Защо Харков

Пъстра седмица

Серия от любопитни и прелюбопитни събития през изтичащата седмица, случили се както на бойното поле така и далеч от него, дадоха неочакван тласък на иначе монотонната война и в чисто новинарски план обещават доста динамично и бурно лято. Става въпрос, разбира се, най-вече за очакваното-неочаквано ново руско настъпление в района на Харков, което ще бъде централна тема на днешния ми анализ. Но не мога да пренебрегна и поредните украински ракетни атаки срещу цели в Крим, покушението срещу словашкия премиер Фицо и промените по върховете в Руската държава. Само мимоходом отбелязвам и визитата на американския държавен секретар Блинкен в Киев, а тази на Путин в Китай просто няма да я коментирам. По стара традиция всичко, което наистина се знае със сигурност за руско-китайските разговори на най-високо равнище е това, което пише в официалните комюникета. А всичко останало е разтягане на локуми и безкрайни коментари, които биват забравяни скоро след като бъдат изречени.

Като изключим живеца, който получи сблъсъкът в Украйна в резултат на руската офанзива през граничната бразда в посока Харков, на всички останали участъци на фронта бе традиционно напрегнато, но без значителни изменения в едната или другата посока. Сраженията бяха изключително ожесточени, но агресорите в нито един пункт в Запорожието и Донбас не регистрираха напредък заслужаващ специално внимание. За сметка на това се получи поредното доказателство за нарастващата огнева мощ на ЗСУ (украинските въоръжени сили), благодарение най-вече на засилените западни оръжейни доставки. Става въпрос за двойния удар, който украинците нанесоха на руското летище Балбек, на 250 км от фронтовата линия, близо до Севастопол.

Първата атака бе проведена през нощта на 14 срещу 15 май и по всичко личи, че е била доста успешна. Според сателитните снимки са били поразени общо 4 самолета: 2 изтребителя Миг-31, които агресорите редовно използват за нанасяне на ракетни удари по украинските градове, един едноместен изтребител Су-27 и един двуместен изтребител Су-30.

Освен това е била поразена и безумно скъпа система за ПВО С-400, както и горивната база на летището. Има и около дузина убити сред военния персонал, както и ранени. По-любопитното в случая е, че ЗСУ за пръв път използват ракети ATACMS за поразяване на толкова отдалечена цел. Просто защото доскоро не разполагаха с такива. Другото, което се случи за пръв път, е повторен удар по същата цел, още през следващата нощ, което аз не си спомням досега да се случвало. Това най-вероятно е някаква нова тактика от страна на украинците и със сигурност руснаците не са били подготвени за такъв развой.

И за да няма Путин нито миг покой, дори когато е в далечен Китай, през нощта на четвъртък срещу петък ЗСУ проведоха най-мащабната атака с дронове срещу цели на територията на РФ от началото на войната. Повече от 100 безпилотни апарата се устремиха към руските черноморски пристанища Севастопол, Новоросийск и Туапсе. И докато в Севастопол целта е била малка електростанция, то в Новоросийск и Туапсе традиционно са били ударени горивни инсталации, съответно терминал за товарене на нефт и рафинерия. При това, последната току що бе заработила отново, след продължителен ремонт, заради предишна украинска атака пак с безпилотници. По отколешна традиция, от руското Министерство на Отбраната заявиха, че всички въздушни цели са били поразени, но любителски кадри заснети с телефони и моментално разпространени в мрежата показват точно обратната картинка – взривове и пожари.

А само преди около година, в началото на май 2023 г., появата на единичен украински дрон в московска област се считаше за медийна сензация...

На фона на всички тези гърмежи и традиционна размяна на ракетно-дронови удари, в Киев отново пристигна шефът на външната политика на Байдън. Държавният секретар Антъни Блинкен намекна нещо за бъдещо членство на Украйна в НАТО, обеща още ПВО системи за защита на украинското небе, прояви се като нелош музикант в нощен бар и накрая анонсира допълнителен пакет от 2 милиарда долара военна помощ за ЗСУ.

