Българският „Лувър" или за музеите и хората - министър Вежди Рашидов

Разговор в студиото на "Паномара" с министъра на културата Вежди Рашидов. Той сподели как смята да бъде реализиран българският "Лувър", какво ще се случи с театър "Сълза и смях" и какво мисли за изкуството в България.

Пълен текст на разговора

Водещ Бойко Василев: . .. Добър вечер сега на министъра на културата Вежди Рашидов.

Вежди Рашидов: Добър да е.

Водещ: Тъкмо бедният човек има нужда от култура. Чухте това изречение, нали?

В. Рашидов: Да, чух го. Може би е стопроцентова истина, но не е единствената причина да има култура едно общество.

Водещ: Обаче вие го чухте, а другите в правителството знаят ли го, чували ли са го това изречение, особено тези, които. . .

В. Рашидов: Е, не, и аз го чувам това изречение за първи път, разбира се, в интерес на истината, но разбира се, че бедността понякога. . .Изкуството винаги е реакция на определен вид комплекси и преживявания. Бедността е стимулатор, за да може реакциите на един човек да бъдат по-силни, и това не касае само нашите държави, балканските, където сме много емоционални. Навсякъде по време на криза като че ли изкуството винаги е в някакъв подем. Странно, че едни от най-забележителните и съвършени неща стават точно когато има драми, когато има смяна на системи, когато има криза, когато има войни. Тогава като че ли се раждат най-силните и драматични неща в изкуството.

Водещ: Да, ама и пари трябват, изглежда, за да не станем, както каза Раде Маркович, втора ръка хора, които ги ползват за дребни. . .

В. Рашидов: Не, сега, пари трябват дотолкова, доколкото хората трябва да имат достойнство и самочувствие.

Водещ: Да.

В. Рашидов: Парите са една сериозна необходимост. Разбира се, че навсякъде по света хората, по-цивилизованите, разбират, че културата е каприз на лукса. Ние дълги години живяхме с един лозунг: изкуство от народа за народа. Няма такова нещо. Даже помните, едни кинопрегледи имаше много готини, където едни трактористи преди всеки филм по 15-20 минути орат с дръзновение, изкуство и т.н. Не, човек работи. .. даже ние бяхме измислили, герой на социалистическия труд имаше, ако помните. . .

Водещ: Да, да.

В. Рашидов: . . .защото трудът не е героизъм, той е необходимост, за да съществуваме. Трудът е просто една необходимост. . . . Даже, който работи, ние го смятахме за герой.

Водещ: Добре обаче. .. ето нещо конкретно. Днес във вестниците четем, че читалище "Славянска беседа" е поискало 360 хиляди лева годишен наем за театър "Сълза и смях", непосилна сума за един театър, горе-долу по хиляда лева на ден. Вярно ли е, че вие сте виновни за този конфликт, защото не сте преговаряли със страните?

В. Рашидов: Напротив. Вижте сега. Преговаряно е, разбира се, заместник-министър Дерелиев е преговарял с хората, но тук дори не става въпрос за преговори. Това е един безпрецедентен случай, защото вижте, в България е много объркан статутът на българските читалища и библиотеки, от много отдавна. Те са били много важно нещо, те са основата на една пирамида, наречена култура. Но нека не забравяме, че сме 21-и век. Те са си изиграли своята роля в своето време и ние от това време насам нищо друго не сме направили, за да може да ги осъвременим, за да може да ги направим малко по-привлекателни, малко по-модерни, малко по-смислени, да имат смисъл. . . Ще ви кажа нещо. Скоро бях в Брюксел, имаше едно събиране на министрите на културата точно по този повод, защото Европа много добре осъзнава вече, че всички тези принципи на образоване, създаване на условия да се развива култура и изкуство, което касае идентичността на едно общество, днес много осезаемо има нужда в 21-и век да се качат на електронни носители. Например обсъждахме как да се качат библиотеките на електронни носители.

Водещ: Добре, обаче това е, има общ проблем, но къде ще ходи "Сълза и смях", аз това питам?

В. Рашидов: Вижте, това е един доста безпрецедентен случай, когато читалище, което. .. основното предназначение на едно читалище е да развива самодейността, да развива, да подпомага художествените изяви на хората, които живеят, в момента прави един вид бизнес. За съжаление държавата преди много години им е дала самостоятелност, юридически самостоятелни звена да бъдат, но въпреки всичко читалищата, нека не забравяме, че те се издържат от държавата. Българската държава дава на българските читалища 43,5 милиона лева всяка година. Аз по-скоро бих казал: резултатите са по-важни, когато такива пари даваме от българския данъкоплатец. Аз не говоря, че няма необходимост, напротив, по-скоро много сериозно трябва да се помисли за тяхното осъвременяване, за тяхното. . .

