"Великолепното нищо: Цветя в Чатсуърт" - уникална изложба в историческо имение (СНИМКИ)

В сърцето на Дербишър, където хълмовете се срещат с небето в нежна целувка, стои замък от друго време. Но това не е замък от приказките – това е Чатсуърт, дом на истории, изтъкани от шест века визионерско мислене и богато изкуство.

Времето тук тече различно. Стъпките отекват по каменните пътеки, покрай стени, които са виждали как кралици надничат през прозорците, как херцози мечтаят за фонтани, достигащи небесата, как градинари превръщат дивата природа в поезия.

Бес от Хардуик – жена, чиято амбиция преодолява границите на своето време – полага първите камъни на това място през 1555 г. Тя създава не просто имение, а завет към бъдещето. Нейните градини – формални, строги, подредени – отдавна са изчезнали, но духът ѝ остава в камъните на "Беседката на кралица Мери", която стои като страж от миналото.

"Водата винаги намира пътя си", казват старите градинари на Чатсуърт. И Каскадата, създадена от първия херцог на Девъншър, го доказва вече над 300 години като танцува по своите 24 уникални стъпала, всяко издаващо различен звук, когато водата го докосне. Това не е просто архитектурно бижу – това е симфония, композирана от камък и вода, чакаща да бъде чута от разбиращо ухо.

В магията на тези исторически пространства съвременни художници разполагат своите творби в изложбата "The Gorgeous Nothings: Flowers at Chatsworth" ("Великолепното нищо: Цветя в Чатсуърт"). Това е годишната изложба, която ще посреща посетителите на един от най-старите благороднически домове в Обединеното кралство. В съвремието имението отваря вратите си за посетители всяка година през лятото. Изложбата, която е разположена през този сезон в имението, е подготвяна две години и е посветена на цветята във всичките им форми. Куратор е Алегра Песенти, родена в Милано, с образование от престижни институции като Екол дю Лувър, Юнивърсити Колидж Лондон и Института по изкуствата Куртолд, а дизайнът е дело на Пипа Нисен.

Заглавието на изложбата е вдъхновено от стихотворение на Емили Дикинсън и препраща към нейния навик да композира поезия върху парчета хартия и използвани пликове за писма. "Великолепното нищо", за което говори поетесата, представляват за нея жизнена и екзистенциална материя, върху която рисува с думи и създава истории.

Експозицията надгражда работата на важна поредица от ландшафтни дизайнери, градинари, учени и ботаници в Чатсуърт през последните шест века. Тематичната изложба представя съвременни и исторически произведения на изкуството и предмети от колекциите "Девъншър", както и важни заемни експонати и нови творби, създадени специално за мястото.

Научни експонати като фосили на цветя и минерали, събрани от Джорджиана, херцогиня на Девъншър (1757 - 1806), или над 400 вида британски водорасли, каталогизирани и фотографирани от Ана Аткинс през 1840 година, намират визуални отгласи в произведенията на съвременни художници като Симрин Гил, Елиът Хъндли, Лиза Лу, Алесандро Пианджаморе и Елиас Симе.

Практиките на колаж и асамблаж са силно представени във "Великолепното нищо". Модулирани повърхности и намерени предмети се събират върху платната на художника "събирач" Франк Боулинг, докато скулптурата на величествена женска фигура от Киара Камони е съставена от безброй компоненти на ботанически елементи в глина.

Изложбата изследва паралелите между ботаниката и човечеството, с особен акцент върху контрастите и сложностите на човешката природа. Ловци и събирачи, красота и ужас, постоянство и преходност, сексуалност и сетивност, митология и магия са някои от темите, с които посетителите ще се срещнат по маршрута.

Маскираните силуети в картината "Фигури в градина" на британската сюрреалистка Айлин Агар са едновременно завладяващи и съблазнителни, смели, но мимолетни, и двузначно мъжки или женски. Картината е изложена заедно с група вази за цветя, произведени в холандския град Делфт през 17-и век, събрани от Уилям Кавендиш, първи херцог на Девъншър (1640 - 1707) – високо ценени колекционерски предмети по време на царуването на кралица Мери Стюарт.