Казаното дотук бе видимата част на височайшото посещение. Това, което най-вероятно е останало зад кадър, е било голямото врънкане от страна на Киев американците да се съгласят да бъде пресечена още една "червена линия", при това доста критична, от страна на ЗСУ. Става въпрос Вашингтон официално да разреши на украинците да използват получените от САЩ оръжия за нанасяне на удари по цели на международно призната територия на РФ. Това няма да е прецедент, защото някои държави, като Финландия и Великобритания, например, вече дадоха такова разрешение. Обемите на техните доставки в сравнение с американските са малки, а от САЩ засега доста се дърпат, плашейки се от т.нар. ескалация. А че има крещяща нужда от такова разрешение си пролича особено отчетливо през последните седмици, когато украинците гледаха безпомощно как агресорите трупат сили за настъпление в посока Харков, но не можеха да ги ударят, просто защото това случваше на изконна руска територия, а всичките подходящи за целта оръжия и амуниции са американски.

Що се отнася до атентата срещу Фицо то, ако не греша, това е второто покушение срещу европейски държавен ръководител през настоящия век (след убийството на сръбския премиер Джинджич през 2003 г.) и дано да е последното. Няма да крия, че никога не съм му бил фен, защото в негово лице виждах новия Орбан. От друга страна, няма как и да одобря злобни коментари от рода „така му се е пада“ и че кармата го била застигнала. Не само че не е редно да се разсъждава така от чисто човешка гледна точка, ами утре същото може да се случи и на някой политик и у нас. Иначе от наличната до момента информацията е ясно, че ако състоянието на Фицо бъде стабилизирано, лечението му ще продължи доста дълго и не е ясно кога и дали въобще ще може някога пак да се върне на работа. Това пък автоматично поражда въпросите 1) кой ще го замести и 2) ще има ли промяна в политическия курс на Словакия? На първия от тях бих отговорил – най-вероятно Роберт Калиняк, първи вицепремиер и действащ министър на отбраната. На втория – най-вероятно няма да има промяна, защото Калиняк е един от съоснователите на партията на Фицо и негова дясна ръка. Е, възможно да има и нюанси, но ми се струва че непомагането и даже възпрепятстването на украинската кауза от страна на Братислава ще продължи с неотслабващо темпо.

Както си му е редът, отвсякъде към Братислава полетяха съболезнования и съчувствия. За пореден път сред потока от баналности и клишета изпъкна първата дружка на Фицо, унгарският премиер Виктор Орбан. Унгарецът изрази съжаление, че предводителят на "промирна" Словакия ще е извън строя по време на предстоящите евроизбори, които “заедно с изборите в САЩ могат да определят хода на войната и мира в Европа”. Това на мен ми прозвуча направо като намерение за създаване на общ фронт за прокарване на някои от политиките на Путин на стария континент, но не бих желал повече да спекулирам по темата, както и да промотирам конспиративни теории.

Двете големи новини свързани с Русия през изминалите дни определено са посещението на Путин в Пекин и замяната на Шойгу. По-горе вече споменах, че няма да коментирам за какво са си говорили Си Дзинпин и гостът му, просто защото няма какво толкова да кажа. Що се отнася до сравнително неочакваната смяна на министъра на отбраната Шойгу с Белоусов, то и тя не бива излишно да се преекспонира, защото, както е известно, в най-голямата по площ страна на света в крайна сметка всичко зависи от волята на един-единствен човек. За Белоусов се говори, че е ястреб-военнолюбец и най-вече специалист по намирането на скрити пари в счетоводните баланси. Шойгу пък напоследък се забърка в някои доста неприятни скандали свързани най-вече с показните арести за корупция на първия му заместник Тимур Иванов, който се оказа „скромен“ милионер, както и на началника на кадровия отдел на министерството Юрий Кузнецов. Това пък ми заприлича донякъде на безкрайните чистки на Сталин през 1937-38 г., защото всеизвестен факт е че в Русия масово се краде на всички нива. Освен това е негласно признание за тоталния крах на руската армия и нейната "тридневна" Специална Военна Операция. Така, хем на тълпата се посочват виновниците за текущия военен провал, хем Путин се показва като решителен и безкомпромисен предводител на държавата.

