Кои са новите трудови роби?

На Запад заплатите са добри, трудовите условия – чудесни, а социалните помощи – много по-високи от българските. Водени от тази представа, много българи решават да опитат късмета си в чужбина. Напоследък особено висок е броят на тези, които се отправят към Германия. Много от тях обаче стават жертви на безскрупулни работодатели и хазяи, а тъй жадуваният живот навън често се оказва истински кошмар. Те идват с мечтата за по-добър живот, но бързо се оказват в ада. Те са жертвите на обиграни търговци на хора. Те са новите трудови роби. Става дума за онези българи, които не знаят добре немски и не познават нито законите на Германия, нито пък правата си. Онези, които нямат специална квалификация, предлагат работната си сила на всекиго, стига да плаща - независимо колко. В Германия те често са принудени да живеят в мизерни условия. Мизерни са и заплатите им. Никой не знае колко е точният им брой, защото не всички попадат в официалните статистики. Знае се обаче, че те са подложени на безскрупулна експлоатация – както на работното място, така и при търсенето на жилище. Често работят за 3 евро почасова надница - на черно, без да бъдат осигурявани от работодателя. Спят в мазета без отопление, върху овехтели матраци, за което плащат по 200 евро на месец. Повечето жертви на модерните робовладелци не знаят към кого да се обърнат за помощ. А и германските институции все още не са съвсем наясно как точно да се захванат с проблема. В случая много полезни биха били подробни информационни кампании например. Вярно, редица организации и съюзи в Германия подпомагат работниците от чужбина, някои политици и синдикати също надигат глас срещу новото "трудово робство". Засега обаче това е капка в морето, глас в пустиня. В същото време в България все още се намират достатъчно хора, които предпочитат мизерията в Германия или някъде другаде на Запад пред живота в родината.

Автор: Мария Илчева - Дойче Веле