Тайната на офшорните сметки

Банковата тайна у нас се разкрива с разпореждане на съда или по искане на БНБ. За целта обаче са нужни редица предпоставки, свързани с нарушения на действащите закони в страната. Депозити, транзакции и техните източници в чужбина могат да бъдат осветени само ако те противоречат на местната нормативна уредба и след изричното съгласие на магистрат.

Банковата тайна обхваща всички операции по сметките и влоговете на клиентите в дадена кредитна институция. Тя гарантира интересите на клиента и формира и доверието към банката. Банковата тайна може да бъде разкрита или чрез изричното съгласие на клиента, или след решение на съда. Самото искане може да бъде направено от няколко институции.

Законът дава предпоставки да бъдат направени по искане на прокурора, министъра на финансите, на директора на ТДИ, на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество и на други институции, обясни адвокат Ангел Панайотов.

БНБ също може да поиска разкриване на банковата тайна, но тя не може да бъде публично огласена.

Тази информация се използва единствено и само за целите на БНБ. И отново при БНБ тази информация е защитена от Закона за кредитните институции като банкова тайна, каза Панайотов.

Ако България поиска осветяването на парични потоци по дадена банкова сметка в чужбина, ще трябва да депозира съдебна поръчка до конкретната държава. Процесът е изключително сложен, тъй като казусът се решава според местното законодателство. В офшорните зони то облагодетелства вложителите и брани техните интереси.

Така че резултатът е много несигурен. Аз не мога да кажа конкретно дали конкретното искане ще бъде уважено или не, коментира Ангел Панайотов.

Според разкритията на "Офшорлийкс" близо 6 млрд. евро са средствата, които българи държат в офшорни зони чрез 120 фирми, свързани с нашата страна.