Седмата битка за Харков или втори фронт?

Ще си призная честно, въобще не ми е лесно да коментирам възобновено сражение за Харков и че изпитвам сериозни затруднения при анализирането му. Най-вече защото не ми е ясно 1) какви са плановете на страните и целите на руснаците; 2) с какви сили и с какви резерви разполагат двете страни; 3) каква е числеността и загубите им до момента; 4) къде и в какво състояние се намират отбранителните позиции на ЗСУ. Затова се налага да действам слепешката и при анализа ми най-вече ще се налага да напипвам какво има пред мен "в тъмното".

Новата битка за Харков започна миналия петък, 10 май. Ако броим четирите сражения за града през Втората Световна Война, то тя би трябвало да е седма подред. Защото вече имаше една през февруари 2022 г., когато руснаците се опитаха да навлязат в града, но бяха разбити, и една през септември същата година, когато ЗСУ проведоха прословутото си светкавично контранастъпление и освободиха на практика цялата Харковска област. Тези две сражения би трябвало да са под номера пет и шест. Ако пък включим събитията през Гражданската Война в Русия преди около век, то може да се окаже, че през последните стотина години битките са били около десет. До тук с хронологията.

Снимки: БГНЕС

Споделям мнението на повечето анализатори, че руското настъпление в този доскоро позабравен сектор от фронта е най-вече с цел отвличане на вниманието на командването в Киев и принуждаване на ЗСУ да разпокъсват силите си, чудейки се на кой участък да отделят повече внимание – на този при Харков или на Донбас. Ако трябва да се изразя по-образно, това като да се опитваш да запушиш пробойна в корпуса на кораб, през която постоянно нахлува вода и изведнъж зад гърба ти да се отвори нова пробойна. Това, че руснаците донякъде са успели в намеренията си пролича от това кои украински части се появиха на новото бойно поле – сред тези, които аз успях да установя са елементи на 3-та щурмова, 47-ма и 92-ра бригади. Това са все съединения, които доскоро се сражаваха в Донбас. Акцентирам неслучайно върху „елементи“, защото към Харков са прехвърлени не целите бригади, които очевидно остават в Донбас, а само някои техни части, да речем отделни батальони. Това не е прецедент във военната история, но едно такова разпокъсване категорично показва, че в момента ЗСУ не разполагат с достатъчно подготвени и боеспособни резерви.

Друг въпрос на които се опитах да си отговоря е, дали ще намалее интензивността на сраженията в досегашните „горещи точки“, като Запорожието и Донбас за сметка на новия фронт. Отговорът дойде сравнително бързо и го намерих в ежедневните бюлетини на украинския Генерален Щаб. Това, което те показват е, че руските ежедневни загуби са скочили още повече. И докато през миналата седмица заявките за нанесените дневни загуби на агресорите от страна на ЗСУ се колебаеха около 1300, което пак си беше изключително високо, то през изминалите дни числата достигнаха почти абсурдни маркировки – 1400, 1520 и даже 1740 души (убити, ранени и пр.). А това категорично показва, че интензивността на боевете на досегашните участъци не е паднала, просто дължината на фронта се е увеличила.

