Проф. Михаил Константинов за математиката на изборния вот

Между 16 и 18 хиляди гласа ще са необходими за избирането на един депутат от пропорционалната листа на партиите, при избирателна активност около 50 процента. Един глас може да е решаващ кой мажоритарен кандидат в съответния район ще влезе в парламента. Как се разпределят гласовете от чужбина и къде отива вашият вот, ако сте пуснали празна или сгрешена бюлетина? Математикът и член на ЦИК Михаил Константинов разкрива част от сложните изчисления на изборните резултати.

Всеки глас може да наклони везните на вота. Кои ще са новите 240 депутати, ще кажат числата. Но не на нумерологията, а на изборната математика. Българите, живеещи в чужбина, например ще могат да гласуват за 87 процента от състава на следващия парламент, защото там няма да избират мажоритарни кандидати, а само за партии и коалиции. Гласовете от чужбина се прибавят към резултата на съответната формация у нас и играят роля при изчисленията колко мандата ще получи.

Проф. Михаил Константинов - член на ЦИК: "Цената на един мандат пропорционален ще бъде между 16 и 18 хиляди гласа. Тоест всеки 16 хиляди гласа от чужбина носят по един мандат на партията. Обаче тези гласове не участват при разпределение на районите, те не отиват никъде определено, но те имат като че ли най-голям ефект там, където партията има най-голям брой гласове. Така действа алгоритъмът."

Според изчисленията, броят на гласувалите в Турция българи например може да съответства на 2 или 3 депутатски места. Изборната математика показва също, че недействителните бюлетини или протестен вот с празна бюлетина, не могат да повлияят на резултата на формациите. При изчислението кои партии са прескочили 4 процентната бариера, се пресмятат само действителните гласове.

Репортер: "Какво става с гласовете, подадени за партии, които не прескочат 4% бариера?"

Проф. Михаил Константинов - член на ЦИК: "Това е едно от най-нтересните явления. Гласовете, подадени за такива партии, не печелят мандати, но могат да нанесат тежък удар върху средните партии, които висят върху бариерата. Тоест чудят се дали ще паднат от правилната или неправилната страна. Всеки такъв глас, подаден за малка партия вдига абсолютната стойност на бариерата, защото тя е 4% като относителен дял, но като гласове - зависи колко са гласували. Така че гласовете за малките партии вдигат бариерата. Но те могат да бъдат полезни за малката партия поради обстоятелство, което малко хора знаят. Ао една партия има над 1 на сто от гласовете на парламентарни избори, тя получава субсидия."

Математикът Михаил Константинов прогнозира също, че някои мажоритарни кандидати ще бъдат избрани с около 20-25% от гласовете.

Проф. Михаил Константинов - член на ЦИК: "Това показва, че 75-80 на сто от мажоритарните гласове се изхвърлят в кошчето. В по-напредналите демокрации, където има мажоритарен избор, се правят 2 тура и във втория тур кандидатът задължително печели с повече от половината гласове."

Според експертите методът на Хеър-Ниймайер за изчисляване на разпределението на мандатите е такъв, че няма да ощети формациите. На предишния парламентарен вот, по системата Донт, в един от районите една партия например получи само едно депутатско място, вместо 5. Останалите бяха разпределени в друг район.

Преди да дойде ред на математическите изчисления кои ще бъдат новите депутати, избирателите трябва да отбележат своите плюсове и минуси. Да сложат чертата, и в крайна сметка да решат за какво си струва да се гласува.

http://izbori.bnt.bg/