За 35 години Конституцията на България е била променяна шест пъти

За 35 години Конституцията на България е била променяна шест пъти. Тя е приета на 12 юли 1991 г. от Седмото Велико народно събрание и определя България като република с парламентарно управление.

Подписи под нея поставят 309 народни представители от общо 400. По-късно документът е подписан от още 4-ма депутати, с което общият брой на подкрепилите я става 313.

Част от депутатите (т.нар. „Група на 39-те“) отказват да положат подписите си под текста в знак на протест и напускат парламента. Въпреки това събраното мнозинство е напълно достатъчно и на 13 юли 1991 г. Конституцията влиза в сила.

След дългият период на тоталитарния комунизъм държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. А водещата роля на БКП се заменя с политическия плурализъм, като Конституцията постановява, че политическият живот се основава на принципа на многопартийната система.

Конституцията от 1991 г. е променяна общо 6 пъти.

По-голямата част от тези промени са свързани с реформи на съдебната власт и ангажиментите на страната за членството ѝ в Европейския съюз.

Първата промяна е през 2003 г, когато е ограничен имунитетът на народните представители и магистратите. Въведена е несменяемост на съдии, прокурори и следователи след 5 години стаж.
 


Втората промяна е две години по късно - през 2005 г., като измененияга са наложени от предстоящото еврочленство. Разрешено е на чужденци (граждани на ЕС) да придобиват право на собственост върху земя в България при определени условия.
 


Третата промяна е от 2006 г., като въведена възможност за повдигане на обвинение срещу магистрати при умишлени престъпления от общ характер. Намален е имунитетът на депутатите и е въведен нов орган – Инспекторат към Висшия съдебен съвет.
 


Четвъртата промяна става през 2007 г., като окончателно е уреден статутът на Висшия съдебен съвет (ВСС) като постоянно действащ орган. Въведени са детайли около избора на неговите членове от парламентарната и съдебната квота.
 


Петата промяна е от 2015 г. е включва разделяне на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска. Засилени са правомощията на Инспектората към ВСС за проверки за почтеност на магистратите.
 


Шестата промяна през 2023 г. се определя като най-мащабната реформа, която преструктурира прокуратурата, намалява мандата на главния прокурор и ограничава правомощията на президента при съставяне на служебно правителство.


Част от текстовете от шестата промяна (предимно в главата за съдебната власт) бяха обявени за противоконституционни от Конституционния съд през юли 2024 г.

Това е и четвъртата Конституция в историята на съвременната българска държава.

Първа е Търновска конституция, действала в периода 1879 – 1947 г. Приета е на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание в Търново. Това е първият основен закон на България след Освобождението от Османската империя, който възстановява българската държавност.

Тя е най-дълго действалата - цели 68 години, но е суспендирана временно два пъти – по време на Режима на пълномощията (1881–1883 г.) и след Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.

Втора е т.н. Димитровска конституция, която е основен закон от 1947 до 1971 г.

Приета на 4 декември 1947 г. от Великото народно събрание. Тя узаконява прехода на България към социалистически модел на управление след премахването на монархията през 1946 г.

Наречена е на тогавашния министър-председател и лидер на БКП Георги Димитров. Моделът на документа е изцяло копиран от съветската конституция на СССР от 1936 г. (т.нар. „Сталинска конституция“), като въвежда планова икономика и национализация на частната собственост.

С Димитровската конституция се ликвидира частната собственост и въвежда държавната (общонародна) собственост като основна. Тя позволява на държавата да извършва масови национализации и принудително отчуждаване на фабрики, мини, банки и земи.

Член 87 изрично забранява създаването на организации, които имат за цел да подкопават или изменят установения държавен и обществен строй. Това напълно ликвидира политическия плурализъм и опозиционните партии.

Формална свобода на словото и печата, но те се разрешават само ако служат в "интерес на трудещите се". На практика държавата налага пълна цензура и монопол над вестниците, радиото и издателствата.

Трудът се превръща от право в конституционно задължение. Въвежда се принципът: "Който не работи, не трябва да яде". Държавата придобива правото да пренасочва принудително работна ръка чрез мобилизация и трудови лагери.

Тайната на кореспонденцията и неприкосновеността на жилището остават записани на хартия, но се допускат изключения "в интерес на народната отбрана и държавната сигурност". Това узаконява масовото следене от органите на Държавна сигурност.

Трета е Живковата конституция в периода 1971 – 1991 г. Тя обявява България за Социалистическа република и официално затвърждава ръководната роля на Българската комунистическа партия (БКП).

Живковата конституция приета на 18 май 1971 г. и е наречена на тогавашния държавен и партиен лидер Тодор Живков. Тя задълбочава тоталитарния характер на държавата и окончателно заличава остатъците от граждански свободи, декларирани през 1947 г.

Живковата конституция открито и официално узаконява тоталния монопол на една партия. Легендарният Член 1 провъзгласява Българската комунистическа партия (БКП) за "ръководна сила в обществото и държавата". Свободният политически избор става конституционно престъпление.

За първи път в българската история в Конституцията се вписва геополитическа зависимост. Член 12 задължава България да развива дружба и сътрудничество със Съветския съюз (СССР) и социалистическата общност.

Създава се нов супер-орган – Държавен съвет, оглавен от Тодор Живков. Той съчетава законодателна и изпълнителна власт, като може да издава укази с правова сила на закони. Това напълно ликвидира принципа за разделение на властите и обезсмисля ролята на Народното събрание.

Разграничава се лична собственост (позволена за задоволяване на лични нужди – едно жилище, кола) от частна собственост. Всякаква форма на частна стопанска дейност или инициатива е изрично забранена и преследвана от закона.

Член 39 изисква възпитанието на младежта в "комунистически морал". Свободата на съвестта и изповеданията (религията) е силно ограничена, като се забранява религиозна пропаганда и влияние върху младите.

Точно заради тези тежки репресивни текстове, веднага след падането на режима на 10 ноември 1989 г., първата голяма битка на демократичните сили е за премахването на Член 1 от тогавашната конституция. Той е заличен през април 1990 г., което отваря пътя към Кръглата маса и приемането на сегашната ни Конституция през 1991 г.