Сигурни пари?! Или - европейските граждани воюват за права

Гарантиран минимален доход за всеки европеец. Повтаряме: за всеки. Независимо работещ, безработен или пенсионер. Идеята е на граждани от 15 европейски страни, които искат европейските институции да забележат бедността. Понеже идеята за "безусловен базов доход" е гражданска, за да стигне до Европейския парламент, трябва да има законодателна инициатива от Европейската комисия. Процедурата: граждани от поне 7 страни на ЕС събират най-малко 1 милион подписа, тогава инициативата се счита за представителна и започва анализ доколко си заслужава наистина. 13 януари е последният ден, в който европейците могат да се застъпят за гарантирания доход за всички. Държавите членки трябва да съберат минимален праг от подписи, за да бъде крайният резултат 1 милион души. В България квотата е 13 500 граждани да застанат с трите си имена и ЕГН зад каузата. До 9 януари са събрани вече  - 11090. А в Европа: 218 143.

Ася Гонева от КНСБ уверява, че хората няма защо да се притесняват от злоупотреба с личните им данни, защото при подписването на гражданската инициатива те са защитени, според европейските регламенти. (Интервю с Ася Гонева вижте във видеогалерията) Синдикатите подкрепят идеята, защото са съгласни, че цялото европейско общество трябва да стане по-толерантно към бедните. Хората, които нямат възможност да подпишат петицията електронно (http://basicincome2013.eu/ubi/bg/peticija-na-egi/), могат да го направят в офисите на КНСБ в страната на хартия. Повече за идеята:  без значение дали работиш, или си безработен, дали за труда си получаваш малко пари, или си пенсионер - да имаш гарантиран доход на месец, с който да можеш да си позволиш "достоен живот". От КНСБ обясниха, че това означава не само храна, а толкова пари, че да можеш да задоволиш и минималните си потребности от култура и образование. Как точно хората ще получават парите си е неясно, но принципът е задължителен.  За всеки.  Ако приемем, че в България се въведе гарантиран доход от 300 лева, а пенсионер получава 155 лева, останалите 145 лева ще му дава държавата - за да му запази достойнството.

В началото на декември председателят на Европейския икономически и социален комитет Анри Малос подхвърли за месечен доход числата  межу 400 и 1000 евро. Това - с уговорката, че: 1-во -  точната сума ще бъде обсъдена след подробен анализ; и 2-ро - тя няма да бъде еднаква за всички страни-членки, а ще се съобрази с конкретните социално-икономически особености на държавите. Малос уточни, че е възможно гарантираният доход да се обвърже с прага на бедността. У нас това означава 251 лева. Според Малос, ако идеята се внесе за обсъждане в Европарламента и се приеме, въвеждането и в живота би отнело поне 5-6 години. В България първите реакции на икономистите са сдържани. Според анализатора Георги Стоев, ако се реши всички хора, без значение дали се трудят, или си стоят вкъщи, получават пари "на калпак", това ще доведе до повече сива икономика и "живот на гърба на другите". Държавата трябва да вземе пари от други дейности, за да ги насочи "социално" към гарантирания доход. В числа на този ранен етап е невъзможно да изчислим. (Интервю с Георги Стоев вижте във видеогалерията)

Икономистите обясняват, че ако се приеме идеята всички да получават гарантиран доход, това означава промяна в системата: т.е. край на плащанията за здраве, на безплатното образование и другите публични услуги, които сега се финансират от държавата. Парите за тях вече ще се поемат от всеки - с дохода, който той така или иначе получава. Другите източници на финансиране на идеята, предложени от организаторите са облагане на луксозното потребление или по-високи данъци. При всички случаи става дума за преразпределение на доходите, обясниха и от КНСБ с аргумента, че това е честно и че ако по-заможните не искат да живеят в "социална пустиня" на бедни хора, трябва да платят своя дан за по-добро и благородно общество. Веригата на гарантирания доход икономистът Георги Стоев обясни така: доход за всички води до натоварен бюджет. Това означава по-високи данъци, което е ново за страната ни, защото нашата данъчна система е една от най-благодатните за инвеститорите. Т.е. чуждият интерес към нашата икономика вероятно ще намалее,  заради влошената бизнес среда на по-високо облагане. Плюсовете и минусите на парите за всички ще имат шанс за сбъдване едва ако подписите бъдат събрани. Това означава, че ще знаем има ли смисъл от изчисления колко пари и как ще ни бъдат сигурни едва на 14 януари, след полунощ. Автор: Велина Сашева Репортер: Росица Колева Оператори: Лъчезар Ораков и Димитър Рочев