Европеецът преди седем хиляди години

Изненадващо откритие направиха испански учени, работещи по международния проект за човешкия геном. Противно на досегашната представа, праевропейците, живели преди седем хиляди години, не са били светлокожи и руси, а мургави и с тъмни коси. Изследването и декодирането на човешкия геном се очаква да доведе до нова методика при превенцията, диагностиката и лекуването на заболявания. През 2006 година в пещера в северозападна Испания екип учени открива два много стари скелета. Изследванията установяват, че това са останките на ловци-събирачи, живели преди седем хиляди години, а от зъба на единия успяват да извлекат ДНК. Резултатите от анализа й опровергават досегашната представа на учените за външния вид на праевропееца. Гените му са най-близки до днешния швед или финландец. Но има една съществена разлика - древният обитател на Стария континент притежава необикновена комбинация от мургава кожа, тъмна коса и сини очи. "Индивидът има комбинация от черти, които не се срещат в днешния европеец. Този човек притежава европейски геном, но има по-тъмна пигментация на кожата",  отбеляза Карлес Лалуеза-Фокс от Испански национален съвет за научни изследвания. До скоро учените бяха убедени, че заради по-ниското ултравиолетово лъчение на нашите географски ширини първите заселници от Африка са изсветлели малко след идването си преди 45 хиляди години. Благодарение на извлечения ДНК материал учените правят и съпоставка на праевропееца преди и след откриването на земеделието. В периодът, когато обитателите на континента все още не са отглеждали храната си, индивидите са приемали предимно протеини. Имали са непоносимост към лактоза, а организмът им не е можел да преработва нишесте. По-късно след откриването на земеделието тези черти изчезват.

Автор: Драгомира Капитанова