Това показва изследване на икономистите към КНСБ. Според тях това е нужният доход, който да задоволи необходимостите на едно домакинство. Липсата на инфлация през последните три години обаче не вещае добра прогноза, смятат експертите. И заключават, че бедните стават все по - бедни, а богатите - по-богати. Какво още стои зад данните - анализ на Илина Бисерова.
Всеки трети живее под линията на бедност, всеки четвърти безработен е млад човек, а половината от населението ни - или 3 милиона и половина имат доход между 300 и 500 лева заплата. Тревожните данни очертават от КНСБ. И допълват, че 3/4-ти от българите живеят с доход под необходимото. Нещо повече. Линията на бедност е под 300 лева, а под нея е всеки трети българин.
Данните казват още, че 60 на сто от хората получават 420 лева, колкото е минималната работна заплата. А 47% са с доход до 560 лева на месец. Един от основните фактори за ограничените средства, с които разполагат хората е дефлацията, казват от КНСБ. А застоят в икономиката води до по-малко харчене на хората.
Пламен Димитров, президент на КНСБ: Очевидно тук има тревога и въпросителна, ако не стигнем до положителни нива на инфлацията, както това ще се отрази на приходите в бюджета на държавата продължаваща дефлация, което означава, че ние по-малко харчим, всички ние, защото по-малко получаваме, или не получаваме спокойствието да харчим толкова, колкото преди.
Макар и противоречиво статистиката отчита минимален ръст - и в доходите, и в потреблението. На реалните доходи с почти 10 на сто, а на потреблението с малко над 2%. Само че ръстът на заплатите основно се е фокусирал в сектори с високо квалифициран персонал, в секторите на ИТ технологии и производството на електрически съоръжения.