Мандела: Спортът има силата да промени света

24 юни 1995-та е исторически ден. На стадион Елис парк в центъра на Йоханесбург отборът на Южна Африка печели световната купа по ръгби и то срещу фаворита Нова Зеландия.

Триумф в спорт, смятан дълго време за символ на "бялата" Южна Африка и на режима на сегрегация.

Победата е зрелищна и защото идва само година след първите демократични избори в страната. През 95-та зелените от Спрингбокс участват в първото си Световно по ръгби след повече от 10 години изолация.

Нелсън Мандела е не само държавен глава. Вдъхновява, мотивира и става 16 -ият играч в южноафриканския тим, наричан с името на вид антилопа.

Чернокожият борец за права, облечен в цвета на отбора, връчва купата на белия капитан. Жестът запечатва възраждането на нацията на дъгата след години апартейд в общество, разделено от омраза. Най-добре го изразява капитанът.

С нас не бяха 60 000 южноафриканци, с нас бяха 43 милиона южноафриканци, каза Франсоа Пиенар, капитан на отбора по ръгби на РЮА през 1995 г.

Поздравления към Спрингбокс. Вие помогнахте да обединим нацията си така както само спортът може да го направи. Като спечелихте Световната купа по ръгби за 95-та година вие ни направихте горди че сме южноафриканци, казва в поздравлението си Мандела.

По време на световната купа Мадиба ми звънеше по телефона, за да ме пита как вървят нещата, дали тимът е съсредоточен, дали сме добре. Стадионът кънтеше от възгласи Нелсън, Нелсън. Беше много силен момент, казва Франсоа Пиенар.

Символичният акт на помирение между бели и черни южноафриканци е запечатан и във филм на Клинт Ийстуд с Морган Фрийман и Мат Деймън в главните роли.

Нищо не може да се сравни с този момент. Тогава и бели, и черни осъзнаха какво е да си южноафриканец. Това е най-значимият момент, защото след това нашите национални отбори се представяха добре. Клубове и отделни спортисти започнаха да печелят олимпийско злато и заради магията на Мадиба, заяви Фикиле Мбалула, министър на спорта на РЮА.

Сам Рамзами е от Дърбан. Той е представител на Южна Африка в Международния олимпийски комитет. Казва, че иска да изпълни едно от последните желания на Мандела - Южна Африка да домакинства на олимпийските игри.

Мандела използваше спорта като фактор за обединение. Самият той беше голям спортист. Обичаше особено бокса. Дори и след президентския си мандат приемаше родни и световни спортни звезди в офиса си или у дома си, заяви Сам Рамзами, член на МОК.

Мандела и спортът са като две страни на една монета в житейския път на най-известния активист от АНК.

Политиката на апартейд не означава само икономически санкции, но и изолация от международния спорт.

По-точно, когато е в чужбина южноафриканският национален отбор не използва чернокожи спортисти, а това предизвиква възмущение. Така е през 1960-та на Олимпиадата в Рим. Преди това обаче убийството на 67 чернокожи демонстранти в Шарпвил е основна новина в пресата и МОК предприема първата си наказателна акция срещу Претория - комитетът оттегля поканата за участие на Южна Африка на игрите в Токио през 64-та.

Първият голям сблъсък между спорта и апаратейда е по-късно - през 68-ма. Тогава чернокожият играч по крикет Базил д Оливейра влиза в отбора на Англия за турне в Южна Африка. Реакцията на премиера Форстър е показателна за атмосферата тогава.

Английският отбор сега не е същият. Това е отбор на движението против апартейда, заяви Джон Форстер, премиер на Южна Африка 1966 - 1978.

МОК окончателно губи търпение през 70-та и изключва страната от олимпийското движение. Следват подобни действия от много международни федерации. Нещата се променят с идването на власт на Фредерик де Клерк. Именно той освобождава Мандела.

Те можеха да използват многобройни стратегии срещу политическото движение, срещу спорта обаче бяха безсилни, не можеха да направят нищо. За тях да бъдат изолирани от спортния свят беше най-големият удар срещу Южна Африка, казва Нелсън Мандела.

Мандела се среща лично с почти всички звезди от спортния небосклон. Срещите не са само за пред камера. Спортът става начин за постигане на житейската цел на на основоположника на модерна Южна Африка. Още приживе кръщават стадион на име - Нелсън Мандела Бей в Порт Елизабет.

Той беше специален, направи чудесни неща за нашата страна и осъзна, че сме много спортна нация. Разбра, че може да използва това като инструмент да обедини страната, заяви Шон Полок, бивш капитан на отбора по крикет на РЮА.

И може би не е случайно, че последната публично поява на Мандела беше именно на Сокър сити на финала на световното по футбол през 2010-та. Символът на равенството в Южна Африка почина часове преди тегленето на жребия за Мондиала в Бразилия.

Знак от небето е, че той избра да си отиде от този свят в деня, когато стартира новото световно първенство по футбол, каза Сеп Блатер.