Защитените жилища за хора с увреждания - деинституционализация в миниинституция

Усилията да се закриват институциите за деца и възрастни с увреждания, за да се подобри качеството им на живот, всъщност водят до откриването на множество други подобни институции. До този извод стигат десетки неправителствени организации, които са анализирали дейността на новопоявилите се защитени жилища и центрове.

Предстоят множество съдебни искове за нарушени права, защитени от конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която България подписа преди година.

След скандала в Могилино, като алтернатива на институциите, започнаха да се изграждат множество малки защитени жилища. Вместо да създадат условия за независим живот, обаче, тези жилища възпроизвеждат нравите на големите институции - с обслужващ персонал, контрол над поведението и куп ограничаващи правила. Като например писането на молба за домашен отпуск, за да отидеш някъде. "И ако не я подадеш тази молба, а си обитател на такова жилище - търпиш наказания - има мъмрене, има последно предупреждение", отбелязва Нина Жишева от Центъра за независим живот.

Твърде далеч от идеята за услуги, които да компенсират увреждането. А то и цялото социално законодателство не прави разлика между грижи и услуги. И в институциите, и в защитените жилища хората продължават да бъдат обгрижвани, но не и подпомагани и обучавани да се справят сами. И да гонят мечтите си, а не да ги захвърлят като една млада жена от дома в Луковит.

"Тя ми казва: Мечтая да стана готвачка, но няма да ме огрее. Защо? Ами защото, казва, от такива като мене нищо не излиза. Представяте ли си за какво самочувствие говорим и какво изграждат те в тях там. Не им дават силата, знанията и уменията да се справят с живота си", обяснява Жишева и добавя, че така не само се възпроизвежда тяхната зависимост, а и се задълбочава.

"Възпроизвеждат се много, страшно много малки институции, които по никакъв начин не са алтернатива на голямата институция, а са същото. И затова ние му викаме повече от същото", категорична е Капка Панайотова от Центъра за независим живот. "Това са си едни чисто български проекти, които се финансират с европейски пари, и много често европейците дори не могат да разберат за какво става дума", казва още тя.

Конвенцията на ООН за защита правата на хората с увреждания дава основания да се заведат десетки дела и те предстоят. Въз основа на тях неправителствените организации ще настояват и за промяна в законодателството.