Нито един колекционер от врачанско не е подал заявление за регистрация и легализиране на притежаваните от него ценни предмети с културно-историческа стойност, съобщи директорът на регионалния музей Илия Стоянов.
Нито един колекционер от врачанско не е подал заявление за регистрация и легализиране на притежаваните от него ценни предмети с културно-историческа стойност, съобщи директорът на регионалния музей Илия Стоянов.
Причината е, че според закона те трябва да поемат значителни разходи за експертната оценка и каталогизирането на колекциите си. Музейните работници смятат, че ако не се промени процедурата, едва ли законът ще проработи и в удължения с 6 месеца допълнителен срок.
От десетилетия частните колекции се попълват с ценни предмети от иманярски разкопки. Промяната в закона се наложи, за да се спре черният пазар на антики в страната и нелегалния им износ зад граница.
Илия Стоянов, директор на Врачанския исторически музей: - Това беше направено в интерес на тези колекционери, за да могат да си легализират колекциите, при това без заплаха, че ще бъдат национализирани или взети от музеите. Това беше най-лесният и удачен вариант, срещу който обаче колегите от музеите в страната бяха против, защото се легализира иманярството.
Във Врачанска област има десетки колекционери, твърдят музейните работници. Според тях притежателите на антични ценности обаче не излизат на светло, защото идентификацията е прекалено дълга и скъпа. Колекционерите сами трябва да плащат хонорарите и командировките на двама външни специалисти, които влизат в комисия с още трима музейни работници за извършване на експертизите.
Макар че срокът за регистрация на колекциите е удължен с 6 месеца допълнително, от музея смятат, че ако не се промени процедурата, законът може да не проработи.
Коледно ретро пътешествие в София: От днес тръгва безплатният "Коледен автобус"