония беше изключително добър. Бих отличил също Италия от световното първенство през 1970-та година, когато тимът губи финала от Бразилия. Също уникален отбор, но онзи състав не е имал щастието да стане световен шампион като нас.
Когато вие триумфирахте през 2006-та година в онзи финал на Мондиала срещу Франция, кои бяха най-важните моменти в мача. Двубоят беше много интересен?
Беше много равностоен мач. Оспорван, непредвидим двубой. В подобна среща всеки малък детайл може да направи голямата разлика. Ние играхме смело. През второто полувреме останахме компактни, независимо, че изпитвахме известни затруднения, когато французите атакуваха. Малко ни помогна и изгонването на Зидан в продълженията. Toва беше важен психологически момент.
Цял живот ли Буфон е бил вратар. Винаги ли сте играл на тази позиция? В началото на вашата кариера не сте ли се подвизавал и на други постове?
Да, вярно е. Аз станах вратар едва на 12 години, което е сравнително късно. Преди това съм играл като вътрешен халф, а също и като либеро. Впоследствие това ми помогна да разбера как се осъществява развитието на атаката. Когато застанах под рамката на вратата и бях зад всички, това пък ми помогна страшно много да имам поглед върху целия терен.
Кои са най-важните характеристики за един добър вратар?
За един вратар най-важната характеристика е: първо да дава сигурност на целия отбор, второ – да прави колкото се може по-малко грешки. Според мен това са двете най-важни качества за да си добър вратар
- Когато ви запея това : Fratelli d’Italia… Как се чувствате?
Чувствам се добре, спомням си хубавите моменти. За мен да играя за националния отбор беше... голяма гордост. Това беше специален момент. Когато се върна към тези мигове си спомням, че това беше моят начин да покажа, че играя за цял един народ. Може би това са единствените моменти, в които целият народ е обединен, задружен, всички са заедно в името на победата, което е чудесно.
Когато ви наблюдавах с каква страст пеете химна, винаги съм бил сигурен – Италия ще спечели този мач.
Може би отчасти е вярно, но побеждавах защото имах страхотни съотборници, които ми помагаха да печелим заедно!
Вижте интервюто на Илиян Енев във видеото.
Чуй новините
Подкаст