Водещ: Добре, ама междувременно театърът ще отиде на кино.

В. Рашидов: За съжаление в момента имаме този безпрецедентен случай, когато искаме да изтъргуваме духовността за някакви пари. Аз дълбоко подозирам, че зад това нещо, това е един наем, който е непосилен дори за Министерството на културата, защото аз преди малко, преди да влезем, ви казах едно нещо, че няма в света нещо, което себестойността струва 3 лева, ние да финансираме, да дадем 5 лева, за да го произведем, такова чудо няма по света. И ние трябва да разберем, че театърът, колкото да ни е необходим, ние не може на такива високи цени да бъдем притеснени и рекетирани, бих казал дори думата, защото в случая има точно и такъв малък момент, колкото и неприятно да звучи.

Водещ: И ще решавате проблема така ли?

В. Рашидов: Вижте, всичко е прясно от вчера. Единственото нещо, което е много важно, е, че тези хора са много притеснени, нашите колеги артисти, това са сто човека в театър "Сълза и смях", и не прави чест на никого те да бъдат извадени на улицата посред зима и да бъдат притискани по този начин, така че аз от няколко дена, няма да скрия, има възможност на първо време да не спрат представленията, да приютим хората. Вече имаме нещо благодарение на г-жа Цачева днес, тя ни помогна много да огледаме една възможност, да, ще търсим, "Сълза и смях" е марка.

Водещ: Добре.

В. Рашидов: Няма да бъде закрит този театър. Аз ще поставя всички проблеми пред премиера и Министерския съвет, и театърът ще съществува.

Водещ: Добре. . .

В. Рашидов: За съжаление имаме такъв прецедент и ни е необходимо малко време да видим как точно трябва да реагираме.

Водещ: Добре. Обаче казахте. .. това, по което основно трябваше да говорим тази вечер, е българският Лувър. Вие ще правите български Лувър, голям музей. Това не е . . .

В. Рашидов: Аз няма да го правя, ние всички ще си го направим. . .

Водещ: Добре. Това не е ли някаква свръхамбиция, г-н Рашидов?

В. Рашидов: Не е амбиция, ще ви кажа защо. Вижте, тази сграда е на Министерството на културата. . .

Водещ: Сега ние ще я видим. Ето, това е зад Художествената галерия.

В. Рашидов: Тя се намира в центъра на София. Би било хубаво да имате кадри отвътре да погледнем. И вътре е много драматично, все едно, че е имало Втора световна война.

Водещ: Ще погледнем кадрите, да.

В. Рашидов: Това горе-долу е дворът отвън, виждате го.

Водещ: И какво, ще стане ли това нещо, Лувър вътре?

В. Рашидов: С две думи ще ви кажа. . .

Водещ: Това трябва да стане Лувър.

В. Рашидов: Вижте, тази идея нито е моя. Арх. Владислав Николов и Никола Николов, архитектът, който почина, светла му памет, един талантлив човек, много отдавна са работили върху този проект. Този проект отдавна се върти в публичното пространство. 1998 година министър Ема Москова ... е, виждате за какво говорим, това е. . .

Водещ: Да.

В. Рашидов: . . . нали, паметникът "Левски". Ема Москова е започнала една инициатива жената, явно отново не е получила разбиране, защото това се прави с пари, не е получила разбиране. Знаете, че имаше един доста голям скандал по времето на министър Абрашев, когато една част искаха да направят турски хотел, арт хотел, и така. Днес обаче аз съм щастлив човек и едва сега проговорихме за това по една проста причина - получих разбиране от Министерския съвет, от колегите, разбира се, безкрайно благодаря за това, което като разбиране прояви министър-председателят. Той ми зададе един въпрос простичък - дали ще струва много пари, защото сме във време на криза и аз му отговорих кратко - ще струва толкова, колкото е 13-та заплата за един месец само на съдебната система, не на цялата държава, то е много малко за една държава, горе-долу себестойността е 25 хиляди. .. милиона, но завинаги, както университетът. А като държава, която уважаваме себе си, България, ако иска да бъде туристическа държава, не може да няма свой национален музей.

Водещ: Добре. А това означава ли, че се слага ред в музеите въобще? Не трябва ли точно. . .

В. Рашидов: Да, да, слага се ред в музеите, защото. .. вие знаете добре, ние имаме един музей на. . . Национален исторически музей, който е невероятно богат музей, даже е по-богат от атинския, и този музей знаете къде го закараха, там почти достъпът е много труден. Хората не могат да се докоснат. Там са и съкровищата, там са и керамиките, там са. . . и Рим има, и Византия има, и Тракия има, изобщо една доста сериозна културна. . . културен слой. Да, в момента премиерът ме е упълномощил, работи екип, работен екип, който прави цялостната концепция за музейната структура в България.