Кралица Мери е известна с любовта си към холандската делфтска керамика и градинарството. При нейното управление колекционирането на красиви вази за цветя е било особено модерно сред английската аристокрация. Тя самата е била голям колекционер на такива предмети, повлияна от холандската култура (съпругът ѝ е холандски принц). Нейното влияние върху изкуството и градинарството през този период е значително, което обяснява защо първияът херцог на Девъншър е събирал тези предмети по време на нейното царуване.

В завладяващата инсталация на Капвани Киванга "The Marias" ("Мариите"), реконструкциите на цветя, изобразени в Суринам от ботаничката от 17-и век Мария Сибила Мериан, насочват към робството и преследването на жените по време на колониализма.

Базираната в Берлин художничка Ана Първачки черпи вдъхновение от богинята Флора и от скулптурата на Флора от Кайъс Гейбриъл Сибър, която се намира в открит храм в градината на Чатсуърт, за своите кинематографични интервенции, заснети по градинския маршрут на изложбата.

Допълвайки темата за връзката между мода и ботаника, изложбата включва уникални сценични костюми от модния архив на Вивиън Уестууд, чиито ексцентрични творения включват корсети с щампи на английски полски цветя и викториански ботанически илюстрации. Тези костюми са поставени в диалог с историческа колекция от лейди Джорджиана Кавендиш, съдържаща вечерни рокли с флорални мотиви от края на 18-и век, демонстрирайки как цветното вдъхновение преминава през вековете в модата.

Специална част от изложбата представя изумителна колекция от модни творения, вдъхновени от ботаническия свят.

Специалната експозиция включва ръчно изработени копринени рокли на Александър Маккуин с щампи на екзотични орхидеи и папрати, които показват майсторството в интерпретацията на природни форми. Колекцията "Флора" на Валентино от 2023 г. е представена чрез три изключителни творения с ръчно бродирани цветни мотиви върху прозрачни тъкани, които създават илюзията за градина, обгръщаща тялото. Дрехи от архивната колекция на Диор от 50-те години на миналия век показват класическата интерпретация на цветните мотиви с характерната за дизайнера изтънченост и елегантност.

Експозицията включва също съвременни модни интерпретации от Ирис ван Херпен, която представя авангардни творения, вдъхновени от микроскопичната структура на растенията с 3D принтирани елементи, наподобяващи клетъчната структура на растителните листа. Японският дизайнер Исей Мияки, които имитират нагъването на цветните листенца и тяхната естествена текстура.

Интересен акцент е историческата колекция от бродирани копринени шалове и дантелени яки от 18-и век с ботанически мотиви, показваща как цветята са вдъхновявали модата векове наред.

"Еклектичният заряд на инсталациите в тази изложба изразява неотложността на екологичното състояние в света днес, но също така и устойчивостта и постоянството на природата. Всяко цвете, представено тук, е свързано с дълбоко вкоренени митове и символика. Поотделно те могат да се считат за великолепни нищожества, но заедно те проявяват живот и издръжливост срещу всички предизвикателства", казва Алегра Песенти, куратор на "Великолепното нищо: Цветя в Чатсуърт".

Слънцето залязва зад хълмовете на Дербишър. Светлината докосва листата на дърветата, посадени преди векове, и стъклата на оранжериите. Сенките стават по-дълги. Водата от фонтаните искри в последните лъчи. И в този момент разбираш – магията на Чатсуърт не е в неговото величие, а в постоянното му движение между минало и бъдеще, в този танц между природа и изкуство, който продължава вече шест века.

"Великолепното нищо", за което говори Емили Дикинсън, не са просто думи на поетеса – те са същността на това място. Малки елементи, които заедно създават нещо вечно. Като градините на Чатсуърт – където всяко цвете, всеки камък, всяка скулптура има своя собствена история. И където посетителят може да напише своята собствена история като посети имението и разгледа изложбата до 6 октомври 2025 година.

Снимки: Васил Христов