Защо почитаме Свети Георги на 6 май

Интервю с журналиста от БНТ Горан Благоев - водещ на предаването "Вяра и общество"

Мария Чернева: Защо е токова повсеместен този култ към Св. Георги?

Горан Благоев - журналист, БНТ: Свети Георги е един от най-почитаните светци не само при християните, но и при мюсюлманите по няколко причини. Най-напред трябва да имаме пред вид къде възниква този култ. Но да започнем с това, какво означава името му. Обработващ земята - Георгиос или земеделец. И първоначално култът се свърза точно неговото почитане като закрилник на всякакъв вид земеделски труд, на посевите, на стадата така както и до ден- днешен се празнува. Дори по времето на социализма той стана ден на овчаря. Популярността му обаче, се увеличава когато започват едни много чести военни сблъсъци между Визанития и арабите и в един момент Свети Георги изплува с воинския аспект на своя култ. Тъй като знаем, че той е много високопоставен офицер в римската армия, пострадал мъченически за христовата вяра според църковната традиция през 303 година по времето на имрператор Диокретиян. Точно по времето на тези перманентни византийско-арабски сблъсъци Свети Георги от светец покровител на земеделието, Свети Георги от локален светец става един светец, който води християнската армия срещу исляма. И което е още по-парадоксално е, че бидейки предводител на християнка армия, през 8 век арабите мюсюлмани точно под влиание на арабите християни възприемат култа към Свети Георги, като покровител на земеделието и затова до ден днешен и на Балканите, и в Мала Азия, и в предна Азия Свети Георги под името Джорджис в арабския свят, също се почита. Нашите мюсюлмани също почитат 6 май само, че вместо Гергьовден наричат този ден Хъдърлез. Или Едрелези както е при турските цигани.

Мария Чернева: Защо на Запад става толкова популярен?

Горан Благоев - журналист, БНТ: Това също е един много интересен въпрос и той пак е свързан с местата, където първоначално възниква култа към Св Георги. А това е Палестина, Мала Азия дори Египет. Става популярен по време на кръстоносните походи. Кръстоносците тръгвайки също срещу арабите няколко века по-късно след визнтийците, също възприемат този войнски култ на Св. Георги и той също за кръстоносците става предводител на кръстоносещата армия срещу полумесеца. Затова култът се разпространява изключително много и в Англия, и във Франция даже съм чел някъде, че англичаните през средновековите са влизали в бой с вика - Сент Джордж. т. е молейки за покровителството на Св. Георги в предстоящата битка. Интересното е че и най-старите писмени сведения в Бъгария за култа към Свети Георги също са свързани с тази почит към към воина светец. Сказанието за Свети Георги българина разказва как български воини по времето на войните на цар Симеон срещу угрите - днешните унгарци, български воини се молят на Свети Георги да ги закриля и той наистина по чудодеен начин ги закриля и ги спасява. Даже има една теза на един от най-добрите познавачи на култа към Свети Георги проф. Георги Атанасов, който работи в Силистра - според него Свети Георги е бил и личен патрон на цар Симеон Велики даже има версия, че един от известните владетелски манастири в село Равна, Провадийско, се издига в чест на Свети Георги по случай победата му над угрите, тъй като става въпрос за една доста продължителна и тежка война.

Мария Чернева: Повече земеделец или повече воин?

Горан Благоев - журналист, БНТ: Дали Свети Георги се почита повече като земеделец или повече като воин зависи от дадената култура. В България например до освобождението Свети Георги е покровител на пастирите, на стадата на земеделския труд. В това отношение има достатъчно много изследвания, които описват всевъзможните етнографски практики свързани с Гергьовден. След освобождението обаче, воинския култ отново навлиза в нашата държавна традиция, но някак си не като наша осъзната българска традиция, а под влиянието на руската империя. В което разбира се няма нищо лошо. И е много интересно, че сега ние честваме Свети Георги като ден на храбростта и победата а всъщност до Първата световна война Гергьовден е бил единствено и само празник на кавалерите на ордена за храброст. Който е по подобие на Георгиевския кръст в Русия. Едва след Първата световна война, след подписването на Ньойския договор на 27 ноември, деня на Сливнишката битка, този ден сме чествали като ден на победите, но заради Ньойския договор престава да се чества като ден на победите и Гергьовден в един момент събира двата воински празника - празника на носителите на ордена за храброст и празника на победите.

Мария Чернева: Но никога ден на земеделците?

Горан Благоев - журналист, БНТ: Да в официалния държавен календар той никога не е ден на земеделците, но по селата той именно така си се почита като ден на земеделието и ден на пастирския труд. Разбира се по времето на социализма Гергьовден като воински празник изобщо не може да се мисли, тъй като това е празник свързан с традицията ако щете и на третото българско царство. Затова по времето на социализма ние чествахме Гергьорден като ден на овчаря. И което е много интересно, тъй като 6 май е стария стил на Гергьовден, по новия стил той е на 23 април. След промяната на календара в българската прарвославна църква през 1968 година Гергьовден се чества на 23 април няколко години. Обаче възниква едно голямо неудобство. Заради 23 април Гергьовден, много често празника попада в периода на великия пост. т.е. агънцата, които се хапват на Гергьовден, някак си става грехота да се ядат по време на Страстната седмица. Това, макар и по времето на атеизма, някак си не уйдисва за живота на църквата и под нареждане така на Комитета за българската православна църква и религиозните култове Синодът тихомълком в една година си затваря очите и в календарчето Гергьовден се появява не на 23 април, а на 6 май. И дефакто Гергьовден е може би единствения православен празник, който Българската православна църква, приела Грегорианския календар, чества по стария стил.