Разорението на тракийските българи: Загубените имоти

лизо 800 хиляди наследници на тракийски бежанци от 20-те години на миналия век продължават да чакат своите обезщетения за принудително напуснатите имоти в Одринска и Беломорска Тракия. Въпросът е сред нерешените спорове на България с Турция, който вече два пъти влиза в резолюции на Европейския парламент за напредъка на южната ни съседка за еврочленство. Бежанците не могат да бъдат третирани като изселници - това е основният юридически проблем, който разделя двете страни в преговорите. Защо се ражда вече почти вековният спор вижте в поредицата "Разорението на тракийските българи", която БНТ разработва със съдействието на Съюза на тракийските дружества и Държавна агенция "Архиви".

Тези, които са напуснали огнищатата си, няма да бъдат препятствани в своите човешки и имотни права - така пише в Цариградския мирен договор от 1913-та. На тези клаузи се опират пълномощният министър Андрей Тошев и консулът в Одрин Тодор Недков, едни от организаторите на смесената българо-турска комисия. чиято цел е справедливо да реши размяната на бежанците между двете държави след Междусъюзническата война. В центъра на дейността са имотите, повечето протоколи се пишат в Одрин. Турските власти обаче бавят описите и в списъците влизат не извлечения от емлячните книги, а нагодени данни. На оценка е трябвало да бъдат подложени 108 български села в Източна Тракия с десетки хиляди къщи, декари земя и добитък.

Огнян Пунев, държавен експерт в Централния държавен архив: Всичко това възлиза на общата сума 258 318 423 златни лева. Това са точни данни, които са приети от Обществото на народите, даже експерти от тази институция са идвали в България, за да проверят тези данни, тяхната точност и истинност.

Едно от заможните бежански села е Акбунар или бял кладенец. Най-бедните му жители имали по 50-60 овце. В бързината на бягството с надеждата, че ще се върнат, и двамата дядовци на Димитър Колев от казанлъшкото село Розово заровили събраните златни турски лири в земята - цял менец и цяла делва.

Димитър Колев, наследник на бежанци от Акбунар: И това злато остана там. Моята баба ми е разправяла, че тя когато е бягала е хвърлила един шиник зърно на кокошките, за да могат да имат за 2-3 дена, след туй да се върнат. Да, ама не.

Преди 100 години в смесената комисия не се стига до споразумение и тя се разпуска. Следва Първата световна война, а през 1925 г. е сключен Ангорският договор, в който българските бежанци от Тракия и Мала Азия вече са третирани като изселници.

Огнян Пунев: Бежанецът това е неговият плюс от гледна точка на международното право, че той не може да загуби правата си, той е бил насилствено откъснат от своите имоти, от родните си места и за него не важат другите основания като неплащане на данъци, необработване на имота, той не е имал физическа и всякаква друга възможност да ги стопанисва.

В паническия си бяг от Акбунар като много други дядото на Димитър е взел в каруцата най-важното, като диканята, с която се вършеело житото.

Репортаж на Весела Смилец и операторите Добролюб Илиев и Иван Янев

(В материала са използвани кадри от телевизионния фонд на БНТ, Държавната агенция за архивите и Българска национална филмотека)