Дялането на дърво е най-древният занаят в историята на човечеството след грънчарството. Един от малкото майстори у нас, упражняващи копаничарството, е Георги Мицовски от град Бяла Слатина. Той е от врачанската школа в този занаят и ученик на нейния основател Ангел Костов, чиито творби са изложени в Британския музей.
Дялането на дърво е най-древният занаят в историята на човечеството след грънчарството. Един от малкото майстори у нас, упражняващи копаничарството, е Георги Мицовски от град Бяла Слатина. Той е от врачанската школа в този занаят и ученик на нейния основател Ангел Костов, чиито творби са изложени в Британския музей.
Бай Георги практикува копаничарството от 30 години. Работи за удоволствие и обича да подарява уникалните си изделия – пахари, копанки, лъжици, овчарски чаши.
Георги Мицовски, копаничар:
– В днешния бит пластмасата, алпаката промениха стандарта, но напоследък дървените работи започнаха да се търсят. Внасят топлота в съвременното жилище, от самото излъчване на дървото.
Майсторът останал изумен, когато познат стоматолог му поръчал набор от дървени лъжици. Според лекаря екологичните прибори били изключително полезни.
Георги Мицовски, копаничар:
– По-малко кариеси се явяват, когато човек се храни с дървена лъжица.
Бай Георги сам прави инструментите за своя рядък занаят от части на бракувани автомобили.
Георги Мицовски, копаничар:
– Дръжката я изработвам на струг и се получава инструмент, който се казва „изнемало”, защото изнема, отнема от дървото и се получава вдлъбнатата форма. Много си ги харесвам, те просто лягат в ръката.
Копаничарят Георги Мицовски не пропуска нито едно майсторско състезание в етнографския комплекс „Етъра”. Тук мери творческата си фантазия с малцината си колеги от страната. Но голямата му мъка е, че няма кой да наследи занаята му, защото младите хора не виждат бъдеще в него.