Знаем ли достатъчно за Гоце Делчев?

В деня, в който честваме 150 години от рождението на Гоце Делчев, си задаваме въпроса: Знаем ли достатъчно за него?

Защо става революционер и неформален лидер на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, защо се откроява сред останалите борци за освобождението на Македония и Одринска Тракия, защо гробът му e в Скопие и защо до ден днешен спорим за него със Северна Македония?

Георги или Гоце Николов Делчев се ражда на 4 февруари 1872 г. в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Учи в Солунската мъжка гимназия, където е силно повлиян от делото на Христо Ботев, участва и в таен революционен кръжок с Даме Груев и Гьорче Петров.

"Цялата среда, в която Гоце Делчев се формира като личност, е подчертано българска патриотична среда", казва доц. Михаил Груев, председател на ДА "Архиви".

През 1891 г. Гоце Делчев постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен - това предопределя и по-нататъшния му път на революционер.

"Някъде от 1895 година той всъщност се включва във вътрешната организация, той не е сред нейните учредители, но малко след учредяването на вътрешната организация влиза в редовете ѝ и много бързо се превръща в основна фигура в нея, в неформален лидер на организацията", разказва доц. Михаил Груев.

Като член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Гоце Делчев подготвя и изпраща чети към Македония като така масовизира движението. Той не е лидерът на организацията, но за нас е най-известният ѝ представител.

"Може би причината трябва да търсим в неговия характер, така както подчертава и първият му биограф Пейо Яворов, Гоце е изключително контактен човек, човек отворен, открит, лъчезарен, човек, който печели със самото си поведение", допълва доц. Михаил Груев.

"Такава и толкова дълга народна любов аз познавам при много малко случаи. Явно много са го обичали хората още от едно време и такъв огън е запалил, че той гори вече над 100 години", разказва праплеменникът на Гоце Делчев Христо Христов.

В Благоевград се проведе кулминацията на честванията за 150 години от рождението на Гоце Делчев

През 1903 г. Солунският конгрес на организацията решава да избухне въстание на българите от Македония и Одринско, останали под османско владичество. На 4 май, месеци преди началото на Илинденско-Преображенското въстание, край село Баница, Серско, четата на Гоце Делчев е обградена от турска потеря и той е убит. Гоце е само на 31 години.

"Османският офицер, който ръководи потерята е негов състудент, Ахмед Тефиков, от Военното училище, с който така е известно, че са имали дори приятелски отношения, но на война като на война", допълва доц. Михаил Груев.

Гоце Делчев е погребан при село Баница. Започва обаче одисеята с неговите кости. По време на Първата световна война те са извадени, пренесени са в София и са погребани в семейния гроб на Делчеви.

По-късно са пренесени в сградата на Македонския дом. През 1946 г. комунистическият режим дарява костите на Гоце на новосъздадената Народна република Македония в рамките на Югославия. Сега гробът на Гоце Делчев е в Скопие.

"Това е символен жест, че Гоце повече не е наш, но това е жест на комунистическия режим, с който мисля, че много малко хора в България днес се идентифицират", коментира доц. Михаил Груев.

И така, чий е Гоце, за какво се е борил той - за присъединяване на Македония към България или за независима Македония?

Михаил Груев смята, че Гоце Делчев трябва да бъде мислен в неговата среда и неговия контекст.

"В онази епоха няма противоречие между термините българин и македонец, няма никакъв проблем Гоце да бъде етнически българин, какъвто той недвусмислено се декларира, и едновременно с това да бъде македонец в политическия смисъл на това понятие... Няма нужда да го делим, самата личност на Гоце Делчев е именно въплъщение на това, за което настояваме, за обща история", смята доц. Михаил Груев.

В Северна Македония обаче се опитват да адресират съвременни реалии назад към миналото, казва Груев, и със задна дата да сменят етническата идентичност на Гоце Делчев. Но едно е ясно - ние трябва да продължим да почитаме Гоце Делчев, а всичко останало е политика.