Как се промениха мечтите и плановете на хората в Украйна след началото на войната?
Българинът от Херсон Петър Чумаков споделя своите преживявания.
Петър Чумаков: Нашият живот преди една година беше прелестен, казвам както го има, свободен живот, имахме работа, имахме бизнес, живеехме, имахме планове. А сега след 24 февруари нямаме планове, нищо. Никой не вярваше, че ще се започне такава жестока истинска война.
Всичко помня, 1000 телефони, се обаждаха всички хора, роднини, приятели, майки, бащи - война, война, бягаме, бягаме. Кой бяга, кой не бяга, никой не знае какво да прави, защото наистина никой не беше готов за този ден. За война много се говореше, но никой не вярваше че ще има война истинска в 21-ви век.
Петър е от Херсон. Повече от 10 години е управител на голям търговски център в града. Там са работили над 1000 човека, които остават без работа и поемат по различни пътища, търсейки спасение.
Петър Чумаков: Молът го разбомбиха с танкове без бойни действия. Хора, които имаха бизнес там, изгоря всичко, там пепел. Нито работа, нито мол. Сега за един път останахме без нищо.
Освен работата Петър години наред се занимава с развитие на българската общност там и е председател на дружеството "Хан Кубрат" в Херсонска област.
Петър Чумаков: В нашето дружество в Херсон няма компактно настаняване на българи. Ние сме там кримски българи, бесарабски, алшански, таврийско българи, и ние наистина нямахме български център много писахме и държавата България, благодаря помогна. И имахме планове да отваряме там български културен център на 3 март.
Но тези планове не се осъществяват. В началото на окупацията на Херсон Петър се евакуира с близките си, но оставя всичко, което е изградил през годините си.
На 11 ноември, след дълги месеци на окупация, военните сили на Украйна освобождават Херсон. Обаче и сега там не е спокойно и градът продължават да го бомбардират.
Петър Чумаков: Сега живеят хората всеки ден под бомбени инвазии. Бият само по жилищни сгради, защото в Херсон няма военни части. Бият направо по хората, по жилищни сгради, по моята къща удариха също. За две седмици две родилни болници удариха, областна клинична болница.
Въпреки трудностите и ежедневните военни удари Петър успява да поддържа връзка с българите там и да ги подкрепя.
Петър Чумаков: Херсон го освободиха. Но Херсонска област още е окупирана и много наши българи сега са в окупация. Наистина им тежко, трудно, не можем да се свържем с тях. Само пишат, страх ги е снимки или нещо да пращат, защото спират и проверяват телефоните, всичко е голям и тотален контрол. Наистина много българи има на фронта и, за съжаление, има и много загинали, единият от тях моят братовчед Иван Чумаков.
Освен в Херсонска област много таврийски българи близо до Азовско море се намират под окупация, някои от тях успяват да се изтеглят, други чакат освобождение и се надяват и на помощ от България също.
Петър споделя, че му е трудно сега да гради планове за бъдещето, но гледа напред и се надява един ден да се върне в своя град и да продължи своя живот, както го е оставил преди войната.
Вижте във видеото
Гледайте повече теми от "Денят започва"
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Чуй новините
Подкаст