Отварянето на втори фронт в района на Харков е определено доста хитър ход от страна на Путин и военачалниците му. При това многопластов. И разпокъсването на най-боеспособните украински участъци между два критични участъка е само един от пластовете в общия план. Ако си спомняте, още преди време диктаторът заяви, че има намерение да създаде нещо като буферна зона на украинска територия срещуположно на Белгород, за да отблъсне назад артилерията и реактивните установки на ЗСУ, които подлагат на постоянен обстрел този руски град и околните села. Така, дори и да не се достигне до значителен пробив на агресорите в този участък (което е най-вероятният сценарии), ще се наложи все пак украинците да се оттеглят на няколко километра по-назад и интензивността на обстрелите на Белгород неизбежно ще падне. Това пък моментално ще бъде подето от официалната руска пропаганда и превърнато в поредната победа на "далновидния" Путин. И понеже руските войски задействани в офанзивата реално не са толкова много (около 30 хиляди души и няколкостотин бронирани машини от всички видове), очевидно е че те са крайно недостатъчни за превземането на мегаполис като Харков. С това е наясно и самият самодържец, който в петък заяви в прав текст от далечен Пекин, че овладяването на града не е сред целите на офанзивата.

И все пак, какво точно се случи в този район през последните дни и какво предстои? Руското настъпление се провежда на два отделни участъка отдалечени на около 20-25 км един от друг.

Едната групировка напредва право на юг, към Харков, от чиито северни покрайнини в момента я делят около 25 км. Другата вече достигна Волчанск, град отдалечен само на 5 км от границата, и в момента вече там се водят боеве. Спорно е, обаче, къде точно – в северните покрайнини или в центъра. И понеже по много показатели Волчанск прилича на Авдеевка и Часов Яр (довоенно население около 17 хиляди, разделен е на две половини от река), аз очаквам той да повтори съдбата им и да стане център на ожесточени продължителни сражения. И нищо чудно нашествениците да съсредоточат усилията именно върху Волчанск, защото ако все пак успеят да го превземат, пак ще могат да се похвалят с нещо. Докато Харков е твърде голяма хапка за моментните им възможности и те явно го съзнават много добре.

Украинците, както винаги, се отбраняват изключително ожесточено, което води до много тежки загуби сред руснаците. Украинското партизанско движение "Атеш", което се занимава и със събирането на разузнавателна информация, в средата на седмицата докладва, че някои от частите на агресорите, най-вече подразделения на 138-ма мотострелкова бригада, 18-а мотострелкова дивизия и 7-ми мотострелкови полк са практически избити до крак. И това само след пет дни боеве. Но явно няма как да е другояче, след като начело на руската групировка е генерал Лапин, който вече веднъж се провали при Харков през септември 2022 г., а и по принцип има репутацията на голям бездарник. Отделно от това, редица украински източници акцентираха, че поведението на руските части издава липсата на боен опит. Това не би трябвало да ни учудва с оглед информацията пристигаща по различни канали, че като цяло става въпрос за бойни единици сформирани съвсем наскоро.

ЗСУ в този район имат три последователни отбранителни линии, като за най-солидна се счита третата, непосредствено пред покрайнините на Харков. В момента сраженията се водят по първата, най-външната. Първоначалната реакция на отбраняващите се през миналия уикенд, когато реално започна руската офанзива, не бе много адекватна, което наложи незабавна смяна на командващия на силите на ЗСУ в района, генерал Юрий Галушкин с бригаден генерал Михаил Драпатий. Също така се появиха упреци, че на някои места отбранителните линии не били направени както трябва, което пък било позволило на руснаците да ги преминат без да срещат съпротива. В крайна сметка новият сравнително бързо успя да овладее критичната ситуация, отчасти заради пристигането на споменатите по-горе опитни части на ЗСУ, отчасти заради използването на по-свежи, макар и неопитни резерви създадени през последните два месеца.

От тук насетне всичко и за двете страни ще се концентрира в една думичка – време. Руснаците ще атакуват по целия фронт с максимални сили, само и само да могат да завземат колкото се може повече територия преди да пристигнат основните партиди от американска военна помощ. При украинците ще е същото, но с обратен знак – те ще се опитат да си купят време за подготовка на новите им резерви, като ожесточено отбраняват всяка педя земя.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News