Още не е започнало делото за убийството на Радостина Евтимова

Точно половин година се навършва днес от жестокото убийство на 21-годишната студентка от Варна Радостина Евтимова. Шест месеца по-късно делото срещу основния заподозрян Георги Цветанов все още не е започнало. Очаква се това да се случи в края на месеца. Засега близките на Георги Цветанов отказват всякакъв коментар. Предлагаме ви обаче разказа на майката на убитата Радостина – за това как животът може да се промени необратимо само за миг.

Таня Евтимова – майка на Радостина: "Времето тече много бързо. Аз се обръщам назад и изведнъж са минали шест месеца, но липсата е безкрайна. В началото шокът те държи, не разбираш какво се е случило, впоследствие нещата стават доста по-трудни. Аз я виждам навсякъде, мисля непрекъснато за нея. И по някакъв начин се опитваме да продължим напред, защото просто нямаме право да си позволим да паднем, да се откажем, да изпаднем в отчаяние. Тя не би искала това, защото тя беше супер позитивен човек – толкова слънчева, усмихната, толкова добре настроена към живота."

През юни изненадващо обвиненият за смъртта на Радостина проговори. Георги твърди, че е имал любовна връзка с нея и че не е той убиецът, а трети човек, който го бил нападнал.

Таня Евтимова – майка на Радостина: " Няма душа, доставяло му е удоволствие – това е 58 пъти наръгване с нож. Лицето е обезобразено, цялата е обезобразена, тотално. Блудстване с труп. Тялото е местено. Мен ако ме питате, аз искам още в началото – отиваме, той си получава доживотна присъда, без право на замяна и всичко е ок."

През изминалите шест месеца майката, която е вярващ човек, не спира да си мисли какво се е случило след смъртта с Радостина.

Таня Евтимова – майка на Радостина: "Тя е на място, много по-хубаво от това, на което сме ние. Тя е на место прекрасно. И аз искам да продължим живота си, така че да сме достойни след време да се срещнем с нея, защото не можеш да правиш лоши неща и да отидеш при нея. А тя с тази мъченическа смърт си е просто при Господ. Всеки един момент, когато можеш да бъдеш с детето си, да го гушнеш, да го прегърнеш, да му кажеш, че го обичаш, да направиш нещо за него, не ги изтървайте тези моменти. Те са прекрасни. И благодарение на тези моменти аз оцелявам, защото съм ги имала с детето си."