Най-силното земетресение на Балканите и в континентална Европа от 150 години насам, откакто се измерва силата на земните трусове, е земетресението при симитлийското село Крупник в началото на Кресненското дефиле.
Няколко легенди. Само те са останали в паметта на хората след унищожителното земетресение в Крупник на 4 април 1904 година. Тогава мощни трусове първо от 7.2, а минути по-късно и унищожителните 7.8 по скалата на Рихтер, изравнили със земята малкото тогава селце. Жертвите били малко, защото по това време високо строителство не е имало. Разрушени били само малките кирпичени къщички. Разказите за промените в релефа след земетресението са смразяващи.
В Крупник има сеизмологична станция. Казват ни, че земетресенията в района са по няколко на ден, повечето твърде слаби, за да бъдат усетени. За земетресението от 1904 година в станцията ни разказват, че е било вертикално и хоризонтално.
Днес в Крупник не обичат темата за земетресенията. Стараят се да не обръщат внимание на заключенията на учени, че Крупнишкото земетръсно огнище е едно от най-силните в Европа. Плахо подминават ежедневното трептене на земята, и се надяват земетресението от 1904 година да не се повтори.
- То е за един миг, ке дойде и ке отмине, или ке те затрупа или.... къде ке одиш.
- Човек може да се страхува винаги, но ако живее цял живот в страх, какъв живот е това, веднъж се умира.
- Не може да каже кога че стане, те тука как си стоиме, може да се заигра и...
- Нема, в Крупник земетресение нема да има. Крупник е такова село, благословно и земетресение не го лови.
Така живеят в Крупник. Строят модерен стадион, радват се на внушителен храм и с половин око поглеждат към сеизмологичната станция - къщичката, от която лоши вести никой не иска да чуе.
Чуй новините
Подкаст
