"Всичко е черно": Разказът на една иранка в България за събитията в родината ѝ

Две седмици вече продължават антиправителствените протести в Иран. Недоволството е предизвикано от икономическата криза и обезценяването на местната валута и насочени към смяна на режима в страната. По данни на неправителствени и активистки организации има десетки ранени и загинали. Пълната картина на случващото се обаче не е ясна заради пълното информационно затъмнение.

Какъв е животът в Иран днес разказва иранска гражданка, напуснала родината и дошла в България.

„Иранският народ наистина е много уморен от това правителство. Хората нямат свобода, нямат демокрация. Искат да се махне този режим, за да могат да живеят по-спокойно. Живееш, но всеки ден очакваш нещо да се случи“, разказва Бехрух Мосадова.

Бехрух е от Техеран. Преди 14 години напуска родината си, защото търси спокойствие и сигурност.

„Исках да живея някъде, където има демокрация. Жените да са равни. Там няма как да имаш тази свобода. Живееш по един начин, но трябва да се съобразяваш с това, което режимът иска от теб. Както те искат, така излизаш. Има наказания, да. Много лесно те вкарат в затвора и там не се знае какво те очаква. Жените нямат никакви права в Иран. Нямат власт.“

С тъга в очите следи събитията в Иран. Информация черпи само от световните медии, защото заради масовите протести в страната има информационно затъмнение и прекъснати комуникации.

„Те не искат да излиза никаква информация от Иран. Има много голям натиск върху хората. Не могат да теглят пари от банкомати. Просто животът ти спира. Магазините работят до два часа, за да могат хората да излязат. След това нищо не работи.“

От четири дни Бехрух няма връзка с родителите си, които живеят в Техеран.

„Няма никаква връзка. Спират интернета. Пробвах на домашния телефон и на GSM-а на баща ми – по същия начин. Нищо не работи. Миналият път беше почти една седмица, дори до 10 дни. Поне 10 пъти на ден опитвам да се свържа с тях. Много се притеснявам за тях. Особено за баща ми, който ходи на работа. Не знам какво е положението.“

Опитите за връзка по социалните мрежи също са невъзможни.

„Сега ще ги набера с мобилния телефон. Няма звук. Поне по 10 пъти на ден го правя – от сутрин до вечер.“

Бехрух споделя, че комуникациите остават спрени, докато продължава общественото недоволство.

„Докато хората не спрат да излизат на улицата. Това е техният начин.“

Според нея е нужна международна подкрепа.

„Трябва да има подкрепа за тези хора, защото те сами не могат да променят държавата.“

Казва още, че животът в Иран от ден на ден става все по-труден.

„Всичко е изключително скъпо. Иран е богата държава. Има всичко. Хората не трябва да живеят по този начин. Като деца си спомням – никога не е било така. Винаги сме живели спокойно. Ток, газ, вода – всичко. Все едно ги ползваш безплатно, защото Иран има всичко. А сега продават нещата на Китай, Русия и други държави. Хората нямат пари. Нямат възможност за елементарен живот.“

Това е и причината много млади хора вече втора седмица да излизат по улиците, въпреки агресията срещу тях.

„Има страх, но вече нищо не ги спира.“

Как изглежда Иран днес през нейните очи?

„Тъмно. Всичко е черно. Искам всичко да се промени, за да можем да живеем спокойно.“