Трафичните данни от интернет и мобилните оператори ще се следят при тежки и компютърни престъпления. ГЕРБ изненадващо отстъпи от идеята това да става и при по-леки престъпления, след като Синята коалиция, БСП и ДПС обявиха, че подобен текст може да бъде атакуван пред Конституционния съд. Докато депутатите обсъждаха спорните промени в закона, пред парламента и вътре на балкона в пленарната зала група протестиращи срещу промените показаха несъгласието си.
Управляващите се оказаха същестевременно под приятелския словесен огън на Синята коалиция и под обстрела на опонентите си от ляво и ДПС. Така в пленарната зала от МВР предложиха, а депутатите от ГЕРБ се вслушаха, да бъде направена крачка назад.
До това се стигна, след като сините посъветваха ГЕРБ да не искат данните от интернет и мобилните телефони при по-леки престъпления и да не погазват Конституцията, според която личната кореспонденция е тайна, освен в случаите на тежки престъпления.
Мартин Димитров, съпредседател на Синята коалиция:
– Няма как да подкрепим една такава разпоредба и ви предупреждавам, колеги, че ще бъде сезиран вероятно КС и тези текстове ще отпаднат. Много е важно в обществото да изчезне всяко съмнение за неправомерни действия и масово подслушване.
От ляво и от ДПС също изтъкнаха аргументи за сезиране на Конституционния съд. От МВР обясниха, че в европейски мащаб съществува огромно напрежение по темата електронни съобщения и текат конституционни дела. Аргументът това да не се случи и в България вероятно беше един от тези, които наклониха везните в полза на взетото решение.
След спора в залата, заместник-вътрешният министър Веселин Вучков увери депутатите, че са склонни да отстъпят и да се иска достъп до трафичните данни само при тежки и компютърни престъпления. От левицата дадоха своето обяснение за поведението на управляващите.
Антон Кутев, ПГ на КБ:
– Те правят отстъпката, защото предстои промяна в НК, където всички престъпления стават тежки – над 5 години.
От МВР не спестиха усилия да убедят депутатите, че няма да има безконтролно следене и подслушване.
Веселин Вучков, зам.-министър на вътрешните работи:
– Мисля, че вече няма гражданин, който да не разбра, че няма да има пряк достъп на МВР до трафичните данни на хората и това още веднъж ще го заявя, след като това е желанието на гражданското общество.
Управляващите обаче не успяха да убедят в добрите си намерения представители на природозащитни организации пред парламента, както и тези, които в знак на протест облякоха светлоотразителни жилетки с надпис “Аз не съм терорист” на балкона в пленарната зала.
Асен Генов:
– Личната ни кореспонденция, личните ни данни, местоположението на всеки един от нас чрез мобилните ни телефони, във всеки един момент ще може да бъде проследявано.
Според протестиращите, както и според депутати от ДПС, в закона има възможност за прихващащ интерфейс – за достъп до трафик-данните чрез система за мониторинг.
Христо Бисеров, ДПС:
– Това е прихващащ интерфейс. Според българския закон, сега действащия, той е малко разширен и е наречен входно-изходно средство. Незнайно защо без никой да ни обяснява, той се превръща в мониторинг-център.
Управляващите разсеяха тези съмнения и обясниха, че системите могат да бъдат използвани само по закона за специалните разузнавателни средства.
Веселин Вучков:
– Тези мониторинг центрове и средства не могат да служат за достъп до така наречените разпечатки по закона за електронните съобщения.
Под заплаха от глоби, законът вече задължава мобилните оператори и интернет-доставчиците да предоставят данни от трафика до 72 часа от поискването им, вместо да ги бавят с месеци и да пречат на разследването. Това ще става след съдебно решение.
Разширява се обаче кръгът на съдиите, които ще могат да го изискват – законът вече включва и районните съдии. Спорове имаше и колко дълго ще могат да се съхраняват данните. Запази се досегашният срок от 1 година.
Излъчено в "По света и у нас"
Чуй новините
Подкаст
