Малките хора у нас разчитат на социална пенсия от 150 лева месечно, нямат нито един помощен център, а за интеграцията им липсва и национална програма. От организацията "Малки български хора" привлякоха внимание към проблемите си с фотоизложба, която представя ежедневието на хората с нисък ръст. За първи път и в България 25 октомври се отбелязва като ден за информираността за проблемите на малките хора.
У нас няма регистър на хората с нисък ръст, затова липсват и официални данни колко са малките хора в България. Антоний казва, че не знаем достатъчно за тях, просто защото те са скрити - било то заради неадаптираната среда, или заради недоброжелателните хорски погледи и думи.
"Един банкомат е на височина например метър и 30-40 от земята, а аз съм метър и 20-25. Гишета са високи, касите също. Когато чуеш обидната дума за нас "джудже", когато я чуеш от дете, не би трябвало да се обиждаш, защото то е дете и използва емоции, първата реакция и контакт. Но когато чуеш тая дума от възрастен, здравомислещ човек - това вече е обидно и... боли те" - сподели Антоний Пендаков на 22 г.
Обидата е временна, но изолацията, която квалификациите водят след себе си, нерядко се превръща в начин на живот.
"Има и моменти, когато самите родители и роднини на такъв човек го заключват в собствения му дом и не му позволяват да излиза. Дори комшия или магазина отсреща да е - не знаят, че тоя човек съществува" - твърди още Пендаков.
Освен целенасочена държавна политика за интеграция и професионална реализация, Антоний си пожелава и нещо като че ли по-лесно постижимо: "Малко повече публичност, малко повече медийна изява - и от наша, и от ваша страна, за да видят хората, че не е чак толкова страшно."
Че не е страшно показват и фотографиите на Антоан Божинов - разходки, погледи, усмивки, неща, които наричаме "малки".
Опасното вещество GBL все по-често се използва по метода на "спайкване"
Чуй новините
Подкаст