Водещ: Кой музей къде отива?

В. Рашидов: Ами, вижте, засега идеята ни е много хубава. Значи, в момента има една много хубава сграда, тя сама за себе си е хубава - военното НДК, дето го наричаме, където беше Военният музей, до НДК. . .

Водещ: Да, там да отиде Националният исторически музей се говори.

В. Рашидов: Да. Направи се експертна комисия, прегледа пространствата, удобно е. Търсихме експерти инженери. С малко префасониране този музей може да бъде наистина в центъра на София един много кокетен, нов, хубав музей.

Водещ: Зад всички тези неща, които говорите, пак стои въпроса за парите, г-н Рашидов. Криза е.

В. Рашидов: Аз знам, че е криза, но. .. Аз ви казах, че това е една малка капка, 13-та заплата на една малко съсловие за държавата. Аз знам, че е криза. Но вижте сега, в цялата тази криза човек трябва да се научи да работи с еврофондовете. Няма да скрия, че докато малко бяхме в една тишина, Министерството на културата, работихме. Вече подписахме, това сме го казали и е обявено, по регионално развитие, програмата за регионално развитие подписахме от еврофондовете за шест милиона пари. Част от тези пари са и за този музей.

Водещ: Добре. Я да видим поетът Стефан Цанев какво ще каже. Пари ли няма, или идеи. .. за култура?

Стефан Цанев: Мисля, че по-малко идеи имаме. Ние, ако имаме добри идеи, може наистина от еврофондовете да вземем много пари. Както аз, понеже, нали, живея повечето в Балчик, дворецът в Балчик, ако се намери добра идея за неговата експлоатация, да стане европейски център - дали на художествена живопис, на поети, на каквото и да било, там ще потекат много пари от Европа.

Водещ: Така като гледам. . .

В. Рашидов: Аз ще кажа няколко думи относно това, което казва Стефан Цанев. Не само че това ни е минало през ръката, това е. .. Вижте, за четири месеца с чудесии няма да стане. Аз не съм от страшните мечтатели. Искаме няколко приоритетни неща, които са много нужни. Само ще допълня, ще кажа две думи и за Балчик, за да не отнемаме много време. Вижте, имаме 70 хиляди произведения, шедьоври от 12-и век досега, които седят в 4, 5, 10 хранилища в лоши условия, във влага, съхранявани. Този музей ще ни позволи да качим всичко това по стените. Не заслужават българските ценности да . . . За Балчик имаме една идея, може би това, хубаво го казва Стефан, ние сме и коментирали това, защото той милее за Балчик, там пише. . .

Ст. Цанев: Не, аз го казвам като пример.

В. Рашидов: . . . едни от най-хубавите си. . .

Водещ: Той го казва като пример, да.

В. Рашидов: . . . книги написа и са прекрасни, Балчик му е нещо скъпо. Да, това е един уникален дворец. Балчик и сега носи пари, но той може да донесе, както каза Стефан Цанев, повече пари. И вместо да го правим едно лениво нещо, което седи, и сто процента е прав, и го мислихме, ние това скоро даже го говорихме в министерството, да го направим, вече сме в Европа, европейски културен център.

Ст. Цанев: Разбира се.

В. Рашидов: Център - да идват писатели, музиканти, поети, лято, зима, балети. Една хубава работилница на европейските таланти - и на млади, и на стари, което би било прекрасно.

Водещ: Сега много обещавате, г-н Рашидов, ще видим накрая. . .

В. Рашидов: Не, много мечтая, нали, по-скоро.

Водещ: Да ви попитам по едно изречение накрая и вас, и Вежди Рашидов. Какво не искаме да знаем за себе си? Кой ще отговори пръв?

Ст. Цанев: Ние се страхуваме. .. аз това, което говорих досега, много се страхуваме от истината и за себе си, и за историята си, понеже стана дума за история. Просто не искаме да знаем лошите неща, които сме преживявали. Като че ли мислим, че като затворим очи - те изчезват. Те не изчезват.

Водещ: Г-н Рашидов?

В. Рашидов: Ами, всеки човек по нещо не иска да знае за себе си. Аз лично пък, съдейки по моя живот, по моя житейски път, който е минал, примерно не бих искал да знам, че наистина целият ми живот е минал като един Дон Кихот, а не като един Сервантес, въпреки че цял живот съм искал да бъда автора. Това би било тъжно да се окаже, че накрая е било само една роля на един добър наивник.

Водещ: Ще ви питам след четири години, обещавам ви.

В. Рашидов: Дай боже.

Водещ: Да не се окажете така и в правителството.

В. Рашидов: Всичко зависи от парите.

Водещ: Благодаря ви за разговора, господа.