Археологически обекти без документи

Археологическият резерват Дебелт е единственият български обект, включен в листата на Европейското културно наследство. Липсата на средства за изследвания и консервация обаче превръща езерното пристанище на римската колония Деултум в обект без особено развитие и възможност за експонирането му.

Дебелт е само на 17 км от Бургас – туристи обаче рядко посещават археологическия резерват. Все още, както се казва, обектът остава анонимен, но не и за специалистите.

Д-р Христо Прешленов – Археологически институт към БАН: "До тук имаме 5 монети във фугите на уличната настилка, която много внимателно и очакванията са да потвърдим работната си хипотеза за времето на изграждането на улицата, по възможност ще осъществим и вкопаване."

Само строго защитената зона на резервата е 85 декарара, от нея проучени са едва 15. До момента са разкрити могила, скален некропол, терми, храм на импературски култ, средновековна крепост, църква и най-старата митница на Европа. Пари за мащабни разкопки няма. Обектът разчита единствено на подаяния от община Средец, а както се знае бюджетите са крайно свити. Болката на археолозите е, че не могат да кандидатстват и за европейски пари.

Красимира Костова - директор на общински исторически музей Средец: "Много са причините, но една от причините са - това са нелегитимните актове за собственост - нотариалният акт на Дебелт, според него, той е предоставен за стопанисване на община Средец, но резерватите са изключителна държавна собственост, единствено може да ги стопанисва МК."

Оказва се, че археологически резерват Дебел - Деултум не е изолиран случай. Повечето обекти на културното наследство у нас нямат уточнени граници и актовете за собственост. Ситуация, която сама по себе си заплашва самото наследство.

Тодор Чобанов - зам.-министър на културата: "В момента имаме разкрити около 40 преписки с общини и областни управи за актуване на значими обекти. Вече имаме първите актувани обекти. В този смисъл правим всичко възможно с капацитета на администрацията да решим съществуващия проблем."

От министерството на културата обясниха, че се търсят печеливши модели. Един от тях е в Стратегическия план за развитие на културния туризъм, където съществено място се отделя на публично–частното партньорство. За да се стигне до него обаче, отново трябва да има кадастър на отделните археологиечски резервати и устройствени документи. Заместник-министър Чобанов съобщи, че се водят преговори тези книжа да се изработят с пари от Световната банка.