Какво представлява Лисабонският договор

От днес влиза в сила Лисабонският договор на ЕС. Наричан още „Договор за реформа”, този документ предвижда редица промени в начина на взимане на решение от държавите-членки, въвежда нови постове в институциите на ЕС и фиксира максимален брой евродепутати. Според този договор, България получава още едно евродепутатско място и така броят на българските представители в ЕП нараства на 18.

от Асен Инджиев, кореспондент на БНТ в Брюксел

11:59, 01.12.2009

Чете се за: 00:55 мин.

По света

Снимка:

Слушай новините днес

В момента ЕС е председателстван за по 6 месеца от различна държава. Лисабонският договор предвижда 18-месечно председателство, съвместно от три държави. Към това се добавя и Председател на Съвета с мандат от 2 години и половина, който да осигури по-голяма приемственост в работата на министри, премиери и президенти. Тази роля е поверена на вече бившия белгийски премиер Херман Ван Ромпой.

Договорът предвижда от 2014 година броят на комисарите да бъде намален на две трети от броя на държавите-членки, но и възможността с единодушие държавите да променят тази клауза. Точно това стана през декември миналата година, когато Европейският съвет реши всяка страна ще запази своя комисар – гаранция, дадена най-вече, за да бъде окуражена Ирландия да гласува „да” на референдума на 2 октомври.

Договорът предвижда и Представител за външната политика и сигурността, пост, който мнозина наричат „Външен министър на ЕС”. Той ще бъде и заместник-председател на ЕК. За този пост страните-членки гласуваха доверие на британската баронеса Катрин Аштън, досегашен Комисар по търговски въпроси.

Лисабонският договор фиксира и броят на членовете на Европейския парламент на 751, за разлика от сегашните 736. Парламентът ще получи и допълнителни правомощия в области, запазени досега за държавите-членки – най-често соченият пример за това е изравняването на правомощията при приемането на бюджета на съюза.